Проблемът с цените на природния газ и българската глупост в брой 186

Проблемът с цените на природния газ и българската глупост
Категория: Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ”

5 ЯН. 2022

В началото на януари топновината бе, че „Поскъпването на горивата свали правителството на Казахстан“. „Вчерашна“ новина беше, че в България газът поскъпва с 30%. Утрешна новина ще бъде, че нашето правителство няма да падне, въпреки че ценовата  ни политиката за енергоносителите е глупава. Няма да падне, защото у нас текат 100 дни политическа толерантност и защото у нас глупостта рядко се наказва.

Може ли газът в България да е много по-евтин? Може. Може, защото България договаря 70 % от  цената на газа на борсата и само 30 % от цената на газа по дългосрочни договори. Решението на  проблема е в желанието, настойчивостта и дипломатическите умения на България да сключи в много по-голям обем дългосрочни договори с Русия, така както са направили  Австрия и Германия, например. За такива страни като Сърбия и Беларус  дори няма да споменавам, за да не бъда обвинен, че нещо не уважавам достатъчно Европейския съюз.

По въпроса за предоговаряне на цената на газа с Русия мощното атлантическо обществено мнение мълчи. Когато не мълчи, то постоянно говори за необходимостта от диверсификация. В основата на това говорене се анализи и призиви за азерската газ (1). Какво пречи България да се диверсифицира и в същото време да си оправя икономическите отношения с Русия, това също е атлантическа загадка.

За да бъдат разсеяни някои натрапчиви илюзии за азерската газ, са необходими малко разяснения.

Въпреки големия шум, вдиган от политиците, преоценките на запасите показват, че Азербайджанските находища на природен газ не са в състояние да запълнят ТАНАП (Трансанадолски газопровод) и ТАП (Трансадриатическия тръбопровод), което ще принуждава Азербайджан да внася руски природен газ.  В тази връзка, Азербайджан постепенно ще се превръща в държава, транзитираща руски природен газ и тук неминуемо трябва да си зададем въпроса, защо трябва да се свързваме с основния доставчик Русия по такъв дълъг маршрут, минаващ през обширни територии на три държави – Азербайджан, Грузия и Турция? За да се самозаблуждаваме,  че сме осъществили някаква диверсификация ли?

За разлика от България, трябва да се отбележи, че държави, като Австрия, Германия и Турция от години активно участват в разработката на газови находища в Русия, в предоставяне на активни капацитети от свои подземни газови хранилища, в доставката на оборудване, както и в други дейности.  Всичко това оказва влияние при цената на газа по подписаните дългосрочни договори на тези държави с Газпром-експорт (те са от порядъка на 230 – 300 щ.д. за  1000 куб.м) на фона на неимоверното покачване на цените на газовите борси в Европа (TTF, PSV и други) от 1800 – 2000 щ. д.

Започваме и да разбираме и нещо твърде любопитно. Как влиятелни Европейски сили не желаят да преговарят от името на ЕС за разрешаване на кризата с високите цени на газа.

Оказва се, че такива сили могат да печелят милиарди евро от високите цени на газа (2).  Задържайки пускането в пълна експлоатация на „Северен поток – 2” вече повече от 5 месеца, германците получават от Русия газ по дългосрочни договори по „Северен поток – 1”и след това препродават определени количества обратно на страни като Полша, Прибалтийските държави и Украйна по високите борсови цени.  Така от разликите в цените се трупат баснословни суми.

Подписаният 10-годишен договор на Булгаргаз ЕАД с Газпром-експорт изтича през м. юни тази година (2022 г.).  Този договор предстои да бъде преподписан.  На фона на всичко това, вместо отсега Булгаргаз ЕАД да започне работа по подписване на нов договор с Газпром-експорт, България продължава да се уповава, да изчаква и да разчита на някакви Общоевропейски договорки с Русия за внос на по-евтин природен газ. Това е поредната глупост, която не отчита нито географско положение, нито специфично развитие на газопреносните системи на всяка една държава, нито капацитетните им възможности, текущо състояние и др. специфики.

Действащата русофобия и дезинформация за Русия и руските газови доставки връзва ръцете и езика на част от ЕС за каквито и да е било нормални разговори; известна е истеричната позиция на Украйна, която по определени геостратегически съображения влияе върху Европейските решения; известно е и мощното и за сега неотстранимо проамериканско лоби в политиката на силни Европейски страни.

Не е известно защо и България не се стреми към дългосрочни договори за газа с Русия. Наказани ли ще бъдем за такова „своеволие“ от Европейската комисия? Наказани ли ще бъдем ако не купуваме от САЩ танкери с Втечнен природен газ (LNG), който заради високите премии се продава на Азиатския пазар вече цяла година?

Направо не е за вярване, че българските политици са толкова безапелационно козируващи на САЩ.  Направо не е за проумяване как българската изпълнителна власт не може да мръдне и на йота от верноподаническо послушание, което дори не се иска от нея в такива размери?!

Къде са националните ни интереси?

Статията е прочетена 646 пъти
Назад към брой 186Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2022