МАСИ И ВЛАСТ- Масите като пръстен в брой 20

МАСИ И ВЛАСТ- Масите като пръстен
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

Eсе ІХ от поредицата на Елиас КАНЕТИ за характера на масите

Край арената се образуват двойно затворени маси. Тази забележителна особеност дава възможност за едно изследване върху тях.Отвън арената се откроява добре. Обикновено се вижда отдалеч. Всеки знае къде е, колко място заема. Тя винаги присъства дори когато човек не мисли за нея. Викове, идващи от арената, стигат надалеч. Ако пък е и открита, отзвук от царящото край нея оживление се носи из града, който я обгражда. Но колкото и възбуждащи да са тези известия, безпрепятствен приток към арената не е възможен. Броят на местата е ограничен. Разположени са така, че хората да не са много притиснати един о друг. Трябва да им е удобно. Трябва да виждат добре от своите места, без да си пречат.

Гледана откъм града, арената е ограден от безжизнена стена. Отвътре край нея се изгражда стена от хора. Всички присъстващи обръщат гръб на града. Те са се освободили от структурата, от стените, от улиците му. Докато стоят край арената, те нехаят за онова, което става в града. Те скъсват взаимоотношенията си с него, скъсват с правилата, с навиците си.Съществуването им като огромно множество им е осигурило определено време, обещана им е възбуда – но при едно много важно, задължително условие: масите трябва да се разтоварват навътре.

Редовете около арената са разположени амфитеатрално, за да могат всички да виждат онова, което се разиграва долу. Но в резултат масите седят едни срещу други. Всеки вижда хиляди хора и глави. Докато той е там, и те всички са там. Той вижда, че онова, което довежда него до възбуда, възбужда и тях. Те стоят на известно разстояние от него – размиват се детайлите, които обикновено ги различават един от друг и ги превръщат в индивиди. Всички те си заприличват, държат се еднакво. Той забелязва у тях само онова, което сега вълнува самия него. Тяхната явна възбуда повишава неговата собствена.

Масите, които така сами се излагат на показ, представляват затворен пръстен от очаровани лица, застанали едно над друго, който е особено хомогенен. Той обхваща и съдържа всичко онова, което се разиграва долу. Никой не се стреми да се откъсне от него.

Всяка празнина в този пръстен би могла да напомни за разпадане, за предстоящо разпръсване. Празнина обаче там няма.

Тези маси са затворени отвън и в самите себе си – следователно те са двойно затворени.

Статията е прочетена 769 пъти
Назад към брой 20Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2025