Празници в Унгария: без маски и сертификати, но със социална политика без аналог в ЕС в брой 186

Празници в Унгария: без маски и сертификати, но със социална политика без аналог в ЕС
Категория: Сърцето, душата

Коледните празници по традиция тук започват отрано. В градове и села улиците се украсяват със светлинни гирлянди. Блестят елхи. Изникналите като от приказките павилиони в центъра на унгарската столица се надпреварват да предлагат деликатеси и сладкиши, сувенири и лъскави джунджурии. Леят се бадачонски, вилански, токайски вина. Навсякъде – музика, глъч и веселие.

В Унгария дядо Коледа пристига на Никулден в пълно снаряжение. И пълни ботушките на децата с бонбони и лакомства. Само че унгарците го наричат Мѝкулаш. И имат Никулден за голям празник, почти като Коледа. В Рождественската нощ дядо Коледа отново пристига, но вече е Йезушка – с подаръци за всички от сърце.

В дните след Коледа пък в Будапеща се изсипват хиляди чужденци. Идват с автобуси, леки коли, чартърни полети в гостоприемната столица. Да се запознаят с архитектурните ѝ шедьоври; да усетят неповторимия вкус на унгарските специалитети и аромата на прочути вина, докато циганин-цигулар виртуозно им свири „на ушенце“; да се насладят на оперни и вариететни спектакли; на изпълненията на знаменити симфонични оркестри или концерти на култови поп-състави...

Без маски и сертификати

И тази година е същото. Улиците са пълни с народ. Повечето са чужденци, най-вече германци – познават се по маските. Докато за мнозинството унгарци маските са ненужни, дори вредни. Е, съобразяват се в градския транспорт и в магазините. Но в ресторантите и кафенетата никой не изисква маски, нито сертификати. Впрочем, от София до Будапеща нито на една граница не ни поискаха сертификат. Граничари и митничари бяха без маски. Унгарският офицер на КПП-то дори се пошегува, че тия с маските отдавна били измрели...

Черен хумор, ще кажат някои. Ала за унгарците това е реакция спрямо всичко, което противоречи на здравия им разум. В началото на т.нар. пандемия, по националната телевизия гастролираше Цецилия Мюлер – националният здравен инспектор (като нашия д-р Кунчев), която по десетина пъти дневно, като на траурна церемония на гробищата, каканижеше предупреждения и внушаваше страх; докато един ден в мрежата е появи клип с нейния образ и следният надпис: „Умолявам ви, много ви умолявам. Отивайте при домашния си лекар само ако сте напълно здрави.“ Типична за унгарците ирония, когато реагират на нещо, което противоречи на здравия разум.

Впрочем властта в Унгария едва ли вярва в налаганите от ЕС предписания по т.нар. пандемия. Но се съобразява с „началниците“. На Виктор Орбан не му трябва още една конфронтация с Брюксел. Ала без много шум миналия декември правителството приятно изненада пенсионерите, пращайки им по пощата „Имунизационен сертификат“ (Immunity Certificate) с формата на дебитна карта, съдържащ всички лични данни на лицето, на което е издаден, както и указание, че правата произтичащи от тази карта могат да бъдат удостоверени на правителствения сайт https://koronavirus.gov.hu.

Социална политика без аналог

През октомври пък, правителството даде на всички пенсионери – унгарци или работили по трудово правоотношение чужденци, по 80 000 форинта (228 евро) компенсация за поскъпването на живота.[1] В словото си премиерът Виктор Орбан подчерта, че пенсионерите в Унгария напълно заслужено се ползват с привилегии, след като техният десетилетен труд е в основата на днешното национално богатство. Това е израз и на уважение и благодарност към възрастните хора. „Те са тези, които ни подкрепяха и възпитаваха през ранните ни години, на тях дължим образованието си, те ни даваха всичко, докато стигнем трудоспособна възраст. Така че трябва да им отдаваме признание за това, което са ни давали. Защото пенсията фактически е ретроспективно признание на труда на нашите родители, нашите баби и дядовци.“

Всички пенсионери, вкл. постоянно пребиваващите граждани на ЕС над 65-годишна възраст, пътуват безплатно в градския транспорт, по железниците и междуградските автобусни линии само срещу показване на лична карта. Това е малка част от мащабната социална политика на правителството на Виктор Орбан, която няма аналог през последните три десетилетия в ЕС.

Подкрепа на майчинството

През 2016 г. стартира радикална програма за насърчаване на раждаемостта. Въведен бе 6-годишен отпуск за майчинство; като през първите 6 месеца след раждането майките получават 70% от заплатата си. Млади семейства, които поемат задължението да родят и отгледат три деца, получават средства за ново жилище в размер на 20 млн. фор. (прибл. 57 142 евро), половината от които са подарък от държавата, а другата половина ще изплащат в срок от 25 години, при лихва до 3%! В началото на 2019 г. бе огласен нов план за стимулиране на семейството:

- жена под 40 години с първи брак, получава привилегирован заем от 10 млн. форинта (28 570 евро). При раждане на първо дете, погасяването на заема се преустановява за три години; след второ – за още три години, като една трета от дълга се отписва. Ако роди трето дете, останалата част от заема изцяло се отписва;

- удължава се привилегированият кредит за семейно жилище. Ще могат да ползват заеми за закупуване на имот и семейства с две или повече деца. Безвъзмездната помощ за млади двойки, съгласни да родят две деца, е в размер на 22 млн. фор. (62 857 евро); а тази за семейства, които родят три деца – 35 млн. фор. (100 000 евро);

- досега се приспадаха 1 млн. фор. (2 857 евро) от ипотечните кредити на големи семейства при раждането на трето и всяко следващо дете;

- при трето дете подаръкът от държавата става 33 000 евро; а при раждането на всяко следващо – още по 1 млн. фор. (2 858 евро);

- жени, родили и отгледали минимум 4 деца, до края на живота си се освобождават от подоходен данък върху физическите лица;

- безвъзмездна помощ от 2 500 000 фор. (7 142 евро) за закупуване на нов автомобил от семейства с минимум три деца;

- държавата поема цялостната грижа за децата. През следващите три години ще се създадат 21 000 нови места в детските ясли; 10 000 – до края на тази година; още 5 000 през 2020 г.; и 6 000 през 2021 г.;

- и накрая, въвеждат се помощи за баби и дядовци, които поемат грижата за отглеждане на внуците си.

Премиерът Орбан подчерта, че унгарското дете, родено днес, има добри шансове да живее в ХХII век, защото продължителността на живота се удължава. Създадени са условия унгарците да живеят по-дълго. Броят на браковете нараства. Значително е намалена детската смъртност. „Благодарение на тези мерки днес имаме 50 хиляди повече унгарци. Коефициентът на раждаемост се повиши от 1,23 на 1,49, но много още трябва да се направи, за да достигне 2, което ще ни осигури дългосрочно оцеляване.”

Радикално увеличение на заплатите

Конкретизирайки успехите в социално-икономическото развитие на страната, Виктор Орбан отбеляза, че откакто ФИДЕС са на власт, повече от един милион унгарци са излезли от бедността (от 23% през 2010 г. до 10% през 2017 г.). Но това все още не е приемливо и тази положителна тенденция трябва да се задълбочава. Благодарение на новите големи инвестиции, осъществени през 2018 г., средната работна заплата достигна 425 000 форинта (1 214 евро) – увеличение от 40% в сравнение с 304 000 фор. (868 евро) през предходната 2017 г. и означава, че в Унгария възникват нови работни места. Заетостта е нараснала от 55% на 70%; безработицата е сведена до една трета от предишното й равнище – от близо 14% през 2010 г. на около 3.7% през 2019 г.  Държавния дълг от 85% е сведен до 71%.

Нарастването на доходите дава възможност на хората да планират живота си при икономически предвидими условия. „Днес унгарците работят упорито, планират бъдещето си, строят къщи, изпращат децата си на училище, насърчават ги да учат и да работят; с едно изречение – има какво да оставят на децата и внуците си. Какво е това, ако не национално възраждане“, уточнява премиерът.

От 2020 г. се предвижда постъпателно радикално увеличение заплатите на лекарите до 2023 г. Законът е в сила от 18 ноември, а разпоредбите му ще се прилагат от 1 януари 2021г., докогато правоотношенията с визираните в закона лица следва да бъдат преобразувани. Какво предвижда новият закон?

- начинаещ лекар, който в момента получава 255 000 форинта, през следващата година ще има брутно месечно възнаграждение от 481 000 форинта (1 374 евро); през 2022 г.– 1 768 евро; през 2023 г. – 1 963 евро;

- лекар със стаж от 16-20 години ще получи над един милион форинта (2 857 евро); през 2022 г. – 3 714 евро; през 2023 г. – 4 286 евро;

- докато заплатата на висококвалифициран медик с над 41-годишна практика ще е 1 600 000 форинта (4 571 евро); през 2022 г. – 6 000 евро; през 2023 г. – 6 571 евро при сегашната равностойност на форинта.

С новия закон се криминализира разпространената практика на бакшиши – т. нар. hálapénz. Здравният работник може да приеме еднократно предметно дарение, чиято стойност не надвишава 5% процента от текущата месечна минимална работна заплата – в момента 8 000 форинта (около 22 евро), но само след приключване на лечението.

Друга радикална промяна е отделянето на частното от публичното здравеопазване. Установява се правен статут на здравните права (не бива да се бъркат с услуги!). Всичко в сферата на държавното или общинското здравеопазване може да бъде извършвано единствено в рамките на новоприетите правоотношения. Лекарите ще могат да работят само в един от секторите – публичния или частния. Според новите правила, от 1 януари 2021 г. лекар не може да извършва здравни дейности в седалището или помещенията на работодателя си, които не са залегнали в правоотношенията му със здравната служба. Дефинирано е и понятието конфликт на интереси: когато лице в трудово правоотношение с медицинско заведение, влезе в трудово правоотношение, свързано с възнаграждение в друго заведение. Изключения се допускат за научни, образователни, художествени, лекторски, редакторски и други защитени от закона интелектуални дейности. Но и за тях се изисква предварително разрешение от оторизиран правителствен орган, ако продължителността на работното време е приблизително еднаква с работното време на същото лице в здравното заведение.

Здравеопазването е право, а не услуга!

Следва да се подчертае, че в повечето страни на ЕС (включително и Унгария) здравеопазването не е услуга, а право на пациента. Лекарствата не са обикновена потребителска стока и не би трябвало да се облагат с данъци и такси. Пациентите също не са потребители. Грижата за опазване и укрепване на здравето им се дължи по силата на конституционно гарантирано право. Право, което е неотнимаемо и неотменимо и което е разписано в основните закони на всички страни на Евросъюза. Разписано е и в конституцията на Унгария (както, впрочем и в чл. 52 на конституцията на Република България, но не се съблюдава!). А правото, както е известно в правовите държави, не може да се осъществява срещу заплащане. Социалната философия на ЕС е, че никой не трябва да бъде лишаван от права само защото не може да си плати.

Радикална реформа на управлението

На изборите през 2010 г. ФИДЕС (заедно с коалиционния си партньор дясноконсервативната Християндемократическа народна партия – ХДНП) получава квалифицирано парламентарно мнозинство. Веднага след изборната победа се предприемат мащабни реформи в системата на управлението.

От 1 януари 2012 г. е в сила новата унгарска конституция. Богът, короната и семейството са стълбовете, около които е конструиран новият върховен закон. Строфата от националният химн „Господ да благослови унгарците“ става основополагащо политическо послание. Светата корона пък се възприема като приемственост със средновековното величие на унгарското кралство. Още в преамбюла се подчертават принципите на християнството като обединяващи фактори на нацията. Бракът може да бъде само между мъж и жена, изключено е узаконяването на хомосексуални връзки. Пълнолетните деца се задължават да се грижат за родителите си. Право на глас вече имат и унгарците, които живеят в чужбина. Идеята е всички сънародници да се слеят в едно цяло – в унгарска „етническа“ нация. Иначе казано, националният принцип се поставя над гражданския.

Предприема се радикална реформа на държавното управление и администрацията. Броят на депутатите се свежда до 199 от дотогавашните 386. Пристъпва се и към рязко съкращаване на административните разходи. Икономическата програма включва насърчаване на индустрията и селскостопанското производство, реиндустриализация, както и национализация и установяване на изключителен държавен монопол върху определени дейности. За петте години след идването на ФИДЕС на власт правителството постига забележителни резултати (посочваме по-съществените):

- свива бюджетния дефицит под 3% в съответствие с изискванията на ЕК;

- задържа инфлацията на поносими равнища, с което отваря възможност за по-нататъшно понижаване на основния лихвен процент на Централната банка;

- налага най-големия в Европа банков данък;

- 50% от банките преминават в унгарски ръце, тъй като според премиера „не е здравословно“ секторът да бъде собственост на чужденци;

- национализира частните пенсионни фондове;

- облекчава съдбата на над 220 хиляди семейства, взели ипотечни кредити в чужда валута;

- прекратява отношенията си с „институцията на лихварите“ (МВФ), като изплаща оставащото задължение от 2,2 милиарда евро. По такъв начин държавата възстановява суверенитета над собствената си валута и вече може да емитира необременени от дълг пари, когато това е нужно;

- налага „кризисен данък“ на супермаркетите, телекомите и енергийните компании;

- обявява, че снабдяването с ток и парно за населението трябва да се превърне в „дейност с нестопанска цел“, тоест доставчикът да няма право на печалба;

- принуждава енергийните компании да намалят сметките на потребителите;

- превалутира кредитополучателите от малкия и средния бизнес, с което стимулира износа и го прави по-конкурентоспособен;

- понижава цените на енергията за битови нужди и превалутира кредитополучателите домакинства, като засилва вътрешното потребление;

- укрепва държавния монопол, като ренационализира енергийния гигант MOL, изкупува от ЕОН газовия сектор, одържавява сектори на банки, телекомуникации, машиностроене, алуминиева промишленост, сметосъбиране, водоснабдяване и пр.;

- повишава минималната работна заплата;

- намалява данъчната база;

- въвежда 6-годишен отпуск по майчинство;

- разширява данъчните облекчения за отглеждане на деца;

- рязко намалява безработицата;

- съживява икономиката, която е с тенденция към стабилен ръст.

Видно е, че успехите на „Орбаномиката“, както наричат стратегията на правителството, се състоят в прехвърляне на пари от частния към публичния сектор и потребителите. Този подход води до намаляване на бюджетния дефицит и до растеж, който е следствие от развитие, а не от „спекулации с хартии“. Мерките включват налагане на принуда. На енергийните компании им налагат да намалят сметките на потребителите, на банките налагат най-големия в Европа банков данък, на телекомуникационните, енергийните компании и на големите търговски вериги налагат „кризисен данък“, на свързаните с големите чуждестранни банки и застрахователни компании частни пенсионни фондове им налагат ефективна национализация. Тоест мерките се налагат главно в сектори, в които чужденците са водещи.

Другите реформи в общи линии са в унисон с тези на Евросъюза, като намаляване на преките данъци, въвеждане на плоско корпоративно и подоходно облагане. За сметка на това се вдигат индиректните данъци като ДДС, акцизите и специалните данъци. Този подход подпомага реалния сектор на икономиката, най-вече износа, за сметка на финансовия сектор. Ако направим сравнение със страните членки от Южна Европа, които като по учебник следват предписанията на експерти от Европейската комисия и отвъд океана, те продължиха да са в спиралата на рецесията, докато Унгария определено излезе от кризата. Реформите са правилни от гледна точна на унгарския интерес. Недоволни са чуждестранните компании, ориентирани към вътрешния пазар, докато външните инвеститори, които произвеждат и изнасят, са удовлетворени. Справка – автомобилостроителния и електронния сектор .

Политика с унгарска национална специфика

В лекцията си в London School of Economics през 2013 г. Виктор Орбан потвърди трите основни стълба на политиката на правителството: разширяване на данъчната база, така че бремето на кризата да се поеме от по-широки слоеве на населението; принуждаване на банките да поемат част от бремето на лошите кредити; радикални реформи в администрацията и държавното управление.

В разговори с политици от ЕК и в отговор на критиките им за недемократичност, популизъм, непазарни мерки, антиевропейско поведение, аргументите на Орбан са изпълнени с достойнство и често със сарказъм. Когато поредната поправка на Конституцията провокира председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу да изложи пред Орбан опасенията си от евентуален конфликт между поправката и законите на ЕС, министър-председателят даде най-общи уверения, че гарантира демокрацията и върховенството на закона в страната си. Но не пропусна да отбележи, че Унгария няма да позволи „някой да й диктува – нито от Брюксел, нито откъдето и да било“, както и че по въпроса за Конституцията Унгария не се нуждае от „другарска помощ, която не е поискала от хора с идеално ушити костюми“.

Впрочем в увличането си по двойни стандарти чиновниците от Брюксел често изпадат в гротескни противоречия. Политиката на Орбан била недемократична, понеже интересите на мнозинството унгарци не съвпадали с тези на едрия капитал; Орбан действал непазарно, защото искал банките, енергийните предприятия и др. да работят по непазарни принципи в пазарна среда; Орбан бил популист, защото не искал унгарците повече да бъдат ограбвани от чуждите монополи; Орбан бил антиевропеец, защото държал на традициите и националната специфика на унгарците.

В пропагандната си реторика Орбан атакува най-вече „зловещата световна либерална конспирация“, която заедно с „лукавата унгарска левица“ не могат да се примирят с „изключително успешното унгарско отхвърляне на господстващия икономически модел“. Тези зловещи сили искат да изтръгнат контрола на страната от „естествения носител на народната воля“, тоест от ФИДЕС. Включването на определени сили в Европейския съюз към този демоничен списък цели да мобилизира не само унгарската десница, но да солидаризира и европейската десница за отпор срещу, както ги нарича, „мощните международни сили, които се стремят да установят контрол върху европейците чрез своите леви марионетки“.

Унгарските управляващи не са единствените в Евросъюза, които недоволстват. Кризата е глобална и няма изгледи да приключи. Слабостите в политиката на ЕК, били те реални или хипотетични, предизвикват сериозен и твърде оспорван дебат, включително сред по-голямата част на европейската десница. Най-потърпевши са страните от Южна Европа, както и новите страни членки от Централна Европа и Балтийския район. Не е изключено монетарният съюз да се разпадне, защото според бившия полски министър-председател Марек Белка eдинната европейска валута работи като „фактор за усилване на негативните последици от глобализацията“, вместо за защита.

Мартин Хелме, член на ръководството на Консервативната национална партия в Естония е още по-критичен: „ЕС заробва европейците в интерес на международните корпорации. Спасяването на еврото вкарва народите на Стария континент в капан, в който те трябва да плащат все повече и повече на тесен кръг хора. А правителството най-безсрамно ругае обществеността за това, че настоява да се зачитат законите и принципите, установени по демократичен път. Не наричайте тези корпорации „капитализъм“. Капитализмът няма нищо общо с тях“.

На среща с унгарската общност в Румъния премиерът Орбан каза почти същото: „Кризата всъщност е криза на Брюксел. Нека бъдем наясно – Брюксел е най-голямото препятствие за намиране на изход от икономическите проблеми“. Нападките срещу големите чуждестранни корпорации, които по израза на Орбан имат закрилата на „сенчестата власт от съветски тип в Брюксел“, обслужват чудесно пропагандата на ФИДЕС срещу „глобалния капитализъм и чуждестранното господство“.

Бившият министър на икономиката и настоящ гуверньор на Унгарската национална банка Дьорд Матолчи, който е от кръга на най-приближените до премиера и се смята за автор на неортодоксалната икономическа политика на Унгария, е по-обстоятелствен: „Усилията за централизиране на Европейския съюз от 2008 г. насам не са успешни, всъщност ЕК взе редица нескопосани финансови решения. Комисията управлява кризата в еврозоната лошо и не може да спре пропадането на европейското влияние на международната сцена. Централизацията на европейската империя, иначе казано, по-нататъшното укрепване на Брюксел, е в противоречие с нашите интереси, защото разяжда независимостта на унгарската държава и икономическото развитие на страната“.

Антиевропейската реторика на ФИДЕС нито е изключение, нито е лишена от смисъл. Разбираемо е защо политиката на правителството се отклонява чувствително от предписанията на Брюксел за т. нар. „демократични норми и върховенство на закона“ и по-специално – в ключови сектори на икономиката. Официалните унгарски твърдения за „успешно отхвърляне на господстващия икономически модел“ следователно не са само пропаганда. Съставна част на това „отхвърляне“ е преориентацията на унгарската външна политика към Изтока, в търсене на нови приятели в регион от няколко държави, чиито икономически възгледи представляват някакъв вид олигархичен капитализъм със силно държавно участие, както и с подходи към демокрацията, близки до разбиранията на ФИДЕС. Тази „полуазиатска реалност“, по израза на самия Орбан, има по-голяма привлекателност от „тромавите европейски принципи и независимите институции за надзор“. Засега нещата са все още в търсене на компромис между европейския модел, за който Орбан многократно подчертава, че е старомоден, и разбирането на ФИДЕС за т. нар. „азиатски модел“. Но ако сближаването с модела на Централна Азия се задълбочи, дали враждебността към ЕС няма да се превърне в нещо повече от обикновена пропагандна реторика?

Орбан, който е един от основателите на ФИДЕС и демонстрира антикомунизъм, предизвиква спорове не само заради икономическата си политика и противопоставянето си на официален Брюксел. За хората от непосредственото му обкръжение, а също и за широкия кръг от привърженици той определено е силен лидер със собствена стратегическа визия. Тирадите му срещу диктата на Брюксел и игото на чуждите компании, ограбващи унгарците, се харесват на хората в тежко икономическо положение, чувстващи се излъгани от прехода и в нереалните си надежди, че влизането в ЕС ще реши всичките им проблеми. Той следва свой сценарий, иска да извади Унгария от кризата, да върне самочувствието на унгарците, а доколкото е възможно, и усещането им за принадлежност към едно отминало величие.

Орбан ратува за автентичен капитализъм, контролиран от държавата, който „уважава правилата на пазарната икономика и приема честната печалба“. Но не ограбва хората! Заплахата следователно идва от обстоятелството, че няма автентичен капитализъм. Иначе казано, Орбан вярва, че може да се постигне капитализъм с човешко лице. Икономическите му възгледи са смесица от заемки от Австрийската школа (по специално възгледите на Фридрих фон Хайек), критикуваща пазарния фундаментализъм от дясноконсервативни позиции, шведския модел за постигане на „държава на всеобщото благоденствие“ и някакво разбиране за социализъм.

Някой може да възрази, че на практика Орбан прилага класически леви идеи. Днес обаче отрицателите на глобализацията са от дясно и от ляво. Често дясноконсервативни идеи се съчетават с леви и според редица автори това е тенденция, когато става въпрос за противопоставяне на неолиберализма. Дясноконсервативните и леворадикалните поддръжници имат все повече допирни точки по проблемите на религията, съхраняването на националните традиции, имиграцията и са абсолютно единни в тезата, че светът на глобалистката унификация разрушава многообразието, води човека към глобална сивота.

През 2007 г. английското списание „Икономист“ характеризира Орбан като „циничен популист“, а политиката му – като „подвеждаща, авторитарна, в социалистически стил“. Осем години по-късно тази характеристика е на път да бъде опровергана. Авторитетното английско издание, изглежда, е пропуснало „тайната“ на проекта му. А тя е в търсене на алтернатива за реално развитие, не за растеж чрез „превъртане на хартии“. И алтернативата определено сочи на Изток.

Орбан отдавна дава да се разбере, че екипът му има стратегия да управлява не за един мандат, а за цял исторически период, от който Унгария ще излезе преобразена. В реч пред ЕК през април 2012 г. той каза, че страната му е „лаборатория на ЕС“, защото благодарение на парламентарното мнозинство на ФИДЕС може да си позволи експерименти, немислими в други страни. В същото време няма да бъде изненада, ако се окаже, че тази лаборатория разработва алтернативна стратегия в случай на разпад на Евросъюза в сегашния му вид, което се очертава все по-вероятно в светлината на нарастващите противоречия между старите и новите страни членки и кризата с бежанците.

Мащабна реиндустриализация

Нарастването на доходите и заделяне на значителни средства за социална дейност стана възможно благодарение на мащабната реиндустриализация и насърчаване развитието на селскостопанското производство. По темп на реиндустриализация Унгария се нарежда сред най-добрите изпълнители в рамките на Европейския съюз. Промишленото производство непрекъснато нараства със средногодишен темп над 5,5 %. Още през 2013 г. правителството обяви програма в размер на 140 млрд. форинта (прибл. 470 млн. евро по тогавашния курс) за насърчаване началното предприемачество. Унгарците не само възстановиха икономиката и социалните си дейности, но са на първо/второ място по усвояване на еврофондовете. Освен мощни индустриални центрове и процъфтяващо селско стопанство, в страната произвеждат пет автомобилни завода плюс завод за детайли на хеликоптери „Еърбъс“.

Но най-мащабният от всички проекти е разширяването на атомната централа в Пакш с два нови енергоблока, всеки от които е с почти двойно по-голяма мощност от сега съществуващите. Инвестицията в размер над 10 млрд. долара е на руския гигант „Росатом“ и ще започне да се изплаща с произведената електроенергия. Социалното значение на този строеж се измерва с 10-те хиляди нови работни места, а това означава и повишаване на националния доход. Правителството положи неимоверни усилия и успя да преодолее налаганите от ЕК възбрани за реализиране на проекта. По този начин страната си гарантира енергийната независимост за следващите 50 и повече години. Докато нас ни притискат да закрием и последните два блока на АЕЦ „Козлодуй“. Неизбежен е въпросът защо унгарският премиер можа да се пребори с Брюксел за своя мащабен проект, а българските власти не можаха да защитят нито един от енергийните проекти (АЕЦ „Белене“, „Южен поток“, нефтопровода Бургас-Александропулис), които биха гарантирали през следващия половин век не само енергийната независимост на България, но и постоянни приходи от транзитни такси?

В края на 2013 г. с китайска инвестиция се създаде регионален логистичен център на телекомуникационния гигант Huawei. Премиерът Орбан тогава заяви: „Правенето на бизнес с Китай е предпоставка за възстановяване след световната икономическа криза.“ Шест години по-късно, в началото на ноември 2019 г. унгарският министър на външните работи и външноикономическите връзки Петер Сийярто обяви началото на друг мащабен проект: Huawei ще изгради 5G мрежата на страната в сътрудничество с британския мобилен оператор Vodafone и германския Deutsche Telekom.

Какво бъдеще очаква унгарската икономика? Според премиера Орбан, наред с традиционното промишлено производство, решително трябва да нараства делът на индустрията с висока добавена стойност. Да се насърчават нови сектори на научноизследователска и развойна дейност, основани на цифрови технологии и роботика. Иначе казано – промяна в индустриалната парадигма. И Орбан поставя пред успешните унгарски предприемачи историческата задача: да създадат инвестиции извън Унгария, печалбите от които да компенсират печалбите, които сега изтичат от Унгария. „Това е огромна национална задача, която ще отнеме поне 10 години“, смята премиерът.

За насърчаване на селското стопанство пък е приета Национална програма за отдаване под аренда на пустеещи земи за фермерско обработване. Един от приоритетите е производството на захарно цвекло, с амбицията за възстановяване на процъфтяващата някога захарна индустрия. В края на 2013 г. Унгария спечели съдебната битка срещу Европейската комисия, която през 2010 г. разреши индустриалното отглеждане на генетично модифицирани картофи „амфора“ за храна на животни. Унгария обжалва и решението на ЕК бе отменено. „В съответствие с духа на Конституцията, не можем да позволим генно-модифицирани продукти да се въвеждат за търговско отглеждане в рамките на Европейския съюз и Унгария“, заяви Дюла Будай, държавен секретар на Министерството на селскостопанското развитие по време на пътуващото изложение „Свободна от ГМО Унгария“.

Унгарската държава заделя стотици милиони евро годишно за икономическото развитие и културното утвърждаване на унгарските общности зад граница. Създават се унгарски училища и културни центрове, изграждат се промишлени обекти в средища с компактно унгарско население. От години то има всички права на унгарски граждани, вкл. участие в унгарските парламентарни избори. Въпреки противопоставянето на Брюксел, премиерът Орбан продължава да гарантира на тези нови унгарски граждани достъп до ползите от членството в ЕС. Това е съществен стимул за унгарците, живеещи в Закарпатска Украйна и Войводина, които нямат паспорти като евросъюзните.

Тревоги с неизвестен край

Но на обикновените унгарци не им е до празници. Повечето живеят с тягостното предчувствие за някакъв неопределен край след като кризата, провокирана от т.нар. пандемия, ги удари тежко през миналата година. Част от малките предприятия бяха принудени да спуснат кепенците, докато цените на комуналните услуги и стоките от първа необходимост рязко нарастват.

За да облекчи частично последиците от кризата, през ноември м.г.  правителството наложи таван на цените на горивата, за да предпази потребителите от рязкото покачване на цените и да спре растящата инфлация. А парламентът одобри закон, в сила на 1 януари 2022 г., за увеличение данъчното облагане на големите търговските вериги, повечето от които са чуждестранни. Специалният данък върху доходите на тези с годишен оборот над 273 млн. евро се повишава на 2,7%, вместо досегашния 2,5%. Освен това супермаркетите за хранителни стоки се задължават ежедневно да предават храни с изтичащ срок на годност в рамките на 8 часа на специални банки за подпомагане на нуждаещите се. По такъв начин се намалява разхищаването на храна.

Отношенията с ЕС

Унгария няма да напуска Европейския съюз, но ще се противопостави на опитите на Брюксел да подкопава суверенитета й, заяви министър-председателят Виктор Орбан пред активисти на ФИДЕС. „Унгария отхвърля западния либерализъм. Ние няма да се откажем от правото да защитаваме границите си, да спираме мигранти... ние настояваме, че в Унгария бракът е между мъж и жена, бащата е мъж, а майката е жена... и че трябва да оставят децата ни на мира.“ Според него ЕС трябва да бъде реформиран, а целта на Унгария е да постигне промяна, не да напуска общността. „Ние въобще не искаме да напускаме ЕС, те не могат да се отърват от нас толкова лесно. Искаме да запазим суверенитета си и не искаме да се окажем в съединени европейски щати вместо в интеграция“, заяви Орбан.

Унгария се опълчи на решение на Съда на Европейския съюз, който неотдавна постанови, че страната трябва да пуска на своя територия мигранти. Излиза, че европейците нямат право да решават с кого искат да живеят в собствената си страна, нямат право да отстояват своя език и култура, своето семейство и своя Бог, дори когато масовата имиграция води до разпадането на традиционните общности, които формират основата на собствената им идентичност и култура. Срещу това решение се противопостави Конституционният съд на Унгария: унгарската държава е длъжна да предотвратява сериозни нарушения на правата на гражданите си. Никой не е дал право на Съда на Европейския съюз, нито на Европейската комисия, да налага предписания на унгарците как да се управляват и живеят в собствената си родина. Правителството трябва да защитава националната конституционна идентичност, а ако институциите на ЕС не са в състояние ефективно да упражняват споделените компетенции, тогава в правомощията на унгарските власти е сами да ги упражняват. Това решение е с историческо значение.

В друго решение на Съда на Европейския съюз – по повод унгарския закон „за спиране на Сорос“, бе постановено, че „криминализирането на подобни дейности засяга упражняването на правата, гарантирани от законодателя на ЕС по отношение помощта на кандидати за международна закрила“. С приемането на този закон Унгария закри дейността на управляваната от мултимилиардера фондация „Отворено общество“ в страната, след като „филантропът“ Джордж Сорос стана ярък противник на официалната унгарска политика срещу миграцията. Сорос, освен това бе обвинен, че активно участва в организираната миграция към Европа. Въпреки че призна решението на съда на ЕС, правителството на Унгария защити правото си да оспорва всички финансирани от чужбина неправителствени организации, които се опитват да „насърчат миграцията“.

Орбан не крие, че днес неолиберализмът представлява най-голямото предизвикателство за оцеляване на националните държави. И не случайно е дамгосан като „черната овца“ на ЕС. Още повече, че идеите му за нелиберално християнско общество увличат все повече  политици. Наскоро 16 европейски партии излязоха с обща декларация срещу посоката поета от Евросъюза. Те обвиняват официален Брюксел, че превръща ЕС в инструмент на радикалните сили, опитващи се да изградят супердържава. А премиерът на Словения Янез Янша написа в „Туитър“, че в ЕП има марионетки на спекуланта Джордж Сорос и публикува снимка на 13 от 226-ма по-известни евродепутати, обслужващи Сорос.

Унгарското правителство внимателно следи динамичните процеси, които се извършват в Европа и света. Официална позиция засега няма, но редица анализатори призоват западните лидери да влязат в диалог с Русия. Един от водещите журналисти дори нарече „абсурдно“ желанието на определени западни сили да се изправят едновременно срещу Русия и Китай. Преди дни, външният министър Петер Сийярто съобщи за предстояща среща на Виктор Орбан с руския президент Владимир Путин в началото на февруари 2022 г.

През април в Унгария предстоят парламентарни избори. Официален Брюксел, организациите на Сорос и други, представящи се като неправителствени за „отворено общество“, хвърлят милиарди в пропагандната си кампания за отстраняване на ФИДЕС и лично на Виктор Орбан. По същество това е кампания срещу християнските традиции на един достоен народ с повече от 1000-годишна история в центъра на Европа. А в коалицията „всички срещу Орбан“ е включена и крайно дясната партия „Йоббик“ – духовен наследник на про-нациста Ференц Салаши и на убийците от 1944г. и 1956г.

Каквито и да са резултатите, опитите на официален Брюксел да сваля законно избрани правителства и да налага санкции на следващите примера на Унгария и Полша, или на „дисидентски“ политици в Австрия, Италия, Франция и други държави, само ще ускори преформатирането на ЕС в нова нелиберална общност на националните държави, отстояващи суверенитета и хилядолетните си християнски ценности, стремящи се към активна роля в бързо променящия се многополюсен свят.

Bulgarian Press Pool-Budapest

Статията е прочетена 788 пъти
Назад към брой 186Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2022