"Апостолът говори с думите на Спасителя и Спасителят" в брой 186

"Апостолът говори с думите на Спасителя и Спасителят"
Категория: Сърцето, душата

"И като видиш, че Апостолът говори с думите на Спасителя и Спасителят - с думите на Апостола, да се не почудиш на това нещо. Защото е истинно."

1. Каква полза за човека от всичкия му труд, в който се труди под слънцето? Едно поколение минава и друго поколение дохожда. А Земята вечно стои. Също и Слънцето изгрява, и Слънцето захожда, и бърза към мястото, където трябва да изгрее. Вятърът отива към Юг и се връща към Север, вятърът непрестанно обикаля и пак се връща. Всички реки се вливат в морето и пак морето се не напълня. Окото не се насища с гледане и не се напълня ухото със слушане. Каквото е станало, това е, което ще стане! Каквото е било извършено, това е, което ще се извърши. И няма нищо ново под слънцето. Има ли нещо, за което може да се каже: Виж, това е ново? То вече е станало във вековете, които са били преди нас. Защото кой знае кое е добро за човека в живота му? Във всичките дни на суетния му живот, който минава като сянка. И кой ще извести на човека какво ще бъде подир него под слънцето? Защото и човекът не знае времето си. Както рибите, които се улавят в жестока мрежа, и както птиците, които се улавят в примка, така се улавят и човешките чада в лошо време, когато то внезапно ги връхлети...

2. Ние, които отричаме и Бог, и цар. Ние, които не признаваме никакви величия и авторитети. Ние, които на всекиго кусур връзваме. Ние, подозрителните към венцехваления и пиедестали.

Ние, българите, вярваме в един човек. И като се взираме в снимките му все се мъчим да срещнем неговия поглед. И да удържим, като го срещнем. Не е лесно. Защото той за нас е направил всичко. А ние за него - колкото една троха.

В тефтерчето на Левски има комитетски сметки, стихотворението “На прощаване” от Христо Ботев, една възхвала на равноапостолните братя Кирил и Методий, преписана от молитвеник, както и началните думи на песните, които е обичал - “Сал за тебе мисля, мила моя мамо...”, “Искам, мамо, да те видя...”, “Сбогом, моя мила...” Има и рецепти за всякакви болести, та да лекува народа от всичките му рани. И на латиница - отрова и противоотрова. На следващата страница, петдесет и четвърта, Левски е написал само една дума: "НАРОДЕ????"

Из "Литургия за Васил Левски, Апостолът ни" на Велислава Дърева

Статията е прочетена 2524 пъти
Назад към брой 186Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2024