БЪЛГАРИ на РИМСКИ престол в брой 185

БЪЛГАРИ на РИМСКИ престол
Категория: История

До V  век пр. Христа римляните не могат да се похвалят с нищо сериозно. Дълго време те са били подчинени на властта на етруските царе, нямат значителни селища, нямат монументални надписи, а военната им машина още не е изградена. През IV век пр. Христа галите разбиват римската армия при река Алия и подлагат Вечния град на страшен грабеж.

Унижението за потомците на Ромул е било огромно, но те са се поучили от жестокия урок. Поколение след поколение биват възпитавани в желязна дисциплина, а и любов към отечеството. Макар да е преминало през доста кризи и кръвопролития, до края на I век пр.Христа, римското общество вече е добило сила. Тогава иберите, галите, гърците, келтите и са вече биват покорени. Покорен е и богатия на ресурси Египет, а заплахата от Картаген е премахната отдавна и окончателлно. Пътят към бляскавата слава е открит.

Първият император на Вечния град е Октавиан Август. Той слага край на гражданските войни и въвежда ред в държавата. След него идват Тиберий, Калигула, Клавдий, Нерон. Те са последвани от други способни и по-малко способни владетели. Докато Домициан е слаб, то родения в Испания Траян действа така сякаш е роден и откърмен в Рим. Той успява да разшири значително територията на държавата, а и да покори част от северните траки.

Със златото и среброто на цар Декебал, Траян спасява Рим от финансова и криза. Около век и половина след Траян, един чужденец сяда на престола в Рим. Става дума за родения в Лептис Магна, Либия Септимий Север. Във вените му тече кръвта на местното население и това го прави почитател на Ханибал - смъртния враг на Вечния град. Септимий Север знае как да задържи властта си - облагодетелствайки войската. Това му позволява да води своя политика и да не се страхува от общественото мнение. Дързостта му стига до там, че издига в Рим статуя на Ханибал –смъртния враг на града.

След преживяването на това унижение, римляните вече не са впечатлени от родените извън пределите на Апенините и успели да стигнат до престола. Негодуване е имало разбира се, правени са заговори, организирани са убийства на владетелите от чужд произход, но с течение на времето все повече хора родени в далечни земи стават върховни владетели на Римската Империя.

Максимин Тракиецът

Максимин Тракиецът е  първият трако-илирийски император на Рим. Максимин е роден през 173 година в Северна България. Родителите му са обитавали селце в подножието на Стара планина. Епитетът Тракиецът показва ясно към кой етнос е приналежал този способен войник, който благодарение на своите качествата и на уважението на легионите се издига до императорския престол.

Галериий

Галериий е роден в тракийско селце в близост до София. Гордеел се е с дакийския си произход и дори е възнамерявал да преименува империята от Римска на Дакийска. Трябва да се уточни, че в Именника (на българските князе) се споменава, че петстотин години преди Аспарух българи са имали царство на север от Дунав, а това е Дакия. Ще бъде напомнено, че имената на дакийските царе Буребиста и Скорило са обясними на български език (1). Това показва, че Страбон е напълно прав, когато споменава, че даки и гети говорят един и същи език, а също и че са роднини с мизите. Същите мизи, които в продължение на хиляда години са отъждествявани със старите българи.

Максимин Дая

Максимин Дая е поредният тракиец на римски престол. Името Дая означава дакиец, както обяснява Страбон в книга VII.

Ветран е роден в Мизия, която по негово време се нарича България. Този владетел дори не е благоволил да промени името си, за да е по-приемливо в Рим. Ветран идва от старобългарската дума ветръ – вятър.

Констанций-I е бащата на един от най известните владетели на Римската империя – Константин Велики. Констанций е роден в Мизия, неговите биографи разказват, че бил извънредно добродушен и учтив, обичан искрено от своите поданници. Толерирал и подпомагал християните, които до тогава са били преследвани. Загива в Британия защитавайки северната граница на империята от пиктите.

Константин Велики

Константин Велики е роден в Мизия. В своята работа “Езикът на Константин Велики “ Г. Сотиров обясни много добре, че този известен император не е грък, или римлянин, а тракиец. Бил е поклонник на бога-слънце Митра, но преди битката с Лициний  приема Християнството и слага кръст на своите знамена. Има предание, че на сън той чува глас – С този знак ще победиш! Действително Константин побеждава и прави от Християнството официална религия на Римската империя. Християнството на Константин обаче е било тракийското верую, същото което е изповядвано от гетите и заклеймено след време от гърците като ерес.

Днес обаче те си приписват Константин Велики. Това е един жалък опит за манипулация на историята. Първият Християнски император не може да е грък защото дядо му е дардан, а дарданите са безспорно тракийско племе. Константин е роден и отраснал в Ниш – тракийски град.  Обичал е много София (със старо име Сердика ) и е казвал за този красив град- Това е моят Рим! Юлиан Апостат, който е роднина на Константин споменава, че е от тракийски произход. Ако Константин беше грък нямаше да постави новата столица на империята във Византе – сърцето на Тракия (2), а в Атина, или Спарта.

Лициний

Лициний е роден в Дакия, по времето когато според Именника там са господствали българите. Валерий Лициний е зет, но и съперник на Константин Велики.

Юлиан Апостат (Отстъпникът) е гонител на християните и прави опит за възвръщане на паганизма. Това завършва с неуспех, но пък точно той спира нашествието на германските племена и спасява Рим.

За Маркиан се казва, че е роден в Мизия (наричана още България по времето му) и е служил на генерал Аспар (гет на римска служба). Маркиан започва военната си кариера във Филипополис, днешния Пловдив.

Клавдий Готски произхожда от Мизия. Известен е с това, че отблъсква нападение на гетите, наричани още готи.

Йовиан е също с мизийски родители. Известен е предимно с походът си към Персия, а и с възстановяването на Християнството, подтискано и преследвано от някои негови предшественици.

 

Лъв Бесът (Весът) прави кариера в римските легиони и достига до престола благодарение на гетът Аспар.

Юстин

Юстин е тракиец, който благодарение на бързата си кариера в римската армия става император в Константинопол, а по-късно подпомага възкачането на племенникът си Юстиниан на престола.

Юстиниан, наричан още Юстиниан Велики е един от най-обичаните и същевременно най-мразените владетели на Източната Римска империя.

Той възстановява много постройки и крепости в Тракия, а и дава на траките правото на самостоятелна църква.

Максимин Тракиецът, Лъв весът, Константин велики и останалите трако- илирийски императори достигат до престола благодарение на изключителните си качества като военоначалници. Не случайно Юстиниян пише в Aутентикa -“ Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благододните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги  имат по рождени в кръвта си .’’

Някои императори от тракийски произход са действали в ущърб на своите сънародници, но за сметка на това други за защитавали интересите на народа, от който са произлизали. Г. Сотиров цитира Кодин, който пише, че Константин Велики построил четири града, а именно Перстлаба, Плискуба, Констанция,  и Дристра. Според Сотиров това са Преслав, Плиска, Констанца и Дръстър-Силистра. Понеже освен Констанца (по името на императора) останалите три имат обяснение на български, то явно Константин Велики е искал да се отблагодари на българи.

Много от крепостите изградени по времето на Юстиниан също носят български имена. Тулеус (тулъ-колчан), Ракуле (ракла), Дебре (дебри), Водас (вода), Бисдина (бездна), Беледина (бледна),  Тамонбари (тъмна бара), Ездикея (ездаческа), Бредас (брести- бродя), Беластура (бела страна)...

Нашите деди дават не само императори на Римската империя, но и знаменити военоначалници. Това са Аспар, Велизарий и роденият в Силистра Аеций, наречен още последният римлянин. Пълководците от тракийски произход извършват невероятни подвизи и дори печелят уважението и срахопочитанието на противниците си.

Дедите ни са имали качества на необикновени хора, това го доказват не само трако-илирийските императори, но и Тервел, който спира арабското нашествие, а дълги векове след него и обикновените селски синове, които пред Одрин показаха, че петстотин години подтисничество не могат да сломят духа на боговете на войната. Българите са били избивани, разселвани, тормозени от различни деспоти, но винаги са намирали сили да строшат чуждото иго и пак да възвърнат свободата си. Предците ни са правели подвизи  всеки пък когато са си спомняли кои са – древни господари, а не покорно племе. За да се измъкнем от днешният ад трябва да се държим гордо и да остстояваме правата си, а не да кимаме покорно и с въздишка да приемаме съдба, която не ни подхожда.Нека покажем на дедите си, че сме техни достойни наследници!

Статията е прочетена 1261 пъти
Назад към брой 185Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2022