ВЕЛЗЕВУЛ и ТРЕТИ МАРТ в брой 192

ВЕЛЗЕВУЛ и ТРЕТИ МАРТ
Категория: Сърцето, душата

          След кървавото потушаване на Априлското въстание, Екзарх Антим I в прочувствено писмо до Петербургския митрополит Исидор описва бедственото положение на народа ни.
          Върху писмото Всеруският цар и самодържец Александър II Николаевич поставя паметната си резолюция:
 „БЪЛГАРИЯ ДА БЪДЕ ОСВОБОДЕНА!“

           След невиждана в последните години в световната история хибридна (политическа, икономическа, психологическа, информационна и т.н.) война, която предхожда горещата война, се стигна в Украйна да заработят оръжията.
          Днес Велзевул, предизвикал да заработят оръжията, разширява пъкленото си дело. Неговите оръдия в България се обявиха и срещу 3-ти март – Националния ни празник. За пръв път НВИМ бе затворен на 3-ти март![1]
          Къде е вината да заработят оръжията? Кой е виновен?
          Според Джон Миършаймър: „На Запад е прието да се смята, че практически единствената причина за украинската криза е агресията на Русия. Твърди се, че руският президент Владимир Путин е анексирал Крим, тъй като отдавна се стреми да възроди съветската империя. Че в по-далечно бъдеще може да се прицели и към останалата територия на Украйна и другите страни от Източна Европа. Че падането на президента на Украйна Виктор Янукович през февруари 2014 г. просто е било предлог руски войски да се отправят към Украйна.
          Подобен поглед върху събитията обаче е погрешен. САЩ и техните европейски съюзници носят немалка част от отговорността за кризата. Коренът на проблема стана разширяването на НАТО – ключовият елемент за по-широка стратегия за извеждане на Украйна от руска орбита и сближаването ѝ със Запада.
          Важна роля също така изигра придвижването на ЕС на изток и подкрепата от страна на Запада на демократичното движение в Украйна, чието начало постави „оранжевата революция“ от 2004 година.
          От средата на 90-те г. на ХХ в. руските лидери упорито се изправят срещу разширяването на НАТО, а в последните години дават ясно да се разбере, че нямат намерение да гледат спокойно как стратегически важният за тях съюзник се превръща в бастион на Запада.“[2]
          Пъкленото дело на Велзевул е далеч назад в годините.
          Ние, българите помним и тачим българофилите Николай Игнатиев, Михаил Скобелев, Йосиф Гурко, Едуард Тотлебен, Николай Столетов, Александър Втори Освободител, светител Серафим Соболев, Дмитрий Лихачов и хилядите руски „дипломати“ положили костите си от Текир дере до Сан Стефано. На тях са издигнати паметници, улици и булеварди носят техните имена. Никъде в България няма името на Горчаков, държавен канцлер и министър на външните работи на Русия. Това не е случайно.[3] Горчаков е съзнателно или по-скоро несъзнателно оръдие на Велзевул.
          За това, което Горчаков прави на Берлинския конгрес[4] е упрекнат от Московския славянски комитет, че е предал интересите на българите. Той предварително „минира“ създадената и наложена от граф Игнатиев Санстефанска България. Сред най-видните и постоянни критици на външната му политика са Иван Аксаков, Константин Победоносцев, Фьодор Достоевски и императрицата Мария Александровна.
          В руската преса Горчаков е известен, с подмятането, че е „щастливец от първия ден“. Но да си „щастливец от първия ден“, може да си само ако зад теб има „сили“ и то не какви „сили“!! Тези „сили“ са зад Горчаков и през 1867 г., когато с решаващата му подкрепа е решена продажбата на Аляска на САЩ – най-глупавата сделка на Русия. Велзевул перфидно работи и в годините до Берлинския конгрес, а и след него.
         
Понадигане на завесата на политическата сцена може да стане само като се разкриват взаимоотношенията на главните актьорите, играещи на нея. Изследване на тези взаимоотношения не бива да са самоцелни, а да се разкрива преминаващата нишка на развитието на историческия процес. За целта се налага да взимаме малки, понякога безкрайно малки, а и не толкова малки исторически единици. В повечето случаи тези исторически единици са изследвани, но се налага да се постараем да ги интегрираме, и по силата на логиката да вървим към голямото, безкрайно голямото, към историческите тенденции.
          Да започнем от 1492 г., когато испанският крал Фердинанд Арагонски и съпругата му Изабела Кастилска издават декрет, с който заповядват на всички свои поданици с еврейски произход да се покръстят или да напуснат страната. Вървейки през годините стигаме до 1588 г., когато испанската армада състояща се от 120 кораба е разбита от англичаните. Това е края на испанското могъщество и започване превръщането на Англия в първостепенна морска сила. Към Англия потичат „присвоените“ богатства от английските морските пирати, разбойници и бандити. Англичаните избиват коренното население на Америка. Морските пирати докарват милиони африканци като роби по плантациите.
          Везните на властта в Европа започват да се накланят от католическия Юг към протестантския Север. „Пътувайки“ през годините, да се спрем за малко в края на 60 те години на ХVІІІ век, на поредната руско-турска война.
          Екатерина Велика поверява на Алексей Орлов руския флот, дислоциран в Балтийско море. Той извършва зашеметяващ за времето си рейд, обхождайки Западна Европа, прекосява Средиземно море и при остров Хиос разбива турския флот. На 6 юли 1770 г. го потопява в залива Чесма. Русия, редом с Англия и Франция се превръща в световна сила.   
          Вървейки през годините виждаме появата на нова световна сила – САЩ. През първата половина на ХХ век проличават действията на протестантския Север/англосаксонците в лицето на Англия и САЩ, действащи вече като скачени съдове, с подопечните им Канада и Австралия срещу християнска Европа. Вървейки по този път ще стигнем до днешни дни[5], за да си обясним какво става.
          Давате ли си сметка каква е, по своята най-дълбока същност причината, Великобритания да напусне ЕС!?!? Не виждате ли как работи тандема/скачените съдове – Вашингтон и Лондон срещу Русия?! Париж и Берлин са на каишка!
          Преди да стигнем до наши дни и да си обясним какво става, да се опитаме да отговорим на въпросите: Защо така става? Случайно ли е това, което става в Украйна? Случайно ли е това, което става в Македония, в т.н. държава Северна Македония? Какво да правим?
          Да се върнем към Горчаков.
          След Освобождението ни се оформят двете крила в българския политически живот и сред българското общество. Русофили и русофоби – породени от политиката на Горчаков. Сред русофилите и сред русофобите има ред „нюанси“ и интерпретации, в зависимост от ъгъла, от който се гледа на едно или друго събитие. Едните и другите не виждат нещата в нужната дълбочина, първопричината на процесите и явленията.
          Да скокнем в наши дни. В колониална България „нюансите“ на тези интерпретации сред русофобите ескалират. Безпардонно налагания от англосаксонците на евроатлантизма, чрез „инсталирани“ политици на каишка, историци и анализатори на хранилка на евроатлантически НПО-та, манипулативните СМИ русофобията придоби патологични размери.
          Обратно назад в годините. Зад Горчаков са стояли сили, работещи не само срещу българите и България, но и срещу русите и Русия. Тези сили през столетията менят „облика“ си. Сменят различни идеологически одежди, работейки коварно, вероломно и подло, в хилядолетната си война срещу Православието.

          Да погледнем картата. Виждаме границите на Украйна от 1854 г. в рамките на Руската империя. Горчаков става канцлер и министър на външните работи на Русия през 1856 и е такъв до 1882 г. При него започва „процес“ на уголемяване на Украйна. След него щафетата е поета от „инсталираните“ от Велзевул политици в Петербург. Характерното за политиката им е и това, че перфидно работят за разединение на русите от българите, за тяхното противопоставяне.
          Няма как тук, вървейки през годините, да се спираме по-подробно.[6] Събитията стигат до това, че: „След абдикацията на царя от трона, Троцки е изпратен от Ню Йорк в Петроград през май 1917 г. на парахода „Кристианафьорд”. Троцки НЕпристигна с празни ръце. Корабът беше натоварен с оръжия, а Троцки беше придружен от около триста еврейски гангстери от Източната част на Манхатън, които вече бяха натрупали умения да стрелят по полицията в шумна улична война от ерата на забраната. В същото време астрономически, неограничени суми пари придружават Троцки от Уолстрийт през шведската банка Näken чак до Петроград... Преди това Троцки изобщо не е бил член на болшевишката партия. Като цяло той беше сам, комисар с големи правомощия, дадени му от много, много големи хора. Първият сред тях е американският еврейски банкер и милиардер Яков Шиф, който още през 1905 г. финансира първата руска революция, в която същият Троцки е представител на Яков Шиф.“[7]
          Няма да се спираме на Ленин. Само ще отбележим: Първо. Ленин се завръща от изгнание през април 1917 г. Това става след сделка с германския външен министър и със самия кайзер. Ленин, съпругата му Надежда Крупская, любовницата му Инес Арманд и други болшевики с пломбиран вагон пристигат в Швеция. След т.н. ВОСР, Ленин взима мерки да премахне доказателствата за каквото и да е сътрудничество между болшевиките и Германия. Унищожава събраните от Временното правителство документи, които потвърждават неговите контакти с Берлин – общо двадесет и един тома.[8] Второ. През 1922 г. Ленин уголемява Украйна, за сметка на русите и Русия. Това става не току така, а със замисъл – виж картата. Трето. Ленин е бил с феноменална памет, свръх човешка работоспособност, изключителна дълбочина на мисълта (отделен е въпросът за нейната насоченост), невероятно ораторско майсторство, невиждана воля и последователност в преследване целите си, т.е на т.н. социалистическата революция. Показва едно трудно за обяснение съчетание, на отзивчивост към нуждите на хората с една невиждана жестокост – „красный террор“. „Владимир Улянов го довежда до съвършенство... Научаваме, че според Ленин най-хубаво е, когато не просто се разстрелва, а когато се прави масово. Разстрелвайте много и все по-често! Постигнете истинския масов характер на това мероприятие!“[9]
          В постигане на изисквания от Ленин „масов характер на това мероприятие“ се постига геноцид на русите. Най-добрите сили на руския народ бяха унищожени, руският национален елит беше напълно унищожен. „Алфред Розенберг, един от най-близките сътрудници на Хитлер, пише, че „клането, извършено от евреите през 1917-1921 г., струва на руския народ от 35 до 40 милиона души” (статия от 1921 г.!).“
          В речта си за болшевишката революция в Камарата на лордовете лорд Сиденъм през 1923 г. заявява, че „изтреблението в Русия под еврейското ръководство на повече от 30 милиона християни е най-ужасното престъпление в историята.“[10]
          Изследвайки и разсъждавайки върху този проблем Владимир Большаков стига до извода, че: „Причините за русофобията на Ленин не могат да се обяснят единствено с произхода му от Моше Бланк. Ленин беше последователен марксист по „руския въпрос“ – все пак Маркс и Енгелс бяха известни русофоби и открито се застъпваха за унищожаването на „реакционните“ славяни, преди всичко руснаци.
          Когато стана ясно, че руският народ не иска да приеме болшевишката революция, Ленин си спомни какво казват „класиците“ за „омразата към руснаците“ като за „революционна страст“: „... Борба, безмилостна борба не за живот, а за смърт на славяните, предаващи революцията, борба за унищожение и безмилостен тероризъм... в интерес на революцията! ”[11] По-късно Маркс уточнява посоката на главния удар, предсказвайки, между другото, Първата световна война и геноцида на руските казаци, извършен от болшевиките: „В следващата световна война не само реакционните класи и династии, но и цели реакционни народи ще изчезнат от лицето на земята. И това също ще бъде напредък... Следващата борба с Русия ще повдигне голям въпрос: Европа да бъде конституционна или казашка” (от писмо до Енгелс. Париж, 1865 г.).“[12]
          В „постигане истински масов характер“ се вписва и ритуалното убийство през юли 1918 г. на цар Николай ІІ и цялото негово семейство. Тяхното убийство надвишава дори целите на „красный террор“. Разсъждавайки, Гаспарян посочва: „Някой ще каже, къде отиваш. Преди всичко, нека ви напомня, че на 27 юли 1922 г. последва постановлението на Всеруския централен изпълнителен комитет за забрана прилагането на смъртно наказание по отношение на деца (под 18 години) и бременни жени.“[13]
          Съпътстването на отзивчивост към нуждите на хората с една невиждана жестокост, да се мине през Гладоморът, става присъщо в политиката на болшевизма между двете световни войни. Колко са жертвите на „красный террор“, гражданската война, Гладомора и репресиите между двете световни войни, тези по време на Отечествената война/Втората световна война на русите и народите на Съветския съюз е трудно да се каже. Жертвите на този геноцид са приблизителни, вариращи с милиони, а вероятно десетки милиони.
          Велзевул работи със замах във войната си срещу Православието. Днес в началото на ХХІ век войната срещу Православието се води и за ресурсите му, т.е на Русия.
          Че и немците не проумяха и не изпълниха завета на Бисмарк към немците и Германия: „Немските поколения да не воюват никога с Русия!“
          Немците и Германия са здраво хванати на верижка от / чрез англосаксонците. Хвърлиха ги в двете световни войни срещу Русия. Дали немците и Германия ще се откачат от тази верижка, или отново ще ги хвърлят срещу русите и Русия, срещу Православието, времето ще покаже.
          Да се върнем към Украйна, със столица Киев – град създаден от нас Българите. Заливани сме от коментари и анализи на това, което става. Дали анализите и коментарите ще са от Москва, Киев или от Лондон, Вашингтон и подопечният им Брюксел те си „приличат“ по това, че не искат или не могат да вникнат в тяхната дълбочина. Не искат или не могат да разкрият преминаващата нишка на развитието на историческия процес.
          При вникване и разкриване на историческия процес може да се отиде към VІІІ - ІХ век. Да се тръгне през годините и да се види как Велзевул работи срещу Православието. Как ескалира сатанизма срещу българите, разбирай и срещу русите. Как се разбива единството на българи и руси?[14]  
          Това си има предистория с цялата нейна фалшификация. „Гръцката държава и гърците може всичко да правят и много неща да измислят, но две неща не могат да направят. Първо. В основата на нея е самото възникване на Християнството. Няма как да заличат, да преиначат историческите извори, за това как е протекла мисията на апостол Павел в Атина и Коринт. Той е посрещат така от тях, от т.н. „елини“, че се стига до пълен провал на мисионерската му дейност. След разочарованието си от провала на неуспешната си мисия апостол Павел отправя своето Послание до филипяните. То е отправено до църковната община на Тракийския Филипопол, а не до жителите на Филипи/Кринидис. Завръща се в земите на езичниците. След две години предприема нова мисия. И при второто му пътуване апостолската му дейност в страната на т.н. „елини“ среща силното им противодействие. Животът му е застрашен и от тамошното юдейско население. Принуден е да се завърне в Троада по речен път през Македония. Тук, сред трако-българите/македонците апостол Павел създава първите християнски общини. Второ. В Деяния на апостолите се дава как протича първата мисия на апостол Павел в Европа и в първия град, който посещава. Асен Чилингиров разглежда подробно текста от Деяния на апостолите, касаещи града, който първи е посетен от апостол Павел.“[15]
          Не е случайно, че и до ден днешен, не се разкрива и показва, че трако-българите са най-ранните европейски християни. Че първата църква в Европа апостол Павел установява в българско, във Филипопол, днешния град Пловдив.[16]  В земите покрай Черно море и на север християнството получава началото си от ръката на Свети апостол Андрей Първозвани. Стигнал до река Днепър, там където сега се намира Киев, той забива кръст и казва на учениците си: „На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезе от тук по цялата страна“.
          „Противниците на истинското християнство, на последователите на апостолите Павел и Андрей, успяват да направят така, че на първия вселенски събор от 325 г. болшинството, провъзгласило се за „православно“, да наложи виждането си митрополитите да не са автокефални. Властта над епархиите започва да се разпределя между Рим и източните църкви. От събора в Халкидон* – 451 г. е включена и църквата в Константинопол. По този начин църковната организация, основана от апостолите Павел и Андрей, в продължение на пет века, не съществува за историята на църквата.“[17]
          Отивайки доста назад в годините, виждаме че  през всичките години, Велзевул и неговите оръдия - посрещачите на Апостол Павел в Атина и Коринт /данайци-гърци и юдеи/ водят перманентна война срещу Православието. Те постоянно усъвършенстват инструментариума и методиката за проникване и влияние във властовите среди, обществени структури и организации. Във войната им срещу Християнството направлението на главините им удари са насочени там, където Апостол Павел и Андрей Първозванни полагат основите на Християнството в Европа. Това, което става в Македония, днес т.н. Северна Македония и в днешната територия носеща името Украйна не е случайно! Земите, където се е разпростирала дори през ІХ век Велика България.[18] Там се бият хора, в чиито жили тече и българска кръв. Под давлението на Вейзевул се бият наши православни братя, потомците на тези, на които сме дали кирилицата и Божието слово.
          Да не си затваряме очите!
          Кои са начело на Украйна? Какви са Зеленски, братя Кличко и т.н. обяздили Украйна? Не са ли от „родата“ на Троцки? Пипалата на Вейзевул не се ли разпростират, в една или друга степен, над целия Православен свят? Българите и България, попаднали под англосаксонско владичество, ще продължават ли да търпят патологичната русофобия, бълваща днес в България от къде ли не? Това по своята най-дълбока същнос е бълване на българофобия!
          „Ходът на историческите процеси разкриват и показват, че връзките между българи и руси са много по-дълбоки и далеч назад в годините. Все още не е подобаващо осъзнато нарушеното единство между българи и руси. Това не осъзнаване е много по-силно в Русия и от русите. Това осъзнаване няма да е лесно, но не и неизбежно. То е заложено от първоапостолите на християнството сред българите и русите, и ролята, която им е отредил Бог, в спасяването света от сатаната и Содомската антицърква. Логиката сочи, че е добре Русия да предприеме нужното, да се върне към своята майка България, но заедно с Малорусия и Белорусия.“[19]
          Негово Светейшество Неофит – Патриарх Български и митрополит Софийски, призовава, че най-важното „е свято да пазим спасителната православна вяра и нашето богозаповядано единство, защото така подобава на истински и верни Христови ученици и следовници – „да бъдат всички едно” (Иоан 17:21).

          Православните българи и русите сме едно! Враговете на българите и русите не пестят сили и средства да ни разединяват и да ни унищожат!

          Действията на Велзевул, наложи Въоръжените сили на Руската федерация да предприемат широкомащабна военна операция в Украйна. Днес спасението на България е излизане от НАТО и НЕУТРАЛИТЕТ!
 
          ЗА ТОВА ТРЯБВА:
          ПЪРВО.ОСЪЗНАВАНЕТО ОТ БЪЛГАРИТЕ НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НЕУТРАЛИТЕТ;
          ВТОРО. НАДИГАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ НА БОРБА ЗА НЕУТРАЛИТЕТ;
          ТРЕТО. ЩЕ Е НУЖНА И ЛОГИСТИЧНА ПОДКРЕПА.
          ЧЕТВЪРТО. Осъзнаване и осмисляне мисълта на Достоевски:
          „Най-великото от великите, вече осъзнати от русите предназначения за тяхното бъдеще е общочовешкото предназначение, служене на цялото човечество – не само на Русия, не само на славянството, а на цялото човечество.“ [20]
                                               Това ще рече:
          РУСИЯ САМА ЩЕ СЕ СПАСИ И ЩЕ СПАСИ ЦЕИЯ СВЯТ!                           

София, 21.03.2022 г.                                   д-р по ист. Димитър Йончев
         

ПП
Истината е неудобна за Велзевул. За Велзевул Истината е смъртно опасна. В книгата си БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ (ПАРАЛЕЛНАТА ВЛАСТ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРИЯ И ПРАВОСЛАВИЕТО), С, 2021, съм се постарал, в кръга на възможностите си, да търся и разкривам Истината. На пазара е от октомври 2021 г.
          Оставам с впечатление, че от началото на тази година, сякаш някаква невидима сила я „прибира“ да не е пред очите на читателя, влезнал в книжарницата.
          „Всеки трябва да се определи: с истината ли или с лъжата, със светлината или с тъмнината, с правдата или с безправдието, с любовта или със злобата, с доброто или със злото, с Христа или с антихриста.“[21]

 „Ти закъсняваш понякога истино, но винаги идваш, идваш при нас!”[22]


[1] https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/257349-solidarnost-s-ukrayna-nvim-v-sofiya-nyama-da-raboti-na-treti-mart ; Това не може да е решение на доц. Соня Пенкова - директора на НВИМ. Познавам я от 1988 г. когато преминах на служба в НВИМ. Кой нареди да бъде затворен НВИМ? Президент, председател на НС и министър-председател са длъжни да дадат отговор!!!

[2] Джон Миършаймър, Защо украинската криза е по вина на Запада, 4 Септември 2014, Форин Афеърс.  
* Авторът е професор по политически науки в Чикагския университет, автор на книги, сред които бестселър на “Ню Йорк Таймс” за израелското лоби в САЩ и американската външна политика.
От „Гласове” с малки съкращения. Превод: Елена Дюлгерова.Оригиналът на статията тук - foreignaffairs.com

[3] По-подробно виж: Димитър Йончев, БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ (ПАРАЛЕЛНАТА ВЛАСТ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРИЯ И ПРАВОСЛАВИЕТО), С, 2021, Глава седма,

БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ И ДАНАЙСКО-ГРЪЦКАТА РЕАКЦИЯ, с. 188-265.

[4] Виж пак там, параграф шест: Политиката на Русия, Гърция и Сърбия към българите и Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., с. 215-261.

[5] За историческите тенденции по-подробно виж: Димитър Йончев, „Апостолът ни завеща...“, С., 2011, с. 344-397.  https://www.academia.edu/30610252/Apostola_ni_zavesta_1_

[6]По-подробно виж: Димитър Йончев, БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ... Глава осма: ЗАВЕТЪТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – „ОПАЗВАНЕ И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО ЕТНИЧЕСКО И ТЕРИТОРИАЛНО ЕДИНСТВО, ТАМ КЪДЕТО ЖИВЕЕ БЪЛГАРИНЪТ В БЪЛГАРИЯ (МИЗИЯ), ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ“, В ГОДИНИТЕ ОТ БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС (1878 г.) ДО НЬОЙ (1919 г. с. 262-410.

[7] КРЕМЛЁВСКИЙ ВОЛК Стюарт Каган США 1987 год. Stuart Kahan, The Wolf of the Kremlin (William Morrow and Company, New York, 1987) http://www.amazon.com/Wolf-Kremlin-Biography-Kaganovich-Architect/dp/0688075290, с. 30, 31.

[8] Владимир Фьодоровски, ОТ РАЗПУТИН ДО ПУТИН, Издателска къща „Хермес“, Пл.,2002, с. 56, 57.

[9] Армен Гаспарян, ТАЙНА личности Ленина. Спаситель народа или разрушитель империи?, М., 2016, с. 51, 202-203.

[10] Владимир Большаков,Сионизм и коммунизм: корни родства и причины вражды“, издава: Институт русской цивилизации, 2016, с. 247-248.

[11] Это письмо не было включено в собрание сочинений Маркса и Энгельса. Оно было написано Ф. Энгельсом 14–16 февраля 1849 года и напечатано в «Neue Rheinische Zeitung» (№ 222–223. 15-16.02.1849.

[12] Владимир Большаков,Сионизм и коммунизм..., с. 254.

[13] Армен Гаспарян, ТАЙНА личности Ленина..., с. 197.

[14] По-подробно виж: Димитър Йончев, БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ..., Глава шеста: ЕСКАЛАЦИЯ НА САТАНИЗМА СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ, с. 135-188.

[15] Димитър Йончев, БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ..., с. 77.

[16] По-подробно виж: Асен Чилингиров, АПОСТОЛ ПАВЕЛ, ФИЛИПИ И ФИЛИПОПОЛ, С., 2019.

[17] Димитър Йончев, БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ..., с. 83-84.
* Събора в Халкидон се брои за Четвърти. Никейският и този в Сердика са извадени от броене. Между събора в Константинопол от 381 и този в Халкидон има един Африкански и един в Картаген. Враговете на Христа от събора в Никея успяват да влияят на съборите и единството на църквата и на чистотата на Христовото слово.

[18] По-подробно виж: Димитър Йончев, БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ..., с. 135-162.

[19] Димитър Йончев, БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ..., с. 449.

[20] Фёдор Достоевский, 1876. Дневник писателя. ПСС, т. ХХ, с. 193.

[21] Архимандрит Борис, Мъченичеството, Църковен Вестник, № 23, 1925 г.
Статията е написана по повод 40-ия ден от смъртта на жертвите от атентата, извършен от ВО на БКП на 16 април 1925 г. на катедралния храм „Св. Неделя“.
От 1935 г. е Неврокопски митрополит Борис. Непреклонен, смел борец срещу македонизацията на българите в Пиринския край и безчинствата на комунистическите власти в епархията му. Роден на 26 октомври – стар стил/8 ноември 1888 г. в Македония – в родолюбивото българско село Гявато, Ресенско. яватонамиращо се между Битоля и РесенГГГ Убит на 8 ноември/26 октомври – стар стил 1948 г. след освещаване на храма „Св. Димитър“ в с. Коларово. Пред множество богомолци, наетият за пъкленото дело низвергнатия от духовен сан свещеник Илия – бивш хърсовски поп, стреля три пъти в Негово високопреосвещенство митрополит Борис. Той  не издава звук, а само вдига лявата си ръка и произнася думите: „Синко, спри, че вършиш грях!” Злодейският убиец стреля четвърти път и митрополит Борис пада на земята. Убиецът отива над мъртвото тяло и пак стреля, като произнася думите: „Ето ти още един куршум, мръсно българско куче!”

[22] Емил Димитров, „Ако си дал”.

Статията е прочетена 94 пъти
Назад към брой 192Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2022