Веселин Паунов: Аз съм България – Вашата Родина в брой 192

Веселин Паунов: Аз съм България – Вашата Родина
Категория: Сърцето, душата

Здравейте, драги българи!

Аз съм България. Вашата Родина. Аз съм голяма страна на Балканите. Намирам се в югоизточна Европа, където е най-прекрасният климат.

Какво не ви дадох от топлата си гръд?

Нима не ви дадох най-плодородната земя? Само семенце да хвърлиш и да го поливаш, ще изкараш прехраната си. Знаете ли, че има народи, които живеят в пустини.

Нима не ви дадох най-красивите планини, където можете да се разхождате през всички сезони и да се наслаждавате на моята красота? А пък може да си вземете и някое дърво за огрев, или за мебели, или за сопи. А имаше години, в които сопите ви вършеха добра работа.

Нима не ви дадох пълноводни реки? И вода да пиете, и да се къпете, и риба да ядете. А знаете ли, че има народи, които живеят в безводни райони. А, ако имате разум, може и енергия да произвеждате.

Нима не ви дадох топло море? С най-красивите плажове, с вкусна риба.

Нима не ви дадох тучни пасища? На които може да отглеждате стада, с които да си храните чеденцата. Само малко усилие се изисква от вас. Малко, но навреме.

Защо ме предадохте?

Защо продадохте на чужденци моите богатства? Защо позволявате да се ровят в моите пазви чужди народи?

Защо изсичате моите гори?

Защо замърсявате моите води?

Защо това богатство винаги ви е малко?

Защо ламтите за още и още?

Защо ви мързи да обработвате земята ми? А съм толкова плодородна…

Защо позволявате да се говори на ненашия език… Ако не говорим нашия език, какви ще сме? Когато се молите на чужд език, не ви разбирам.

Защо докарахте и чужди боклуци върху мен? Безумни ли сте?

А помните ли, че за тези хилядолетия много от вас загинаха, за да ме защитават, за да организират тази държава, а пък и за свободата ми, защото сменяваха и името ми. И частици от мен откъсваха… А знаете ли какво е да късат части от теб на живо? Дано никога не разберете! Защото боли до смърт!

Защо ме предадохте?

Защо позволихте чужди войници да ме пазят? Искам си българските войници, защото така се казвам!

Защо ме предадохте?

Защо ме напуснахте?

Искате още повече?

Запомнете ме! Понякога някой иска повече, повече, повече… И остава с нищо.

Да, слаба съм и слабея все повече... Но това е, защото не сте единни... На друго място също е имало такава страна... Но тя е изчезнала, защото населението се е разбягало в седем посоки…

И аз мога да изчезна….

Засега ваша Родина, България!

Статията е прочетена 190 пъти
Назад към брой 192Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2022