21 ДЕК. 2021
Когато възстановихме дейността на ПП „Възраждане на Отечеството“, която преименувахме в ПП „Русофили за възраждане на Отечеството“, ние определихме две основни теми, мотивиращи нашата активност. Първата е външнополитическата ориентация на България, а втората – социалната политика на нашата държава. Тези два приоритета ясно са записани в нашите „Програмни позиции“, които изпълняват функцията на Програма на Партията.
Геополитическото поведение на България е фундамент, от чието качество зависи цивилизационната съдба на нашата страна. За нас приятелските взаимоотношения с Русия – държавата-ядро на Православната цивилизация, са гаранция за оцеляване и за просперитет на България. И обратно, ние сме убедени, че обявеният в края на ХХ век ,,нов цивилизационен избор” на практика означава обвързване с атлантически императиви, служене на чужди и пагубни за страната ни геополитически интереси, които заплашват суверенитета на българската държава.
Във вътрешен план за най-важен наш проблем ние смятаме социалната справедливост, разбирана като намаляване на неравенствата и достойно съществуване на обикновените хора.
Тези разяснения обясняват защо от това Коалиционно споразумение ние се интересуваме най-вече от геополитическото поведение на България и от нейната социална политика.
Външна политика на България
От гледна точка на външнополитическото поведение на България в „Промяната“, която ни обещават, нищо не се променя. Новите овластени отново не формулират национални ценности, а организационни привързаности и декларации за вярност. Заявеното ,,задълбочаване на стратегическите отношения със САЩ” представя новите управляващи като колониална администрация на американски протекторат, която в името на раболепието и личните си интереси е готова да постави на карта съдбата на Отечеството. Американският закон ,,Магнитски” е въздигнат над българското национално законодателство . Поставен е силен акцент върху трансформиране на газопреносната ни мрежа към водород (за пренос на американски втечнен газ). Смисълът на заложения втори мост над Дунава при Русе бе разкрит след първата официална визита на премиера Кирил Петков – при генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг: да се изгради гражданска инфраструктура, която да може да се използва за военни цели. Пълната преориентация към организиращия се англосаксонски свят личи още от заявеното ,,укрепване на двустранните отношения и политическите връзки на нова основа с Великобритания” и ,,задълбочаване на отношенията с държавите от Индо-Тихоокеанския регион” (в услуга но новия антикитайски англосаксонски военен съюз AUKUS). Според Споразумението ние ще бъдем „достойни и уважавани“ членове на ЕС и НАТО, без значение какви са техните действия и каква е посоката, в която ни водят. Обещава се България да се бори за деескалация на противопоставянето в Черно море, но в рамките на НАТО – агресивна военна организация, която увеличава конфликтите и ескалира противопоставянията. При това се поема ангажимент за ,,по-тясно ангажиране с общите отбранителни структури на НАТО”. Когато Споразумението говори за сигурност и отбрана, които са тясно свързани с геополитическото поведение на България, споменава се нещо за политиките на ЕС, но се запазва пълно мълчание относно създаването на европейски отбранителни сили, от което личи липсата на желание за каквато и да е самостоятелност при защитата на Европа вън от НАТО, разбирай вън от волята, стратегиите и намеренията на САЩ.
За цивилизационната ни сестра с международно признат статут на Велика сила се казва, че България ще възстановява диалога с Русия, но в рамките на политиката на ЕС, която е враждебна и познава единствено езика на санкциите. Нежеланието за нормализиране на отношенията с Русия личи и от заложени в споразумението цели: ограничаване на резервния капацитет до 50% от един доставчик на газ и ограничаване на зависимостта от страни извън НАТО и ЕС при военната техника. За съседните ни цивилизационни сестри – Гърция, Румъния и Сърбия, които са естествените ни съюзници във времена на исторически изпитания, дори не се споменава. Комичен връх на външнополитическите амбиции на новите управляващи е поетият ангажимент за ,,засилване на връзките с Украйна” (на русофобска основа) и за ,,съхраняване на добрите отношения с Турция, които гарантират достойнството на страната ни и защита на човешките права”.
По горещата тема „България – Северна Македония“ Споразумението общо взето следва очерталите се вече с консенсус „червени линии“ на страната ни, което разглеждаме като достойнство на документа. Въпреки това, някои изявления на министър–председателя Кирил Петков дават основания за притеснения, че той е склонен да се обвързва със срокове, въпреки ясната формулировка на президента Румен Радев, че проблемите между София и Скопие „ще се решават не със срокове, а с резултати“.
Социална политика на България
За нас темата „социална политика“ не се изчерпва с елементарни преразпределителни отношения, въпреки че и те са важни. Борбата с неравенствата и достойното съществуване на обикновените хора са тясно обвързани и с икономиката като цяло и с данъчната система на страната.
Приветстваме стремежа към икономика с висока добавена стойност. Не сме убедени обаче, че тя е възможна без активно включване на държавата в икономическите процеси , включително и с утвърждаването на обществената собственост като неприкосновена.
„Промяната“ не предвижда промени в данъчната система на България. Страната ни остава либерален пример, който е в полза на богатите и в ущърб на бедните. В Споразумението на няколко места се казва, че ще се придържаме към европейски практики, но по основни показатели ние сега, както и вчера, сме точно обратен пример – пример за антиевропейско поведение. Процентът, който ще се разпределя от БВП, ще продължава да бъде един от най-ниските в ЕС – от порядъка на 36-37%, въпреки че преобладаващата практика е в полза на процент над 40, достигащ до 45 – 50. Остава крайно несправедливият плосък данък. Остава крайно несправедливият за обществото нисък подоходен и корпоративен данък – 10%. Прогресивните данъци са норма за страните от Европейския съюз, но България е чужда на тази норма. Далеч от европейската практика е и размерът на данък „дивидент“.
Въпреки либералната данъчна система, която не позволява европейска социална политика, все пак има опити да бъдат предложени мерки и политики в подкрепа на обикновените хора – особено в подкрепа на хората, които отглеждат деца – увеличаване на детски надбавки; безплатни детски ясли и градини; ваучери за деца, които не попадат в системата на обществените ясли и градини; безплатни лекарства за малолетни; доплащане през социалната система за пенсии под линията на бедност. Впечатляващ е и ангажиментът в рамките на мандата да бъдат задоволени потребностите от ясли и детски градини. Удивление обаче буди липсата дори на констатация за демографската катастрофа на България, което събужда асоциации към прословуто послание на бившия американски посланик у нас Ейвис Боулън: ,,Вие не ни трябвате повече от 4 милиона”.
* * *
Нашият извод от разписаните политики в Коалиционното споразумение е, че декларираната „Промяна“ следва, утвърждава и задълбочава дефектите на политиките в България, които ни доведоха за изминалите над 30 години до два резултата. Първо, васално подчинение на чужди сили, без опит да се отстоява български път, съобразен с нашата цивилизационна същност, с нашите собствени български интереси във всички сфери на обществения живот и с истинските рискове пред националната ни сигурност. И второ, драстично изоставане на България – страната ни оглавява отдолу нагоре всички основни класации – конкурентоспособност, доходи, демографски проблеми, здравен статус, ниво на образование.
Единственият отчетлив положителен стремеж на новата власт ние, членовете на ПП „Русофили за възраждане на Отечеството“, виждаме в стремежа да бъде реализирана съдебна реформа, подчинена на целта да се върне доверието в правосъдната система и да се създаде ефективна и отчетна прокуратура.