.jpg)
„Във времена на повсеместна лъжа, да говориш истината е екстремизъм...”
Джордж Оруел
Ловът на Истини, в този технологичен, медиен свят е сложна работа.
„ТЯ” – „Истината“, първа е паднала жертва, като осмислена и планирана цел на световните господари – коментира „ловния излет“ и „липсата на слука“ главният редактор на списание „Сигурност“. Собствеността върху „средствата за производство“ на новини предопределя не само тенденциите за деформация и манипулация на общественото мнение, но и за монополизация на „правото върху истината“. Практиките за заливане общественото пространство априори с непроверяеми тези и факти /потоци от „фейкове“/ – явно се явяват най-тежката епидемия за човечеството, а медиаторите на транснационалните пропагандни централи на Запад са способни да вкарат човечеството в драматични ментални и психични състояния според нуждите на господарите си. /Просто анализирайте и сравнете последствията от биологичната „СOVID“ атака и тези, които човечеството понесе от медийния тероризъм/.
Дали не би било по-близо до истината, а и по-просвещаващо да видим как тези световни и комплексни процеси се интерпретират от руснаците и останалия свят, чиито гледни точки са напълно блокирани в т.нар. от автора „НАТОстан“.
„НАТОстанската сфера просто не може да признае публично серия от факти, каквито един военен анализатор от калибъра на Андрей Мартянов обяснява от години. И това е само допълнителна точка към колективната им болка. „Русия може да се изправи срещу НАТО и да го смаже на парчета за 48 часа, смята той. Тя може да използва превъзходството на напредналите системи за стратегическо сдържане, които нямат аналог на Запад. Южната й ос - от Кавказ и Западна Азия до Централна Азия - е напълно стабилизирана. И ако нещата станат наистина тежки, г-н Циркон може да покаже своята свръхзвукова и ядрена визитка, без дори другата страна да разбере какво я е ударило...“
...Такиви анализи и коментари не се допускат до ефира ни и са табу за слуха на колониалния европеец, камо ли за нас – българите от дъното на Европа.
Да вземем още някои ключови откъси от низвергнатата част на света:
Олег Макаренко, който се фокусира на голямата картина, пише: „...Западът смята себе си за „целия свят“, само защото все още не е получил достатъчно чувствителен удар по носа. Така се случва, обаче, че точно сега Русия му дава този удар – с тиловата подкрепа на Азия, Африка и Латинска Америка.“
„...Европа сама избра съдбата си. И избра съдба за Русия. Това, което виждате сега е смъртта на Европа. Дори и да не се стигне до ядрени удари, Европа е обречена“, пише Макаренко. В ситуация, при която европейската индустрия остава без евтини руски енергийни ресурси и суровини - а Китай ще започне да получава същите тези енергийни носители и суровини с намаление, не може да има никакви приказки за истинска конкуренция с Китай от страна на Европа...В резултат на това буквално всичко ще се срине там - след индустрията и земеделието ще се срине социалната система и социалната сигурност, ще се надигнат гладът, бандитизма и хаосът...“, пише още руският експерт.
...Многопластовата измама включи и британското председателство над Съвета за сигурност на ООН, което блокира една сериозна дискусия, ден преди руското Министерство на отбраната да се опита да представи на ООН фактите за биологичните оръжия, които са намерили в Украйна. Китайците бяха ужасени от откритията, пише бразилският експерт Ескобар. Руският разследващ комитет поне е постоянен в работата си, като близо 100 изследователи разкриват доказателствата за военни престъпления из цяла Украйна, които ще се представят на трибунал в близкото бъдеще.
Към този момент е абсолютно ясно на всеки сериозен геополитически анализатор, че операция Z е отворила кутията на Пандора. И Европа е върховната историческа жертва на цялата токсичност, която ще изтече от „проекта на САЩ и Великобритания.“
Незаменимият Майкъл Хъдсън в едно ново свое есе за това как американският долар изяжда еврото, се аргументира и формулира, че „Европа в общи линии спря да съществува като независима политическа единица и вече изглежда все повече като Панама или Либерия – “флаг на удобството“ за офшорни банкови центрове, които не са истински „държави“, защото не емитират своя собствена валута, а използват американския долар“.
Американски политолог и професор от Чикагския университет Джон Миршаймър, автор на студията „Обречен на неуспех: възход и упадък на либералния световен ред“, отстоява позицията, че „Войната в Украйна е най-опасният международен конфликт след кубинската криза през 1962 г. Западът, и особено Америка, е основно отговорен за кризата, която започна през февруари 2014 г. Сега тя се превърна във война, която не само заплашва да унищожи Украйна, но има и потенциала да ескалира в ядрена война между Русия и НАТО“, смята професорът. И още: Войната в Украйна ще оформи глобалния ред на 21 век.
Краят на тази война ще преформатира световната архитектура за сигурност и най-вероятно ще сложи край на експеримента „глобализация“– на модела такъв,
какъвто го познаваме.
Да посегнем към истината и през анализа на български политолог, един от малкото експерти със свободна воля, извън похлупака на „Отворени общества, атлантически съветници и чуждоземни медийни продуценти...“ – проф. Ивайло Груев, преподавател по политология в Университета в Отава, Канада. „През последните две десетилетия, казва професорът – всяка година на 9 май задавам въпрос на моите студенти кое е най-важното събитие на тази дата. Отговорите варират: тайфун в Индонезия, отвличане на самолет в Шри Ланка, избори в Южна Корея. През последните 20 години единственият път, когато получих правилния отговор – т.е. капитулацията на Германия, бе от студент, роден в Ставропол.
По-голямата част от моите студенти не бяха чували за Червената армия. Втората световна война се преподава по следния начин: Хитлер нахлува в Европа, след това е денят D (десантът, когато около 156 000 американски, британски и канадски сили щурмуват Нормандия), след това е ден V (Денят на победата). Накратко – американската армия унищожава германския Вермахт.
Моите студенти бяха изненадани да научат, че всъщност Червената армия побеждава Германия и че жертвите на СССР са 26 000 000 в сравнение с 418 000 американци и 45 000 канадци. Този така наречен “алтернативен възглед” не се отнася за някаква незначителна регионална битка, а за най-опустошителния конфликт в човешката история.
Защо казвам това? – продължава професорът.
Днес войната в Украйна играе ролята на мощен катализатор, усилващ метаморфозите на това, което на Запад се нарича ”TheFogofWar” (военната мъгла). Оказва се, че повечето, ако не и всички факти, документи, официални изявления, както и репортажи от фронтовата линия, имат една единствена допирна точка на съгласие - географията, тоест Украйна; всичко останало е обект на това, което теоретиците математици и астрофизици наричат паралелни /истини/ галактики.
Това не е ново явление. В щателно документираната книга “Еврейският враг, Нацистката пропаганда по време на Втората световна война и Холокоста“ Джефри Херф разкрива механиката и ефикасността на пропагандната машина на Третия райх.
Само един много показателен факт: В последните дни на войната, докато руските сили наближават Берлин, пропагандата на Гьобелс обяснява непрекъснатата канонада със следното трудно за вярване оправдание - заснемане на епичен военен филм. Берлинчани са били убедени, че Германия печели войната и виждайки първите руски танкове, са вярвали, че са част от снимачния екип на филма. Това е преди повече от 70 години и то с помощта на масово произвежданата евтина радио точка. Нека за момент си представим безграничните възможности на съвременните средства за масова информация, на които много филмови студия в Холивуд с право биха завидели.
Но да се върнем към военния конфликт в Украйна, казва професорът. Като дългогодишен поддръжник на nonkillingsociety (пацифист), аз осъждам всеки акт на агресия, включително войната в Украйна. Това е огромна трагедия, човешки животи се губят всеки ден. Но в същото време легитимни въпроси остават без своите отговори.
Имахме ли действително открит и обективен публичен дебат за причините за руската военна операция или война в Украйна? Според това, което навремето бяха средства за масова информация, а сега просто “министерства на Истината“ – причината е “войната на Путин“.
Такова обяснение е прекалено елементарно, заявява Груев. В него има само един проблем – Путин. Тоест, в момента, в който се отървем от Путин, войната спира. Следователно: смяна на режима в Москва!
Според последните социологически проучвания след началото на военната операция в Украйна обаче популярността на Путин е скочила до 83%, тоест той има огромна обществена подкрепа. Следователно това е “руска война“, а не “война на Путин“ !!!
Да си припомним колко “удобно“ бяха пропуснати в медийно пространство руските (на Путин?) предложения, публикувани на 17 декември 2021. г., които според мен, както и според други наблюдатели, бяха последният дипломатически демарш, целящ избягването на този конфликт. Ерго, последният шанс за мира.
Руските “червени линии“, визиращи руската сигурност, не получиха заслужено медийно внимание. Съвсем накратко, основните от тях са: спиране на разширяването на НАТО (Украйна, Грузия), премахване на ракетните бази в Полша и Румъния. Има ли смисъл да повторим, че тези предложния засягат жизнено значими въпроси, отнасящи се не само за европейската, но и за световната сигурност.
Отговорът бе категоричен - пълен отказ на руските предложния от страна на САЩ и НАТО. (Забележка за отсъствието на Европейския съюз - Москва не счита ЕС за независим геополитически фактор).
Обяснението от САЩ и НАТО бе просто: Русия няма и не може да има законни опасения за своята сигурност. Защо ли, всички така „хуманни, глобални“ сценаристи, не се помъчиха поне да отразят в сравнителен план реалността на ситуацията.?! Хипотетично сходна ситуация, в която би ги поставил следният сценарий: ОДКБ (Организация Договора о коллективной безопасности - Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия, Таджикистан) като военна организация за отбрана. продължава да се разширява не само в Централна Азия, но и в Латинска Америка. Първата вълна на разширяване са естествено старите руски сателити Никарагуа, Ел Салвадор, Гватемала. Следващата вълна са Бразилия, Венецуела, Чили и Аржентина. Създават се мащабни военни бази, включително руски ракетни обекти. Най-накрая вратата е отворена за Мексико и... Канада. В Канада, с помощта на ГРУ (Главное разведывательное управление) се извършва проруски държавен преврат. Режимът в Отава се превръща в най-антиамериканския режим не само в западното полукълбо, но и в света, изпреварвайки дори антиамериканската истерия в Техеран. Руска военна техника наводнява канадските провинции. В непосредствена близост до 4.000-километровата граница със САЩ Русия инсталира 30 биолаборатории (изследователски центрове) под надзора на руски специалисти по биологично оръжие…
Най-същественото - поради своята географска близост, руските ракети вече могат да достигат Вашингтон и Ню Йорк за по-малко от 5 минути, което прави тези градове де факто беззащитни.
Вашингтон се стреми да де-ескалира напрежението, лансирайки дипломатически демарш, предлагайки премахването на руските ракетни бази, както и писмени гаранции за статута на неутралитет на своите съседи Мексико и най-вече Канада ./Дали е логично.?! И още как! /
Москва и ОДКБ категорично отхвърлят тези предложения...
„За тези, които подозират, че това е евтина Кремълска пропаганда, предлагам да си припомнят Кубинската криза от 1962 г. Тогава както Кенеди, така и Хрушчов успяха да избегнат MAD (MutuallyAssuredDestruction - взаимно гарантирано унищожение), защото осъзнаха, че единственият възможен начин на действие е де-ескалацията.
2022 година уви не е 1962-а! За съжаление, за момента всички индикации подсказват точно обратното, категоричен е канадският професор.
И още един съществен нюанс, за да се приближим до абсолютната истина: През далечната 1999 г. НАТО успешно премина Рубикон, получавайки картбланш за военна намеса навсякъде и по всяко време, под дефиницията „Хуманитарна интервенция“– навсякъде, където НАТО е решило, че основни човешки права са били застрашени. Така, актовете на агресия в Ирак и Югославия в нарушение на член 51от ООН, НАТО лансира като „Морална битка“и хуманитарна интервенция.
Как в този контекст изглежда конфликтът в Украйна, през погледа на професора?
„...През 1999 г. 44 албанци бяха убити в село Рачак в Косово, което предизвика хуманитарната интервенция на НАТО с бомбардиране на Сърбия в продължение на 78 дни.
Да припомним, че след преврата през 2014 г. режимът на Киев нареди мащабна военна операция, използвайки въздушни сили, танкове и тежка артилерия в Луганск и Донецк, при което бяха убити не 44, а 14 000 жители. Въпрос: къде бе моралният компас на Европа, а и на света? Нима 14 000 убити украински граждани не заслужават медийно време?“
В заключение още един съществен елемент в хронологията на сагата за Украйна.
На срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. НАТО обяви, че Украйна и Грузия “ще станат членове“. Москва реагира, че това решение преминава абсолютната “червена линия“, тоест то е екзистенциална заплаха за съществуването на Русия. Въпреки това САЩ предпочетоха да я пренебрегнат.
Отхвърлянето на московските мирни предложения бе обобщено от говорител на Генералния щаб на Русия по следния кратък, но недвусмислен начин: Този път конфронтацията няма да бъде словесна.
А руският заместник-министър на външните работи Александър Грушко директно заяви:
“Моментът на истината настъпи !“
Сега ние живеем в този момент..!
„С русофобия не може да се разреши нито един проблем на която и да било държава. Благодарение на САЩ, русофобията е станала задължителна в западния свят. – заявява Яков Кедми, виден военен и политически експерт, бивш ръководител в израелскаите тайни служби. С русофобия може само да се задълбочат проблемите. Така стана и в Украйна. И то не без помощта, и под „вещото“ ръководство на САЩ и Великобритания.
Сега същите тези страни, и доста други, които са скочили в тяхната лодка, дават вид, че са много загрижени за мира в Украйна. Но изобщо не споменават, че самите те завъдиха нацбатальоните, които осем години вилняха в тази страна и убиваха хората, само защото са руснаци.“ /Всъщност нищо ново под слънцето, спомнете си бойните групи в Пакистан за подривна дейност срещу Руската армия в Афганистан, които прерастнаха в „Алкайда“ и произходът на „Ислямска държава“. А, Яков Кедми трудно може да се отъждестви като „руска пропаганда“. б.а./
Сега тези страни реват, че искали дипломация, преговори, че трябвало цивилизовано да се реши конфликтът. Ами къде бяха цели осем години, когато президентът на Русия и руското ръководство призоваваха за същото?
Но, времето за дипломация отдавна свърши. То свърши преди доста години. И въпреки че дипломацията не даваше никакви резултати, Русия се опитваше да помогне на хората в Донбас без военна намеса. Но Киев и Западът не само не позволиха да се установи мирен живот там. Точно обратното. Те хвърлиха цялата мощ на украинската армия до границите на двете Донбаски републики. Окопаха се и подготвиха ужасяваща кланица за руските хора там, посочва Яков Кедми.
Но Русия, добавя той, никога не изоставя своите. И затова Киев и Западът получиха „военно-технически“ отговор, както го определи президентът Путин.
И сега всичко ще се реши на бойното поле, категоричен е Кедми. Не с дипломация, и не с преговори. Защото те отдавна вече не са достатъчни за регулиране и постигане на траен мир в Украйна. Защото докато не се демилитаризира и денацифицира страната, спокоен и мирен живот не е възможен.
Проблемът в Украйна, твърди специалистът, може да се реши единствено от руската армия. И тя ще го реши, добавя той. Категорично и окончателно.
През лятото ще имаме друг, различен свят.
В лова за истини, не можем да не погледнем в контекста на българското участие в процеса на военните действия и безпощадната ситуация за предизвестеното от „Козяк“ ново политическо лидерство.
..„Целият сюжет в Украйна е пошъл в същината си, пише Явор Дачков. Всичко, което Западът казва, че ненавижда и противоречи на неговите ценности.., подкрепя там – корумпета, нацисти, националисти, криминални типове със садистична програма и хора, които не могат да организират никаква държава, въпреки милиардите, които Щатите и Европа наляха в последните 8 години. Нация, която избра за президент един телевизионен шут /Зеленски има клипове по прашки и е треторазряден актьор в тъп сериал, който можете да гледате по Нова тв сега/, който друса денонощно и няма нито едно самостоятелно решение...“
„Войната в Украйна показа на каква кайма е направила мозъка на човека-маса западната телевизия през последния половин век, а при нас от 30 години. – казва Явор Дачков – медиен човек, със съвсем не проруски нагласи.
Питам се, дали ще се роди и след колко години, така нужната на „днешната Истина“ Петя, която да обясни на оцелелите след век, вероятно неправославни българи, какво „аджеба“ се случва днес наоколо в изтерзаната ни и обезчестена Родина и срещу колко „милиона франка“, са ни видяли сметката, някои от днешните композитори и „слуги на народа“.., а Зеленски и просто Киро, като ноти от партитурата на „богоизбраните“са осигурявали достъпа на „правоверните“ до „Истината на Мъртвите“от „първа ръка“.?! За да ни образоват някой ден, че просто сме се саможертвали за поредната „Необходима Истина“ – за която дебелашка ЛЪЖА, днес е впрегната цялата лицемерна, слугинска политическа, военна, медийна и информационна машина...
„За човек, който помни соца и знае историята - това наистина е лош театър, обобщава Дачков. Байдън, който се здрависва с въздуха казва всичко за тях. Деменция, дезориентация и катастрофа на свят, който си е въобразил, че успехът му се дължи на собствените му усилия. Скъсал преди хиляда години с християнството.“
Недей да питаш, българино, за кого бие камбаната – тя бие за теб...
Лазар Мурджев
Източник: Поглед.инфо
Със съкращения