Паисий Хилендарски и неговата "История славянобългарска" в брой 190

Паисий Хилендарски и неговата "История славянобългарска"
Категория: История

Паисий Хилендарски и неговата "История славянобългарска"

260 години История славянобългарска

300 години от рождението на Паисий Хилендарски

60 години от канонизацията му за преподобен от БПС

Сведенията за св. Паисий Хилендарски  се съдържат в предисловието на История славянобългарска, както и в някои архивни документи - негови писма и записи в Хилендарската кондика от XVIII в. Една от хипотезите е, че Паисий Хилендарски е роден през 1722 г. в Самоковска епархия, най-вероятно в Банско, в семейството на търговеца Билю Баанов и със светско име Петър. През 1745 г. , вероятно замонашен в Рилския манастир, вече като йеромонах Паисий отива в Хилендарския манастир на Света гора. През XVIII в. Хилендар има статут на сръбски манастир, но в братството му доста от монасите са от българските македонски земи. По-късно, вероятно през 1759 г. и в следващите години като проигумен Паисий развива дейността си като таксидиот. През 1758 г. пътува до Сремски Карловци (в „Немската земя“) на таксид и там се запознава с исторически съчинения и средновековни извори за българската история, които са му послужили за написването на История славянобългарска. Сред източниците му са руският превод на историографските трудове на венецианския кардинал Цезар Бароний „Деяния церковная и гражданская“, отпечатан в Москва през 1719 г. и на дубровнишкия абат Мавро Орбини „Книга историография“ (или „Царството на славяните“), Санкт Петербург, 1722 г. За написването на своя труд отец Паисий ползва и други исторически съчинения в библиотеките на Атон и в Сремски Карловци. Познавал е и грамоти на някои от българските царе, днес безвъзвратно загубени, както и произведенията на патриарх Евтимий, жития и легенди за възсияли български светци.

За да се отдели от създалото се в Хилендарския манастир напрежение вследствие на тежкото финансово състояние на манастира, отец Паисий отива в Зограф, където завършва труда си през 1762 г. В този период отецът продължава да е в братството на Хилендар и даизпълнява своите ръководни функции в манастира. В дейността си на таксидиот и при обиколките си из българските земи той носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите.

Досега се предполагаше се, че отец Паисий завършва земния си път през 1773 г. в манастир край селището Амбелино (с. Лозница, дн. към Асеновград). Последните проучвания на документи от архивите на Хилендарския манастир и Сремски Карловци извеждат друга хипотеза - отец проигумен кир Паисий е развивал дейността си на таксидиот и през 1775 г., когато е бил на таксид в хилендарския метох Куч, намиращ се по долното течение на р. Струма, на десния бряг на езерото Тахинос.

На  тържествено заседание на 26 юни 1962 г.  Св. Синод на Българската православна църква взема решение за канонизиране на хилендарския йеромонах и проигумен кир Паисий  за преподобен, а паметта му се отбелязва на 19 юни.

Статията е прочетена 1348 пъти
Назад към брой 190Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2022