Слово за Дудите в брой 184

Слово за Дудите
Категория: Сърцето, душата

В българския език думата „дуда“ означава плодът на дървото черница, но напоследък започнах да я свързвам с представата си за тесногръд европейски политик, който гледа единствено от висотата на своята черница и не може (или не иска) да погледне от друга гледна точка.

Наскоро полският президент Анджей Дуда заяви, че ако България продължи да стопира преговорите между македонистите и Европейския съюз, той щял да инициира процедура за приемане на нови правила, които да заобиколят българското вето. Така Дуда даде воля на страстното си желание Северна Македония на всяка цена да бъде откъсната от сръбско-руската орбита, като бъде вкарана в Евросъюза.

Чудя се дали от невежество, или от политически егоизъм Дуда иска да наложи едно решение, което на този етап е не просто несправедливо и не е просто против интересите на страната-членка на съюза България, а е и против нейната духовност. Такова решение няма да намали противоречията на Балканите, а ще ги задълбочи.

Полският президент очевидно няма и доверие в НАТО, защото Северна Македония е член на този военен съюз и това би трябвало да бъде достатъчна гаранция за освобождаването

й от руско-сръбската хватка.

Така Дуда стана поредният европейски политик, дал актуално звучене на единствената българска народна песен, в която Европа е главна героиня, възпята с думите: „Проклета и триклета да си, Европо, блуднице вавилонска!“ Днес Европа не е просто блудница - тя е под опеката на своята задокеанска Маман. И все пак политици с ранга на Дуда би трябвало да знаят, че когато спечелиш нещо, има значение как го печелиш, защото може да загубиш нещо по-голямо. Евроатлантическите политически дуди показват на България, че въпреки НАТО-то и Европата, тя пак е под обсада, както винаги. Това я тласка към Турция, която за жалост, въпреки усилията на Ататюрк, и днес е благоприятна среда за башибозушка идеология (виж съдбата на храма-музей „Св. София“) или към Русия - старият враг на българското национално обединение („Даже не думайте, что Македония может быть болгарской!“) Българите, които са достатъчно информирани, знаят, че България няма приятели и че трябва да има поне надежден съюзник, който да е най-малкото зло за нея. Все повече българи се питат дали Русия, която пряко и косвено раздаде толкова български територии на нашите съседи, все пак не е това най-малко зло. Дори и затова, че е духовна дъщеря на България, която получи от духовната си майка писмеността, вярата, а до голяма степен и езика си. Господа дуди, внимавайте с България! Тя винаги е била ваш щит и е поемала много удари, които иначе Европа щеше да поеме. Затова сега е малка страна, която вие, нейни съюзници на хартия, си позволявате да пренебрегвате. Пазете стария си щит, че може пак да ви потрябва.               

 Асен Димитров - Феликс

Статията е прочетена 1325 пъти
Назад към брой 184Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2022