„Възсия като светла заря и просвети вселената, и прогони еретиците, като се яви на Изток, на Север, и на Юг... И до Рим достигна (...) Кириле премудре” (Скопски миней от XIII в.)
Свети Константин Кирил Философ (на гръцки: Kvpdloq, Kyrillos, Kiril, Cyril\ на старобългарски: Kvp'umb) е учен-богослов от Романия (Римската империя, от нейната източна част, влязла в модерната европейска историческа наука с името Византия), който, заедно с брат си Методий, е създателят на старобългарската азбука - глаголицата. Остава в историята като християнски мисионер и общославянски просветител. Канонизиран е от православната и католическата църква за светец и за равноапостол. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II обявява Константин- Кирил Философ и брат му Методий за съпокровители на Европа. Българската православна църква (БПЦ) и православните християни го почитат и като един от светите Седмочисленици. Роден е 827 г. в Солун, Византия, като едно от седемте деца на висшия византийски военачалник, друнгария Леон (Leontios), известен в българската историография като Лъв, подстратег (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област“. Те са високопоставени поданици на Византийската империя. За етническия му произход няма точни, безспорни сведения. Според различни съвременни автори произходът му е български, славянски, ромейски или смесен. Многозначителен е фактът, че в семейството си той е научил сложното произношение на българските звуци, които по-късно прави на буквознаци ж, ч, ш, щ, ъ и др. - Азбуката, която да замени използваните до тогава от българите „черти и резки ”, гръцка и латинска азбуки. Бащата умира рано и децата минават под покровителството на великия логотет Теоктист, който е много близък на семейството и е втората личност след владетеля в Империята. През 843 г., запознат с големите заложби на Константин, логотетът го кани в Константинопол (Цариград) и го записва в прочутата Императорска школа, наречена по- късно Магнаурска. Константин още при първоначалното си образование в Солун показва склонност към философията и поезията. Вероятно тогава написва и първото си литературно произведение - „Похвала на св. Григорий Назиански“, последвано от още едно произведение - „Соломонова молитва“.
На около 17 години (842/843) той отива в Цариград. Талантът му и духовните му интереси са забелязани и оценени и през 842/843-847г. Константин учи философия, граматика, реторика, музика, аритметика и астрономия в Магнаурската школа, където получават образованието си децата на императора и на висшата византийската аристокрация.За времето си школата е най-висшето учебно заведение във Византия. Сред преподавателите на Константин са известният Лъв - математик, философ и граматик, един от най-учените мъже на Византия през IX век, създател на механични съоръжения и бивш солунски митрополит, както и неотстъпващият му по ерудиция и слава, бъдещият патриарх Фотий. По време на следването си младежът е забелязан и от цариградските управляващи и от Патриаршията. Те не остават доволни от самоволното му замонашване след завършване на школата в един от манастирите около Босфора или Мраморно море и бързо го привличат на свое разположение в Цариград. Константин владее на високо ниво старобългарски, гръцки, латински, еврейски (който усъвършенства при започването на хазарската мисия по време на престоя си в Херсон и дори пише граматика за него), ползва сирийски и арабски, вероятно придобива познания и по хазарски, алански и персийски, немски и други езици.
След завършването на Магнаурската школа, той е ръкоположен за субдякон и дякон, вероятно някъде около 846 г., той става хартофилакс (chartophylax) на патриарх Игнатий Константинополски (847 - 858) - поверена му е патриаршеската библиотека в катедралата „Св. София“ - висок пост в онова време. Но влечението му към науката и презрението към столицата го карат да се скрие за 6 месеца в един манастир на пузкото“ море (вероятно се има предвид Босфора или Мраморно море). Когато е открит от патриаршията и правителството, които не желаят да загубят възможността да се възползват от него, е привлечен в столицата, и назначен за преподавател по философия в Магнаурската школа, където получава почетното звани& „философ“. Вероятно по това време той пише известното свое съчинение „Написание о правои вере“. Във времето между 843 г. и 851 г. е и първата значителна публична проява на Константин-Кирил Философ - диспутът му с низвергнатия патриарх Йоан VII Граматик, наричан още Анис или Янис, който е иконоборец (иконоборството е смятано за ерес, и то с политически привкус). Константин изпълнява поръчение на правителството и на действащия патриарх да пречупи авторитета на опозиционния им Йоан VII Граматик. В дискусията с него младият философ се отличава със своето остроумие, красноречие и точни знания. За радост на цариградското правителство и на легитимния патриарх, той аргументирано оборва своя противник.
По времето на халифа Джафар-ал-Муттавакил (847-861), Арабският халифат, уверен във военните си възможности, желае да докаже и своето културно и религиозно преимущество пред християнска Романия (Византия). Той прекратява традиционната политика на толерантност към друговерците, и отправя с доста високомерен тон покана за диспут по въпросите на различните вери и християнската света Троица до византийския император, което фактически е форма за установяване на дипломатически контакт според условията на епохата. Император Михаил III, знаейки за проявените вече качества на младия Константин Философ, и отчитайки факта, че владее арабски, сирийски и еврейски, го натоварва с тази отговорна мисия, състояла се в 851 или в някоя от годините до края на 856 година. Той я изпълнява заедно с дадения му като помощник висш държавен сановник- асинкрита Георги. Това е първата мисия на Константин-Кирил като дипломат. От житието му проличава, че в Багдад, при диспута със сарацините, се разисква не само основният въпрос за Светата Троица, но и проблеми за войните, за данъците, за отношението към мира, за изкуствата. Със знанията и личността си мисионерът привлича вниманието на опонентите си и спечелва доверието им. Според житието му, Константин ги „наддума по всички въпроси - така, че те му се чудят, изпадат в удивление Константин-Кирил демонстрира познания и по Корана. Успява да постигне и освобождаването на хиляди пленници християни, които връща със себе си във Византия. Завършил мисията и успешно изпълнил задачата си в Багдад, Константин Философ се завръща в Цариград, и се усамотява за кратко в „безмълвие“ и се отдава само на „беседа“ с книгите, но скоро напуска района на столицата и отива при брат си Методий в манастира „Свети Полихрон“, където, най-вероятно с малък кръг ученици, започват да се занимават със съставянето на старобългарската писменост и превода на светото писание на старобългарски език.
В 860 г. Константин е натоварен с нова важна дипломатическа мисия, този път при хазарския владетел в Крим. Хазарски пратеници пристигат в Цариград. Намираща се в непосредствена близост до две големи държави - Арабския халифат и Византия, Хазария е притеснена от тяхната политическа и идеологическа експанзия. В стремежа си за самосъхранение, владетелят Булан и неговите сановници приемат през 730 г. неофициално еврейската религия, като в резултат Хазария се оказва едно извънредно пъстро в етническо и религиозно отношение държавно образование. Населението му се състои, освен от хазари, още от българи и други племена, разделени на юдаисти, мюсюлмани, християни, езичници. Двете й големи съседки правят непрестанни опити да наложат в Хазария собствената си религия. Това кара хазарския владетел да се обърне официално към Византия и дава предложение да приеме християнството, ако в Хазария бъде изпратен такъв мъж, който успее да обори сарацините и евреите. Задачата да разясни идеята за Светата Троица отново е възложена от Михаил III на Константин. При тази мисия Константин взема със себе си брат си Методий. По пътя си за Хазарската страна двамата спират в град Херсон, разположен на западния бряг на Кримския полуостров, където Константин се подготвя за диспута и усъвършенства еврейския език. В изворите се споменава, че тук братята попадат на свето писание, написано с т.нар. в изворите „рожки“,„сурски”, вероятно сирийски тълкувано като „руски“ букви. Тук братята откриват мощите на третия папа след Свети Петър - Климент Римски. От Херсон братята продължават с кораб за хазарската земя. Св. ап. Климент е бил епископ на Сердика (дн. София), след което става един от първите римски папи. В Хазария Константин спори предимно с евреи в присъствието на владетеля. Диспутът се води отново по въпроса за Светата Троица, но и по ред други религиозни въпроси, като зачатието на Богородица, обрязването, поклонението на иконите. След втория ден Константин вече има на своя страна хазарския владетел и неговите велможи. На третия ден разговорите продължават, но в друга форма. Хазарите поставят въпроси, на които пратеникът на Михаил III отговаря чрез притчи. В диалога вземат участие и мюсюлманите. Философът спечелва на своя страна хазарските водачи, които са готови да признаят християнската вяра за най-добра. Покръстени са около 200 хазари, но не допускат утвърждаването на християнството като държавна религия в страната. Мисията обаче постига освобождаването на хиляди пленени християни и връщането им в родните им места. Константин продължава да действа като дипломат на империята в Крим и околните области. Скоро след мисията си при хазарите през 861 г. той е изпратен и при аланите, в околностите на град Фула (близо до Херсон), натоварен с дипломатическа задача от Михаил III, подробности за която не са достигнали до нас, освен фактът, че проповядват заедно с Методий, отсичат едно дърво, на което се кланят местните хора като на кумир, и успяват да покръстят известен брой от тях.
След изпълнението на възложената им мисия и връщането им във Византия Константин се оттегля в константинополеката църква „Св. Апостоли“, а Методий става игумен на своя манастир във Витиния - „Свети Полихрон“. В този манастир равноапостолите Константин и Методий, заедно с кръг от ученици българи, съставят глаголицата и започват да превеждат на старобългарски език литургически текстове. Но големият проблем, на който трябвало да се намери решение, е бил признаването и освещаването на старобългарския език като литургичен, на буквите и на богослужебните книги написани с тях. Проблемът е решен с най-известната мисия на Константин и брат му Методий - Моравската.
През 862 г. двамата братя, по искане на великоморавския княз Ростислав и по поръка на императора, са натоварени да разпространяват християнството във Великоморавия на разбираем език . Константин заявява на Михаил III, че за да е успешна мисията моравците трябва да имат букви и книги на своя език. Тогава императорът и неговият съветник Вар да сами предлагат на Константин да състави азбука. „Ако ти пожелаеш, Бог може да ти даде това...” - казали те. През 863 г. Константин и Методий с няколко свои ученици българи тръгват за Великоморавия, с писмо до Ростислав от императора и с безценния дар за моравците, старобългарската писменост, въплътена в първите преводи на св. Евангелие, Апостола и Псалтира. Те се установяват в столицата Велеград. Създават там духовно училище, обучават бъдещите свещеници, превеждат богослужебни книги, и проповядват на старобългарски език. Магнаурският философ става учител, учейки възпитаниците си на „азъ”, „буки”, „ведя”, „глаголи”, „добро”, естъ”... (Аз, буквите, разбирам, говоря, добро, е това...). Двамата братя превеждат на старобългарски целия богослужебен чин - утреня, вечерня, часове, повечерие, полунощница и св. Литургия. Поставя се началото на старобългарската литургическа служба. За новопокръстените моравци, които били глухи за проповедите на немски език и неми пред месите на латински език, това било Божествен дар. По това време западните европейски народи не могли дори да мечтаят за своя писменост, за просвещение и богослужение на роден език.
Готовността на братята да поемат Моравската мисия и личната им активност да я осъществяват се дължи на убеждението им, че всеки народ има право да твори собствена култура на своя език. Това убеждение е блестящо защитено от Константин в спор с привържениците на „триезичната догма” във Венеция. Той заявява на опонентите си: „Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?. Бога ли си представяте немощен, че не може на всички да даде това, или завистлив, че не иска? ” Методий и Константин със своите ученици отиват в Рим, за да защитят своята мисионерска и просветителска дейност. Посрещнати са от папа Адриан II (867-872), който освещава богослужебните книги на „словенски език” и в няколко от християнските храмове в Рим се извършва богослужение на този език. При богослужението единственият компромис, който тогава се е допускал по настояване на папата, в храмовете Евангелието и Апостолът трябвало да се четат първо на латински език. На Методий и петима от учениците са дадени различни духовни санове.
В Рим Константин се разболява тежко, приема духовно име Кирил и умира на 14 февруари 869 г. „// след като завърши всички служби и трудове, той се присъедини към всички свети отци поради живота си и вярата си. Той стана с ангелите като ангел, с апостолите - апостол, с пророците - пророк, съучастник в божията слава заедно с всички светии. Преподобни учителю, заедно с тях моли се за нас, които чествуваме твоята преславна смърт за слава на Пресвета Троица - на Отца и Сина, и Светия Дух - сега и всякога, и во веки. Амин! ” (Из „Похвала за нашия блажен отец и словенски учител Кирил Философ” от св. Климент Охридски).
Йордан Колев