Андрей Кончаловски: Незрялостта на настоящия политически пейзаж в Европа е поразителна в брой 193

Андрей Кончаловски: Незрялостта на настоящия политически пейзаж в Европа е поразителна
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

Андрей Кончаловски:

Незрялостта на настоящия политически пейзаж в Европа е поразителна. Спомням си времето на личности като френския президент Шарл дьо Гол, германския канцлер Хелмут Кол, дори Берлускони! Тези хора не се страхуваха да говорят неправилно. А тези, които днес се занимават с политика, постоянно се оглеждат през рамо. Но ако постоянно гледате назад, никога няма да бъдете себе си и няма да направите нищо добро.

... ако има личност в днешната политика, това е президентът Путин. Той не гледа назад, а действа по различен начин! ... Днес Путин пое инициативата за борба с едно голямо глобално зло.

На 20 август режисьорът Андрей Кончаловски празнува 85-ия си рожден ден. В момента Андрей Сергеевич работи върху поредица за Октомврийската революция. Оттук започнахме разговора си.

- В новата си поредица засягате много болезнени теми, Андрей Сергеевич. Разцеплението в руското общество, настъпило след октомври 1917 г., това разделение на червени и бели все още не е изгладено. А някои казват, че тази гражданска война все още не е приключила. Можем ли да се научим да избягваме подобни трагедии, като погледнем назад към онези дни? Или разривът в Русия е неизбежен?

- Разговорът за разколите в Русия изисква сериозен исторически преглед. Те не започват през октомври 1917 г. В църквата настъпва разкол, който, наред с други неща, води до Стрелецкия бунт през 1682 г. И още - разривът в обществото, настъпил по време на управлението на Петър Велики, който, както пише руският мислител Михаил Гершензон, "покрил Русия с тънкото наметало на европейската цивилизация". Руското общество преживява разрив по времето на Петър Велики, който води до формирането на тънкия слой на европейската цивилизация, споменат от Гершензон, и на тектоничната плоча на руското съзнание - дълбокото, селското, което е напълно чуждо на Европа. Трябва да отбележа обаче, че ако европейският дух ще остане някъде през следващите няколко десетилетия, то това ще бъде в Русия, тъй като самата Европа усърдно се самоунищожава. И го прави с изумителна скорост.

Така че разединението е характерно за руския народ и за цялата ни култура. Николай Лесков, великият руски писател, който беше унищожен от либералната руска литературна критика и стана неин мъченик, отбелязва в една от статиите си, че местните либерали предпочитат да се ръководят от лозунга "ако не си с нас, значи си подлец"; това е дълбоко вкоренено в нашето руско съзнание. Манихейство - нещо или е черно, или бяло. Няма помирение - винаги има конфликт. Затова определящото качество на руския човек е принципността, неподкупността - и отсъствието на каквото и да било желание за примирение. Но! Времето лекува всичко - трябва да помним това.

Аз, от друга страна, се опитвам да се придържам към друга парадигма. Има една красива фраза: "Не се бори с тъмнината - носѝ светлина". Дори една свещ разсейва мрака. Но тъй като съм руснак, за мен е характерна и категоричността в преценките. Затова признавам, че избраната от мен линия на поведение не е лесна. Но това ми помага да разбера какво трябва да правя в живота.

- В интернет се водят много дискусии за това дали Русия е част от европейската или от азиатската цивилизация. Един от опонентите твърди, че Русия по принцип е самодостатъчна както в геополитически, така и в културен план. Но за каква културна самодостатъчност можем да говорим, ако системата ни за киноразпространение плаче, че е на път да умре без холивудски филми, а няколко наши писатели трудно влизат в първата десетка на най-продаваните съвременни автори в страната?

- Знаете ли кое е най-трудното нещо в медицината? Въпросът не е в намирането на правилното лечение, а в поставянето на правилната диагноза. Затова, когато говорим за това защо напоследък сме станали толкова зависими от западната култура, ще се опитаме да стигнем до първопричините. На първо място, това е влиянието на САЩ чрез "меката сила". Американското влияние върху Европа, което продължава вече половин век, сега достигна и до нас. За разлика например от Китай, чиято култура по-успешно устоява на това влияние.

Формирането на вкуса вече е по-скоро въпрос на маркетинг, който става все по-токсичен и напълно утилитарен. А днешното холивудско кино не се различава много от "Макдоналдс". В края на краищата "Макдоналдс" не е националната американска храна, "Макдоналдс" е мултинационална корпорация, която само опакова американския мит. Американската храна е тиквен пай, барбекю на тревата, а не Бигмак. А холивудското кино, независимо дали е на Дисни, Сони или Марвел, не е американска култура, а транснационален продукт, пластмасов, без вкус и мирис, на който чрез социалното инженерство се поддават максимален брой потребители. Истинското американско кино е фестивалът "Сънданс", например, където независими режисьори се опитват да разкажат истинската история на американския живот в своите филми.

Сегашната руска публика е от поколението, израснало след падането на Желязната завеса. През 1990 г. те са на 10 години. И те вече са възпитани от същите тези транснационални корпорации: ако отидете да се храните, отивате в "Макдоналдс", ако отидете на кино, отивате на холивудски филм. Не мога да откажа сина си от "Макдоналдс", той пак ще ходи там! Тук не можеш да наложиш нищо, докато той самият не разбере кое е наистина вкусно и кое е просто продукт на мощна рекламна кампания.

Вие ме питате къде е нашата идентичност. Нашата идентичност е там, където е била и където ще остане. Но законите на пазара са безмилостни и ако държавата не изиграе своята роля тук, ситуацията няма да се промени. А каква е основната роля на държавата? Да ограничава!

- И веднага се чуват викове: как смее държавата да ограничава когото и да било? Това е цензура!

- А какво да направим? Бердяев казва: държавата не съществува, за да превърне земния живот в рай, а за да предотврати окончателното му превръщане в ад. И тази роля на държавата, според мен, само ще се засилва. Виждаме, че либералната идея се самоунищожава. Доста интересно, но и малко плашещо е да наблюдаваш всичко това.

- Да. Да живееш в учебник по история е завладяващо, но изтощително.

- А нима имаме друг изход? И ако нямаме, просто трябва да се примирим с това и да се опитаме да му се насладим.

- Е, руските зрители трябва да свикнат да живеят без холивудски филми. А вие, световноизвестен режисьор, можете ли да живеете без международни фестивали? В края на краищата нашите режисьори няма да бъдат поканени там скоро.

- Харесвам Венеция дори без участието на мои филми във Венецианския филмов фестивал. Освен това не мисля, че успех на който и да е голям западен фестивал в момента е голямата работа. Толкова ли е ценен успехът в Кан, след манифеста на фестивала, че в конкурсната програма трябва да има равен брой режисьори мъже и жени? В края на краищата една година мъжете правят повече добри филми, а следващата година жените ще се справят по-добре. Механичното поддържане на тези пропорции започва да прилича на тийнейджърските представи за справедливост, като детска книжка за броене. Липсата на зрялост е много видима днес, особено в политиката. Незрялостта на настоящия политически пейзаж в Европа е поразителна. Спомням си времето на личности като френския президент Шарл дьо Гол, германския канцлер Хелмут Кол, дори Берлускони! Тези хора не се страхуваха да говорят неправилно. А тези, които днес се занимават с политика, постоянно се оглеждат през рамо. Но ако постоянно гледате назад, никога няма да бъдете себе си и няма да направите нищо добро.

Бих добавил: ако има личност в днешната политика, това е президентът Путин. Той не гледа назад, а действа по различен начин. Това е малко встрани - опитвали ли сте се да изчислите колко хора по света през последните 60 години са имали смелостта да се опитат да сложат край на господството на американския долар? Първият, който го направи, беше президентът на САЩ Кенеди. Той е убит. След това Дьо Гол прави опит и получи студентските бунтове във Франция и опитит за убийство в Северна Африка. След това бяха Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи - основните врагове на американската диктатура в глобален план. Днес Путин пое инициативата за борба с едно голямо глобално зло. Според мен Путин рискува живота си и проявява героична смелост.

- От личностите да се върнем към личното: предричаха Ви кариера на пианист. Приближавате ли се често до пианото?

- Никога! Често слушам музика, но никога не свиря - това е обидно за клавиатурата (смее се).

 

Източник: "Аргументи и факти"
Превод: "Гласове"

17 авг. 2022

Статията е прочетена 326 пъти
Назад към брой 193Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2022