Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” – 8 част в брой 20

Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” – 8 част
Категория: Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ”

Касиерът

С въвеждането на Свободните пари ние, касиерите, бяхме помилвани. Бяха правени пророчества, че ние трябва да бъдем поразени от работа и бързане, че винаги трябва да бъдем кратки в нашите сметки и т.н. Но какво стана в действителност? Като начало, работното време намаля и няма достатъчно работа. Вместо десет часа сега работя шест. По-нататък, броят на чиновниците постепенно намаля, старият чиновник бе пенсиониран, а младият - уволнен. Но дори и това не беше достатъчно: повечето банкови учреждения сега са затворени.

Развитието наистина може да бъде предвидено, но банките бяха съвсем здраво убедени в своята незаменимост! Менителните полици и чекове, които често биваха ежедневният хляб на касиерите, почти изчезнаха. Според официалните съобщения на Националната парична служба, сега парите в обръщение не възлизат и на една трета от предишната ни емисия. Това е така, защото сегашните пари циркулират три пъти по-бързо от старите пари. Сега някаква си стотна част от предишните суми минават през ръцете на банкерите. Парите остават в движение на пазара, в ръцете на купувачите, търговците, производителите. Те непрекъснато минават от ръка на ръка и нямат време да се натрупват в банките. Парите вече не са пейка, на която производителят може да почива след умората от продажбата на благата си и да чака лениво, докато личните нужди го предупредят да пусне в оборот парите си. Сега основната точка за размяна са самите стоки - разбира се, не стоката, която някой произвежда, а онова, произведено от другите. Държателят на пари е преследван и каран да бърза от своето притежание, точно както преди производителят е бил преследван и каран да бърза от своите стоки, докато ги прехвърли на някой друг. От какво произлизат думата „банка” или „банкер”? Не идват ли от пейката, върху която държателят на пари е седял и почивал, докато държателите на блага се щурат наоколо обезпокоени? Със Свободните пари държателите на пари са тези, които се щурат наоколо обезпокоени, а продавачите на блага са, които седят на пейките.

И отново, обръщението на парите става толкова бързо и всеки толкова бърза да плати, че менителни полици вече не се изискват и са заместени с готови пари.

Нито пък някой се нуждае от резерви от пари –

редовността на паричното обръщение ги прави излишни. Живата непрекъснато действаща пружина е заела мястото на стагниращия резервоар.

Тези парични резерви са съблазнили хората в най-голямата лудост на века, а именно - чека. Да, аз, касиерът, съм този, който прокламира, че чекът е отвратителна лудост! Използването на парите е да се правят плащания, а златото е било предложено като най-удобно мислимо средство за плащане, но тогава защо не се използва като такова? Защо позволяваме на чековете да заемат мястото на готовите пари, щом готовите пари посрещат всички изисквания, докато златото е било превъзнасяно, че го прави? Сравнен с готовите пари, чекът е излишно тежък инструмент за плащане. То е свързано със спазването на различни формалности, то трябва да бъде скривано на известни места, а сигурността на плащане зависи от платежоспособността на приносителя и на банката. Все още се предполага, че чековете отбелязват прогреса. Надявали са се, че нещата ще стигнат чак дотам, че англичанинът ще плаща с чек таксата за файтон. Като че ли е за чест и полза на кочияша! Образцовият чек, поне за получателя, са сигурните пари, тъй като този чек може да бъде изплатен във всеки магазин или учреждение, това не е свързано с формалности, а сигурността му никога не е под въпрос. Ние сме толкова горди със златните си пари и толкова убедени, че с чека сме достигнали върха на съвършенството, та сме слепи за противоречието, което лежи в употребата му. Златото си е злато за обща употреба, затова гледаме на чека като на заместител. Ние изглеждаме като човек, който тръгва на разходка със старо палто и нов чадър и не отворя новия чадър, за да не го намокри. Така че той го крие под палтото. Никой няма скрупули да мушне цял пакет от чекове на нас, касиерите, и ние да сме способни да намерим общата сума само с отбелязване на отделните суми в дълга колона и да ги съберем. Отвратителна работа, в сравнение с която броенето на пари е детска игра. Трябва само да се преброят парите, тъй като те всичките са еднакви по стойност.

Освен това чековете трябва да бъдат изплащани между различните банки и всеки отделен чек да е сложен в своето чекмедже. А след това изчисляването на лихвата! В края на всяко тримесечие трябва да се направи сметка за всеки влязъл определен чек. И това се нарича прогрес! Каква абсурдност! Неудобството на златните пари и нередовността на обръщението правят банковите сметки необходими, а те на свой ред издават чекове, но това обстоятелство, вместо да бъде разглеждано като сериозна пречка за златните пари, се счита за нещо, предизвикващо гордост!

А освен чековете онези тежки торби със злато, сребро, мед и никел и книжни пари в сделката! Единадесет различни вида монети: 1, 2, 5, 10, 20 марки, 1, 2, 5, 10, 20, 50 пфенинга! За малка размяна само за една марка шест различни монети от три различни метала! Стотици чекове, единадесет различни монети и десет различни вида книжни пари!

Със Свободните пари имам само няколко стойности и няма чекове. И всичко е светло и чисто и винаги ново. Моите касови сметки, които преди ми отнемаха цял час, сега свършват за няколко минути!

Питал съм се как да се отнасям с обезценяването на касовия ми баланс. Нещата са доста прости. В края на седмицата, в събота, в четири часа, преброявам парите в касата, изчислявам обезценяването за седмицата и я включвам в разходите. В частните банки тази сума се прехвърля върху общите разходи, които се покриват от намаляването на лихвата върху депозитите. В обществената съкровищница загубата е само номинална, тъй като държавата печели от обезценяването на общото обръщение.

Разгледано от гледна точка на касиерската техника, в Свободните пари няма нищо неизгодно. Най-доброто доказателство за това е фактът, че девет от всеки десет касиери трябва да станат излишни.

Превод от английски:

Георги Е. Андреев

Статията е прочетена 671 пъти
Назад към брой 20Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017