Износителят
Златният стандарт е бил въведен с довода, че би улеснил международната търговия. Обаче въвеждането на златния стандарт, в съгласие с количествената теория за парите, е резултирал в остро общо падане на цените не толкова скоро, колкото силни протести са се повдигнали за протекция. Тогава са били издигнати бариери под формата на защитни тарифи, за да затруднят търговията с чуждите страни. Не е ли тази жертва средство за постигане на някаква цел?
Но приемайки, че златният стандарт би могъл да се въведе без намаляване на цените и без икономически смущения, то също би оказало малка помощ на външната търговия. Твърди се, че нарастването на нашата външна търговия след установяването на златния стандарт е била предизвикана от него. Външната търговия обаче е нараствала, защото се е увеличавало населението, тя даже не е нараствала пропорционално на нарастването на населението. Освен това нарастването е станало главно със страни, които имат книжни пари (Русия, Австрия, Азия, Южна Америка), докато търговията със страните със златен стандарт (Франция, северна Америка) се е развивала бавно.
Златният стандарт би имал някакво оправдание, ако той би могъл да се възприеме универсално, без защитни тарифи, без икономически смущения и без внезапни флуктуации на цените. Да се върви по този път би било разумна политика за държава, която има силата да наложи златния стандарт на всички други държави. Но тъй като никоя държава няма тази власт и тъй като не можем да се надяваме, че другите държави ще следват нашия път, защо да не следваме пътя на международен стандарт на книжните пари? За Германия, която купува своите блага със злато, докато е принудена да ги продава срещу книжни рубли, книжни гулдени, книжни пезети, книжни лири, книжни песоси, книжни рейси и прочие, сигурно не е по-добре, отколкото ако купува благата с книжни марки. Ако продажната цена трябва да се изчислява във валута, различна от тази на цената на покупката, няма значение дели покупката е направена с книжна, сребърна или златна парична единица.
Дори ако златният стандарт е универсално възприет за международна търговия, неговите предимства са малки. Считало се е, че златният стандарт би улеснявал търговските сметки и би бил достатъчен да назове сумата от пари, та всеки да знае пълното им значение за всяка страна. Но това е илюзия! На първо място, златният стандарт не премахва колебанията на разменните отношения. Вносът и износът на злато за всяка страна се променят. Количествата могат да бъдат доста нищожни, но те са достатъчни за значителна флуктуация на разменните отношения. Разменните отношения се колебаят между разходите за внос и износ на злато, които могат да възлизат на около 3% за превоз, застраховка, загубване на лихва и миньорни очаквания. А в добавка към това има и разходи за сечене на монети. Както правилно отбелязва Бамбергер, едно пътуване в чужбина за златото означава пътуване към топилната пещ. Тези разходи дори трябва да се считат за малка сделка. Но ако търговецът е принуден да отчита колебанията на разменните отношения, каква е ползата от златния стандарт за неговите сметки?
Другите предполагаеми изгоди от универсалния златен стандарт са даже по-отчайващи. Значителността на сумата от пари в една страна може да се разбере само когато се знаят цените на стоките, стойността на надниците и т.н. Ако например наследявам дългове, аз няма да остана в Германия, а ще отида там, където парите се печелят най-лесно. Ако емигрирам, сумата на дълга не се намалява, но моята платежоспособност нараства. Човек с дълг от 1000 долара в Германия е беден дявол, докато в Америка този дълг е дреболия. Истина е обратното, когато вместо дълг наследявам богатство. Каква е ползата от златния стандарт в този случай? Или да вземем друг пример, на емигрант се обещава голямо количество злато, но той веднага се осведомява за цените на стоките, произвеждани и потребявани от него. Докато не знае тези цени, той не може да си оформи схващане за назованата сума от пари. От златото той мислено прелита към цените на стоките; те, а не златото, са основата, върху която може да се строи. Но, ако за да оцени значимостта на сумата от пари, първо е необходимо да знае цените на стоките, той сигурно няма да прави разлика в това дали сумата от пари е в злато или в книжни пари. И като нещо безспорно, никой не знае дори приблизително значението на дадена сума пари и няма значение дали парите са златен долар или книжна рубла.
На практика всичко това има твърде малко значение за търговеца. Какво са всички тези аритметични проблеми в сравнение с хилядите непредсказуеми фактори, на които се базира търговската теория за вероятностите? Оценката на изискването за стоката, определянето на качеството й, шансовете й в конкуренцията със стотици други стоки, шансовете на модата, вероятността от нови вносни мита, нормата на печалбата, която може да даде този или онзи вид стока - това са нещата, които търговецът трябва да отчита. Превръщането на цените от една валута в друга е работа на момчето за всичко.
Далече по-важни от валутите на различните страни, с които търговецът прави бизнес, са защитните тарифи и техните промени. За да защитават златния стандарт, много страни трябва да отидат далече от свободния пазар. Но износителят би предпочел всякакъв вид валута, даже валутата с черупки от раковини от Централна Африка и свободен пазар със златни пари, съчетан със защитни мита. И не се отрича фактът, че където се появи златен стандарт, следва протекция.
В международната търговия стоките се заплащат със стоки и ако се случи дефицит, само тогава може до известна степен да се плаща с пари. Тук се използват разсрочен кредит, менителни полици, заеми и прехвърляне на облигации. За изравняване на плащанията политиката на Емисионната банка е далече по-важна от съществуването на пари, подходящи за износ. И тук, както и другаде, предотвратяването е по-важно от грижата. Емисионната банка е длъжна да отчита падането на разменното отношение като знак, че е издала твърде много пари и така е вдигнала цените, затруднявайки експорта и поощрявайки импорта. В този случи тя е длъжна незабавно да работи за намаляване на цените, ограничавайки предлагането на пари. В противния случай тя трябва да увеличи предлагането на пари. Ако процедира по този начин, плащанията трябва винаги да се стремят към взаимно унищожаване, без да оставят изравняването да се заплаща с износ на пари. Затова най-малкото може да се каже, че не е необходимо да се предвижда износът на национална валута. Наистина,износът и вносът на национална валута могат да станат голяма опасност за страната. Ако може да се изнася националната валута, Емисионната банка губи монопола си върху предлагането на пари и вътрешният пазар става изложен на контрола на чуждо, често враждебно, влияние. Френските пари, инвестирани в Германската банка, например, бяха оттеглени по време на Мароканската криза с цел да се навреди на Германия, цел, която бе постигната. Всяка глупава грешка във валутния контрол в чужбина въздейства върху парите у дома и не може да му бъде противодействано освен чрез тарифи. Когато чуждите страни въведат книжни пари и така изтеглят златото, това злато търси приложение другаде и започва да се излива в нашата страна, тласкайки цените нагоре, може би по времето, когато те вече са високи. А когато чуждите страни заменят златния стандарт със сребърни или книжни пари, златото потича далече от нашата страна, често по времето, когато има негов недостиг. Тези глупави грешки в управлението на парите много пъти са довеждали до затруднения нашите яхнати от дългове немски фермери.
Всичко това е доказано теоретично отдавна*, но е било демонстрирано на практика само след въвеждането на Свободните пари. Тъй като сега имаме форма на книжните пари, напълно отделена от златото. Със Свободните пари няма дори обещание за изкупуване на златото, но въпреки това разменното отношение с чуждите страни е по-стабилно от преди. Най-напред Националната парична служба е съсредоточила всичките си усилия върху стабилизирането на общото равнище на цените. Ефектът е, че докато цените са останали устойчиви, размените с чужбина флуктуират. Причината за това е, че в другите страни златният стандарт е останал в сила и затова цените се колебаят по обикновения начин. Другите страни обаче отказват да приемат това обяснение, обвинявайки нашите книжни пари. Тогава нашата Парична служба е решила да докаже, че колебанията се дължат на златото и е предприела политика за стабилизиране на вътрешните цени, за да стабилизира разменното отношение. Когато разменното отношение на марката се е вдигало, нараствал е резервът от пари, а когато отношението е падало, парите са оттегляни. И тъй като със Свободните пари натрупването на пари е търсене на блага, ефектът върху цените на благата, както и върху външния обмен, е бил точно както го е предвидила Паричната служба: размените са се стабилизирали, а цените са се колебаели. По този начин показахме на света, че устойчиво разменно отношение заедно с устойчиво равнище на цените не е възможно да се очаква от златния стандарт и че тези две цели могат да се комбинират само когато стабилността на цените е всеобща. Тогава целта на всяка страна трябва да бъде стабилизиране на вътрешните цени, за да се получи устойчиво разменно отношение. Само чрез национални парични валути, управлявани по същия принцип във всяка страна, може стабилно разменно отношение в международната търговия да се комбинира със здрав национален стандарт. Сега изглежда, че другите страни трябва да се схванали поне този факт, тъй като на една международна конференция са призовавали за установяване на международна книжна валута и Международна парична служба.
Може да се направи нещо. Ние искаме свободен пазар, устойчиви външни размени и устойчиви цени на вътрешния пазар. Само с националните институции не можем напълно да осъществим тези три цели, така че трябва да стигнем до спогодба с останалия свят. А Свободните пари изглеждат предназначени да доставят основата за такава спогодба. Тъй като Свободните пари са покорни, приспособими, пластични.
*Гезел - „Приспособяване на парите към потребностите на модерното обръщение”, Буенос Айрес, 1897 г.;
Франкфурт и Гезел - „Активна валутна политика”, Берлин, 1909 г.
Превод от английски:
Георги Е. Андреев