Русия е много голяма. Огромен континентален кораб. Да се смени бързо курсът й с друг е трудно поради нейната тромавост. Но да продължи да потъва по инерция в бездната, не е вариант. Така възниква много труден проблем за времето на евразийските реформи (а други в нашата ситуация са невъзможни ).
До 1991 г. СССР следваше един курс. Вървеше неизвестно накъде.
Тогава възникна дилемата: да променим курса
на атлантически (западен) или …..на евразийски (антизападен, но вече не строго и ортодоксално съветски, а по-скоро имперски).
Властта реши да насочи курса на запад.
Корабът се разпадна на парчета. Ядрото оцеля по чудо. Но през 90-те години се оказа, че западният курс също е фатален. Включително за Руската Федерация.
След това се появи Путин и отново промени курса отначало рязко, а след това на час по лъжичка. Но този път не на180 градуса спрямо западния курс, а на 90 градуса, перпендикулярно. Нещо западно остана, но не всичко. Евразийството от теоретична възможност започна да се превръща в нещо повече. Но непоследователно и фрагментирано. Тоест курсът стана наполовина евразийски.
И така „Континентът-Русия“ плаваше още 22 години – понякога с резки движения, но най-често сравнително плавно – по вече нова! инерция, инерция на изначалната маневра на Путин (на 90 градуса спрямо предишната).
През 2008-2012 г. при Медведев имаше опит за коригиране на курса в посока Запад (оттук и посещението на Медведев в щабквартирата на CFR с посредничеството на олигарха Фридман, първото неуспешно рестартиране с Хилари Клинтън, с предателския ИНСОР на Юргенс и Гонтмахер,с посещението на Бжежински и обещанието за подкрепа за втория мандат на Медведев и много неприятни неща). Днес Медведев е „системен евразиец”, а тогава беше „системен атлантик”.
Путин се завърна и опитът за либерална корекция приключи. „Корабът Русия“ се върна към строгите 90 градуса. Нито атлантизъм, нито евразийство, или и атлантизъм, и евразийство. Метафората с полупразна/полупълна чаша тук подхожда отлично.
През 2014 г. с Майдана,с Руската пролет, с „Крим е наш“ и Новоросия, корабът рязко се насочи към евразийството.
Но не за дълго и започнаха отчаяно да изправят курса до обичайните 90 градуса. Минските споразумения, Греф (Сбербанк не работи в Крим, перверзният Даня Милохин), не особено успешните мерки с Covid и всичко онова нездраво, което наблюдавахме през последните 8 години.
24 февруари 2022 г., началото на специалната военна операция (СВО) – отново рязък наклон към евразийството. Това вече не е 90 градуса, тъй като атлантизмът се оказа в пряка и фронтална опозиция на Русия. Западът бомбардира руските градове с ръцете на марионетки. Те могат да кажат, че „ние започнахме”. Това въобще не е важно (за геополитиката). Проверка на фактите – руските градове са бомбардирани и обстрелвани от онези, които са подкрепяни, оборудвани и тласкани към това от Запада, тоест от атлантизма. Само това има значение. Вече не е възможно да се плува в тази посока, и дори отклонение на 90 градуса вече не е достатъчно. Курсът вече необратимо е ориентиран в посока на евразийството. И дори теоретично не може да има връщане не само към атлантизма, но дори и към ранните 90 градуса на Путин.
Но корабът е много голям, твърде голям. Не е просто да се разгърне към едно пълноценно евразийство – тоест на 180 градуса спрямо най-фундаменталния вектор на западната цивилизация. Не е известно това колко време може да отнеме, може да е много дълго. Може би пак със скок. Не може да се предскаже. Времето в известен смисъл е произволно. Именно гигантският размер на кораба може да бъде аргумент в полза на възможно забавяне. Но все пак трябва да се действа, а не да се бездейства. 90 градуса спрямо Запада – това вече е абсолютно неприемливо – също толкова неприемливо, както и чисто западният курс на руските либерали през 90-те години на ХХ век.
Но ето кое е най-важно: СВО заложи нова инерция, даде импулс на нова историческа траектория. Русия тръгна в друга посока спрямо 2000-те, в сравнение с полупразната/полупълната чаша на всички предишни години от управлението на Путин. Никой никога не е готов за промени. Но те настъпват от време на време. Триумфът на пълноценното евразийство в съвременна Русия може да бъде отложен, но не и предотвратен.
СВО е именно това Събитие, в очакване на което се е изграждала автентично руската политическа теология. СВО е начало на възраждането на Империята от пепелта, на последното Царство.
Оттук нататък това е нов вектор. Вероятно, последният в руската история, като се вземе предвид есхатологичният контекст на световната апостасийна цивилизация.
Ние наближаваме този момент, за който Бог е създал руския народ.
Източник: ppvo
21 ЮНИ 2022