СЛУЧВАЩОТО СЕ В МОМЕНТА В ЕВРОПА Е ДОБЪР ПОВОД ДА СИ ПРИПОМНИМ ЗА ЕДНА СТАРА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДА СЕ ЗАПИТАМЕ ДОКОЛКО ЗАПИСАНОТО В НЕЯ Е ИЗПЪЛНЕНО НА ПРАКТИКА
От резолюцията на Европейския парламент, с която през 1990 г. европейските депутати призовават САЩ, НАТО, Европейската комисия и държавите членки на ЕС да демонтират тайните терористични клетки на „отбранителния съюз“, които функционират паралелно с публичните структури на пакта
Терористичният аспект от дейността на НАТО е слабо известен и абсолютно недискутиран факт в България. Още по-непозната е резолюцията на Европейския парламент, с която през 1990 г. европейските депутати призовават САЩ, НАТО, Европейската комисия и държавите членки на ЕС да демонтират тайните терористични клетки на „отбранителния съюз“, които функционират паралелно с публичните структури на пакта.
През 2016 г. публикувахме кратка информация за операция „Гладио“ – паравоенна организация на НАТО, която функционира в западните европейски държави. Мрежата е ръководена в сътрудничество с ЦРУ, британските тайни служби и военните тайни служби на европейските страни.
Тези „stay-behind“ армии на НАТО са работили с престъпници, участвали са в държавни преврати като този на режима на полковниците в Гърция през 1967 г., в опитите за покушение срещу френския президент Шарл дьо Гол, убийства на опозиционни политици в Португалия. Част от тяхната автобиография са серия бомбени атентати в Белгия през 80-те години на миналия век и атентат на Октоберфеста в Мюнхен пак по това време.
Смята се, че паравоенните структури на НАТО са работили и с турската крайнодясна организация „Сивите вълци“, чийто член – Мехмет Али Агджа, извършва атентат срещу папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г. За атентата обаче е обвинен българинът Сергей Антонов, който прекарва над 4 години в арест в Италия, преди да бъде оправдан.
Съществуването на „Гладио“ е крито от обществеността в продължение на десетилетия. Терористичните клетки на НАТО са колаборирали с крайнодесни формации като „Нов ред“ в Италия. Именно техен член – италианският неофашист Винченцо Винчигуера, разкрива мрежата в страната, след като е осъден на доживотен затвор за бомбен атентат през 1972 г., при който загиват няколко полицаи. Характерът и целите на „Гладио“ са описани от Винчигуера така:
Трябваше да атакуваме цивилни – мъже, жени, деца. Невинни хора и непознати, които нямат нищо общо с политиката. Причината за това бе проста: атентатите трябваше да накарат италианците сами да искат от държавата повече сигурност.
След всички разкрития и осъдителни присъди, Европейският парламент най-сетне осъжда терористичния аспект от дейността на НАТО и на 22 ноември 1990 г. гласува резолюция. (24.12.90 Официален вестник на Европейските общности № C324/201)
РЕЗОЛЮЦИЯ
относно Операция Гладио
Европейският парламент
A. като взе предвид разкритията на няколко европейски правителства за съществуването от 40 години на тайни разузнавания и организация за провеждане на военни операции в няколко държави членки на Общността.
B. като взе предвид, че тази организация повече от 40 години заобикаля всякакъв демократичен контрол и се управлява от тайните служби на съответните държави в колаборация с НАТО.
C. опасявайки се от това, че подобни тайни мрежи са се намествали във вътрешните политически дела на държавите членки или че все още го правят.
D. като взе предвид, че в някои държави членки военните тайни служби (или техни неконтролирани подразделения) са били замесени в сериозни случаи на тероризъм и престъпления, както е видно от различни съдебни разследвания.
E. като има предвид, че тези организации са действали и продължават да действат напълно извън закона, тъй като не са обект на парламентарен контрол, и често управляващите на най-високи държавни и конституционни постове твърдят, че са държани в неведение по тези въпроси.
F. като има предвид, че различните организации „Гладио“ имат на разположение автономни арсенали и военни ресурси, чийто потенциал за нанасяне на удари е неизвестен, като по този начин застрашават демократичните структури на страните, в които действат или са действали.
G. силно обезпокоен от съществуването на управителни и оперативни структури, които не подлежат на никаква форма на демократичен контрол и които са с напълно таен характер, когато днес постоянна тема на дебати е по-голямото сътрудничество в Общността по отношение на сигурността.
1. Осъжда тайното създаване на мрежи за манипулация на общественото мнение и оперативно действие и призовава за пълно разследване на естеството, структурата, целите и всички останали аспекти на тези тайни организации; всяка злоупотреба с тях; използването им за незаконна намеса във вътрешно политическите дела на засегнатите държави; проблема с тероризма в Европа и вероятния заговор с тайните служби на държави членки или трети държави;
2. Енергично протестира срещу присвояването от страна на някои американски военни в SHAPE[1] и НАТО на правото да насърчават създаването в Европа на тайна разузнавателна и оперативна мрежа;
3. Призовава правителствата на държавите членки да демонтират тайните военни и паравоенни мрежи;
4. Призовава съдебните органи на държавите, в които е установено присъствието на такива военни организации, да изяснят напълно техния действителен обхват, методи и всички предприети от тях действия за дестабилизиране на демократичните структури на държавите членки;
5. Обръща се към всички държави членки да предприемат необходимите мерки, ако се налага чрез създаване на парламентарни анкетни комисии, за изготвяне на пълен списък на организациите, действащи по този начин; да разследват свързаността им със съответните държавни разузнавателни служби и връзките им, ако има такива, с терористични групи или такива занимаващи се с други незаконни практики;
6. Призовава Съвета на Европейския съюз да предостави пълна информация за дейностите на тези тайни разузнавателни и оперативни служби;
7. Възлага на своята Комисия по политически въпроси да обмисли провеждането на изслушване, за да се изясни ролята и въздействието на организацията „Гладио” и всякакви подобни органи;
8. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета, генералния секретар на НАТО, правителствата на държавите членки и правителството на Съединените американски щати.