САЩ гният физически и морално в брой 191

САЩ гният физически и морално
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

Носителят на Пулицър Крис Хеджис: 

САЩ гният физически и морално, докато Китай, Русия, Саудитска Арабия и Индия се измъкват от тиранията на щатския долар!

Крис Хеджис е американски писател и журналист, носител на наградата „Пулицър“. Бил е чуждестранен кореспондент на The New York Times в продължение на 15 години, като е оглавявал Бюрото на вестника за Близкия изток и Бюрото за Балканите. Преди това е работил в чужбина за The Dallas Morning News, The Christian Science Monitor и NPR. Водещ е на шоуто The Chris Hedges Report. Настоящата му статия е публикувана в Mint Press News. Представяме ви я в превод на български.

08 Юни 2022

Съединените щати, както показа почти единодушното гласуване в Конгреса за предоставяне на близо 40 милиарда долара военна помощ на Украйна, са в капана на смъртоносна за самите тях спирала от неконтролиран милитаризъм. Нямаме високоскоростни влакове. Нямаме универсално и безплатно здравеопазване, каквото има в страни като Русия и Китай. Нямаме отсрочка за инфлацията от 8,3 %. Нямаме инфраструктурни програми за ремонт на разпадащите ни се пътища и мостове, сред които 43 586 моста са с конструктивни дефекти и на средна възраст от 68 години. Саамо за ремонта на тези мостове на нас ни трябват 41,8 милиарда долара. Нямаме 1,7 трилиона долара за опрощаване на заробващите все повече младите хора студентски дългове. Нямаме решение за все задълбочаващите се подоходни неравенства. Нямаме програма за изхранването на 17 милиона американски деца, които всяка вечер заспиват гладни. Нямаме закон за контрол върху оръжията или други средства за ограничаване на епидемията от нихилистично насилие и масови разстрели. Нямаме институции, които да оказват адекватна помощ на 100-те хиляди американци, които умират всяка година от свръхдоза наркотици. Нямаме минимална заплата от $15 на час, въпреки 44-те години стагнация на заплатите. Нямаме решение срещу галопиращите цени на бензина, за който се очаква да достигне $6 за галон. А това значи колапс за американската икономика.

Постоянната военна икономика, изградена след края на Втората световна война, унищожи частната икономика в страната, фалира нацията ни и пропиля трилиони долари на данъкоплатците. Монополизирането на капитала от военните докара дълга на САЩ до 30 трилиона долара, с 6 повече от БВП на страната ни, който е 24 трилиона. Само обслужването на лихвите по този дълг ни струва 300 милиарда долара годишно. Военните ни разходи (813 милиарда долара за фискалната 2023 година) са повече, отколкото на следващите девет държави, включително Китай и Русия, взети заедно.

Ние плащаме тежка социална, политическа и икономическа цена за своя милитаризъм. А властта във Вашингтон (все тая, републиканска или демократична) пасивно наблюдава как Съединените щати гният морално, политически, икономически и физически, докато Китай, Русия, Саудитска Арабия, Индия и други страни се измъкват от тиранията на щатския долар и на международната Общност за глобална междубанкова финансова телекомуникация (SWIFT) – мрежата за обмен на съобщения, която банките и други финансови институции използват, за да изпращат и получават информация, например инструкции за парични преводи. След като щатският долар престане да бъде световна резервна валута, след като се появи алтернатива на SWIFT, това ще ускори вътрешния му икономически колапс. Ще доведе до скоростно и голямо свиване на американската империя, закривайки повечето от нейните близо 800 военни бази по света. И това ще е сигналът за смъртта на Pax Americana.

Демократ или републиканец е на кормилото на властта в САЩ – това няма значение. Войната осмисля съществуването на държавата. Всякакви екстравагантни военни разходи вече десетилетия подред се оправдават пред нашето общество с клишето „в името на „националната сигурност“.

40-те милиарда долара, отпуснати за Украйна, повечето от които отиват в ръцете на производители на оръжия като Raytheon Technologies, General Dynamics, Northrop Grumman, BAE Systems, Lockheed Martinи Boeing, са само началото. Военните стратези, според които войната в Украйна ще се проточи дълго, съветват да започнем да наливаме на Украйна военна помощ от 4 или 5 милиарда долара месечно. Изправени сме пред екзистенциални заплахи. Но всички те нямат значение. Бюджетът, предложен за Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) през фискалната 2023 година, е 10 675 милиарда долара. За Агенцията за опазване на околната среда (EPA) са предложени 11,881 милиарда. А една Украйна получава над два пъти повече от тези суми. Глада, неравенствата и все по-влошаващите се здравна и образователна система са ни последна грижа. Всичко, което има значение, е войната. Това е рецепта за колективно самоубийство.

Имаше три ограничения за алчността и кръвожадността на постоянната военна икономика, които ограничения вече не съществуват:

Първото беше старото либерално крило на Демократическата партия, водено от политици като сенаторите Джордж Макгавърн, Юджийн Маккарти и Дж. Уилям Фулбрайт, който написа „Пропагандната машина на Пентагона“. Самоопределилите се като неолиберални прогресисти, жалко малцинство, в Конгреса днес, от Барбара Лий, която беше единственият глас в Камарата на представителите и в Сената против широкото и безсрочно разрешение, позволяващо на президента да води войната в Афганистан или където и да е другаде, до Илхан Омар, сега покорно се подреждат на опашката, за да финансират най-новата прокси война – тази в Украйна.

Второто ограничение бяха независимите медии и академичните среди, включително журналисти като И. Ф. Стоун и Нийл Шийън, заедно с учени като Сиймор Мелман, автор на „Постоянната военна икономика“ и „Капитализмът на Пентагона: политическата икономия на войната“.

Третото, и може би най-важно ограничениe, беше организираното антивоенно движение, водено от религиозни лидери като Дороти Дей, Мартин Лутър Кинг – младши и Фил и Дан Бериган, както и от групи като „Студенти за демократично общество“ (SDS). Те разбираха, че необузданият милитаризъм е фатална болест.

Нито една от тези опозиционни сили, които не успяха да преобърнат постоянната военна икономика, но ограничаваха нейните ексцесии, сега не съществува. Двете управляващи партии са купени от корпорациите и по-специално от военните доставчици. Пресата е анемична и подчинена на военната индустрия. Пропагандисти на перманентната война, най-често от десни мозъчни тръстове, щед­ро финансирани от военната индустрия, заедно с бивши военни и служители на разузнаването, са широко цитирани или интервюирани като военни експерти.

***

Шепата антимилитаристи и критици на Американската империя, като Ноам Чомски отляво и Рон Пол отдясно, са обявени за персона нон грата от подчинените медии. Либералната класа се оттегли в бутиков активизъм, където въпросите на класата, капитализма и милитаризма са заменени от „култура на отмяната“, мултикултурализъм и политика на идентичността. Либералите поддържат войната в Украйна. По време на войната с Ирак те поне в началото се присъединиха към масовите улични протести. А Украйна се възприема като последния кръстоносен поход за свобода и демокрация срещу новия Хитлер. Страхувам се, че няма много надежда за връщане назад или за ограничаване на тези бедствия, организирани на национално и глобално ниво.

* * *

Не може да се говори за война, без да се говори за пазари. Съединените щати, чийто икономически растеж падна до под 2 процента годишно, докато растежът на Китай е 8,1 процента, тръгнаха на военна агресия, за да укрепят отслабващата си икономика. Ако САЩ успеят да прекратят доставките на руски газ за Европа, европейците ще бъдат принудени да купуват от Съединените щати. В същото време американските фирми биха се радвали да заменят Китайската комунистическа партия, дори ако трябва да го направят чрез заплаха с война, за да си отворят безпрепятствен достъп до пазарите на Китай. Истината е, че ако действително избухне война с Китай, тя ще опустоши китайската, американската и цялата световна икономика, ще унищожи свободната търговия между страните, както по време на Първата световна война. Но това не означава, че няма да се случи.

По данни на Центъра за икономически и бизнес изследвания на Обединеното кралство (CEBR) Вашингтон отчаяно се опитва да гради военни и икономически съюзи, за да се противопостави на надигащия се Китай, чиято икономика до 2028 г. се очаква да изпревари тази на Съединените щати.

***

Все по-малко нации обаче, дори сред европейските съюзници на САЩ, желаят да са под контрола на Съединените щати. Вашингтонското лустро върху демокрацията и мнимото зачитане на човешките права и гражданските свободи е толкова силно опетнено, че не подлежи на възстановяване. Икономическият спад и крах на САЩ и западните ни съюзници (при положение че производството на Китай е със 70 на сто по-високо от това на САЩ) е необратим. Исторически погледнато, войната е последният отчаян опит, който умиращите империи използват с катастрофални последици. „Именно възходът на Атина и насаденият поради това страх у Спарта направиха войната неизбежна“, отбелязва Тукидид в „История на Пелопонеската война“.

Ключов компонент, за да се поддържа постоянно военно състояние, беше създаването на изцяло доброволчески сили. Без наборни военнослужещи тежестта за воденето на войни пада върху бедните, работническата класа и военните семейства. Тези изцяло доброволчески сили позволяват на децата на средната класа, която беше начело на антивоенното движение във Виетнамската война, да избягват военната служба. Това защитава армията от вътрешни бунтове, като тези по време на войната във Виетнам, в която пращахме наборни войници. А това застрашава единството на въоръжените сили.

* * *

„По тази причина сериозното разглеждане на проблема с твърде многото войни и твърде малкото войници се избягва“, пише историкът и пенсиониран полковник от армията Андрю Басевич в „След Апокалипсиса: ролята на Америка в преобразения свят“. „Очакванията тази празнина да се преодолее технологично оправдават избягването на най-фундаменталните въпроси:

Притежават ли Съединените щати военни средства, чрез които да задължат противниците си да ги приемат като незаменима нация в света? И ако отговорът е „НЕ“, както подсказват войните след 11 септември в Афганистан и Ирак, не следва ли Вашингтон да прояви здрав разум и да смекчи амбициите си?“

***

Политическата класа у нас се самозаблуждава толкова, колкото и генералите в Пентагона. Тя отказва да приеме факта, че еднополярния модел умря, а на негово място се появи многополюсен свят – който неминуемо води до упадъка на американската мощ. Нашата политическа класа говори с остарелия език на американската изключителност и триумфализъм, все още вярвайки, че има право да налага волята си като лидер на „свободния свят“. В своя меморандум „Ръководство за планиране на отбраната“ от 1992 г. заместник държавният секретар по отбраната на САЩ Пол Улфовиц твърди, че след краха на СССР, САЩ трябва да си гарантират, че няма отново да се появи съперническа суперсила. Съединените щати трябва да проектират военната си сила така, че да доминират завинаги в един еднополюсен свят. На 19 февруари 1998 г. в предаването „Today Show“ на NBC държавният секретар Мадлин Олбрайт представи демократичната версия на тази доктрина на еднополярността. „Когато използваме сила, то е защото сме американци; ние сме незаменимата нация“, каза тя. И още: „Ние стоим високо и виждаме в бъдещето по-далеч от други страни.“

***

Сред обществеността у нас има дълбока ненавист към тези елитарни архитекти от Бръшляновата лига на американския империализъм. Империализмът беше търпян от обикновените американци, когато беше в състояние да налага властта си върху други държави и това да води до повишаване на жизнения стандарт у дома. Търпяха го, когато се ограничаваше до тайни интервенции в страни като Иран, Гватемала и Индонезия. Но във Виетнам той дерайлира. Последвалите военни поражения бяха съпътствани от постоянен спад в жизнения стандарт, стагнация на заплатите, разпадаща се инфраструктура и в крайна сметка – поредица от икономически политики и търговски сделки с Китай през 79 г., организирани от същата управляваща класа, която деиндустриализира и осиромаши страната ни.

***

Ноам Чомски бе нападнат, задето правилно посочи, че Тръмп е „единственият държавник“, който е изложил „разумно“ предложение за разрешаване на кризата Русия – Украйна. Предложеното решение включваше „да се улесняват преговорите, вместо да се подкопават, и да се върви към установяване на някакъв вид приспособяване в Европа… в което няма военни съюзи, а само взаимно приспособяване“.

***

57-те републиканци, които отказаха да подкрепят пакета от 40 милиарда долара помощ за Украйна, заедно с много от 19-те по-раншни законопроекти, включващи помощ от 13,6 милиарда долара за Украйна, излизат от измамния конспиративен свят на Тръмп. Те като Тръмп повтарят тази ерес. Те също са атакувани и цензурирани. Но колкото по-дълго Байдън и управляващата класа продължават да наливат ресурси във война за наша сметка, толкова повече ще се издигат тези протофашисти, които вече са готови да унищожат завоеванията на демократите в Камарата на представителите и в Сената тази есен. „40 милиарда долара на фона на това, че няма адаптирано мляко за американските майки и бебета“, каза Марджъри Тейлър Грийн по време на дебата за пакета помощ за Украйна, който повечето членове нямаха време да разгледат внимателно .

„Неизвестна сума пари към допълнителна сметка на ЦРУ и Украйна, но няма адаптирано мляко за американските бебета“, добави тя. „Спрете да финансирате смяната на режими и измами с пране на пари. Американската политика прикрива престъпленията си в страни като Украйна“.

Грийн, подобно на Тръмп, говореше истини, които резонират със смачкания американски народ. Противопоставянето на перманентната война трябваше да дойде от миниатюрното прогресивно крило на Демократическата партия, което за съжаление се продаде на малодушното ръководство на Демократическата партия, за да спаси политическата си кариера. Не знам дали Грийн е луда, но Раскин и демократите определено търгуват със собствена марка лудост. Ще платим много висока цена за тази бурлеска. Американската империя ще се разпадне, а Америка ще фалира. И то съвсем скоро.

Със съкращения

Из... Мрежата

Статията е прочетена 1360 пъти
Назад към брой 191Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2022