Новият човек творец на съдбата си
„От що е съставено щастието на нашия живот?
От малко любезности, приети и направени услуги, красиви думи, светли усмивки, приятелски жестове, добри пожелания и добри дела.“
За величието на всеки човек съдим по светлите спомени на поколенията след него, а и по количеството хора, които го споменават, благославяйки го.
И ето- вече 40 години след смърта му, но името на Петър Димков се произнася с любов и благоговение в цяла България от толкова различни поколения и социални прослойки, че можем само да замълчим смирено и да склоним глави! Родолюбец и философ, лечител и войн, будител и строител на съвременна България – един истински уникален Българин! В неговия 95-годишен живот има такова парадоксално многообразие, че веднага разбираш как цялата Вселена го е подготвяла за мисията му още от рождението. Мисия на Водач, Учител, Просветител и Лечител на човешките души!
Роден на 19.дек 1896г, той израства в София, в духовното семейство на свещенник и народна лечителка, бежанци от Македония. Още в най-ранни години Петър получава задача от майка си да записва и подрежда всичките й рецепти. Но едва 13-годишен го изпращат да учи в Петербург, за да получи добро образование. Поради скромните възможности на семейството, най-напред завършва Полтавското кадетско училище, а след това пак с отличие - Военната Академия /2-те най престижни учебни заведения в Русия/. Междувременно завършва и пълен курс по Хомеопатия, Източна медицина и философия, йога, посещава и лекции в Медицинската Академия. Така той попада в забележителната среда на най-светлите и просветени умове на русия културен елит/ Рьорих, Бередяев, Вернадски и мн.други/,запленен и кипящ от идеите на големите френски мислители от 19. и 20.век, както и от философята на Л.Н.Толстой, чийто последовател става и младия Димков.
Въпреки примамливите работни предложения в Петербург, той се завръща в България 1910г за да се включи във всички войни на българския народ за териториална цялост - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Участвайки в най-тежките боеве, той е раняван 8 пъти и награждаван с всички Ордени за храброст и войнска доблест, въпреки че винаги е стрелял «по сватбарски»/споделя пред най-близките си/. Като истински хуманист, още в армията П.Д. започва да лекува войниците си с природни методи- от чума, холера, тиф, малария, въшки...До днес се носят легенди за «голата рота», която предвожда: на турския фронт сигналът за атака идва точно, когато изварява униформите на ротата си и всички се втурват без дрехи, но победно!
Връща в България всичките си войници живи и здрави и започва неговата изключителна му патриотична дейност из страната. Във всички градове, където е бил комендант, полковник Димков, битуват чудесни спомени за него и органи-зационната му дейност:
В Карлово спасява къщата на Левски – предотвратява събарянето и способства за възстановяването й.
В Свищов изгражда военния и градския водопровод.
В Стара Загора спасява Аязмото – символ на града и участва в създаването на Операта.
И връхът на съзидателната му и патриотична дейност Варна (1934 до 1936 г.):
Създава Парк-мавзолея «Владистлав Варненчик»
Построява паметник-портал при Осми приморски полк,
Започва реставрацията на Аспаруховия вал върху площ от 1000 дка. Засаждат се над 2000 фиданки, оформя се пиедестал с 12 ритуални стъпала и мраморна площадка и бюст на кан Аспарух. Издига се и статуя на аспаруховия войн в средата на вала (4.4 м).
Спомага за разкриването на Римските терми и планира поставянето на още един паметник на Аспарух върху тях. По сведения на големия археолог Карел Шкорпил там се е намирала резиденцията на кан Аспарух, където той е подписал договора с Константин Погонат, с който византиецът признава най-после съществуването на Дунавска България на тази територия със столица Варна!
Става основоположник и създател и на Варненската филхармония – неин почетен председател и вдъхновител на музикалните празненства «Варненско лято».
Междувременно обаче, неговите заболявания и страдания, започнали още в Кадетското училище, сериозно се увеличават и задълбочават- мускулен ревматизъм, хемороидите, дископатия, малария, катар в стомаха и червата, сърдечна слабост...
Лекуван по всички правила на медицината – лекарства, минерални бани, физиотерапия, през 1929 г. той пише до д-р Кирил Йорданов – най-известния радетел на природолечението: «Всички тези болести, закърпвани с безброй лекарства, ме направиха крайно нервен и се отразиха зле на паметта и зрението ми, косата ми после опада, а краката и ръцете ми бяха винаги ледени. През 1927 г. търпението ми почна да изчезва, вярата ми в лекарствената мощ на медицината се замени с отчаяние и с желание да туря край на своето жалко съществувание.»
Точно 1927г. слага началото на активната му лечебно- изследователска дейност в сферата на Природната медицина, започвайки със собтвеното си здраве, както самият Димков пише в същото писмо:
«Ето какво постигнах, лекувайки се по природолечебния метод:
От мускулния и ставен ревматизъм не остана помен;
Възпалението на венците и зъбнаият камък изчезнаха;
От хемороидите, ишиаса, болките в кръста, маларията, катара в стомаха и червата, лошия дъх и от слабостта на повреденото от ревматизма сърце помен не остана.
След като пречистих с бани и храна кръвта си, разширени вени не чувствам и от 1.9.1927 г. гумен чорап не нося;
Нервността ме остави, ръцете и краката се затоплиха; паметта и зрението се засилиха и стомахът ми е редовен, косата, която бе почти окапала, отново се засили.
Същите резултати постигнах и при лекуване на жена ми и детето ми. Приятелите ми се излекуваха по същите методи от тежки болести.» София, януари, 1929.
Заедно с д-р Кирил Йорданов издавaт сп. «Природен лекар» и «Наръчник по природолекуване и живеене» в четири части, 124 картини – съставител Петър Димков и редактор К. Йорданов. Д-р Йорданов споделя: «Ако аз имах щастливата случайност да бъда първият лекар в България, който мина на фронта на природното лечение, то г-н Петър Димков е един от най-старите съратници за това обновление... За мен той бе едва ли не едничка опора в тежката борба.»
Благодарение на съвместната им дейност Варна се превръща в столица на природната медцина в България. За цялостното му добротворчество и сърцатост цяла Варна го изпраща със сълзи на гарата при заминаването му – невиждан прецедент в историята на града!
Преждевременното му пенсиониране през 1936г. /за да не достигне полагащото му се генералско звание/, му дава пълната възможност, завръщайки се в София, да се отдаде напълно на философската си, лечитело- будителска дейност, обосноваваща връзката между мисълта, ценностната ни система, начинът ни на живот и физическото ни здраве. . Неговият всеизвестен труд «Българска народна медицина» претърпява четири допълнени издани преди 9.IX.1944 г, всяко обогатявано вече и с идеите и знанията на богомилите, и на Учителя Петър Дънов, чийто деен ученик и съратник става Петър Димков още през 1933 г. И до днес «Ирисовата диагностика» на нашия лечител е призната за на-добрата от Международната научна общност!
Проявявайки сериозен интерес към всички религии още в младостта си, изучава сериозно Корана, Ведите, учението на Хермес в Египет, на Тот, Заратустра, Буда и Хритиянството, достига до извода, че ИСТИНАТА е една, но последователите им значително я изменят, което го прави истински толерантен през целия му жизнен път. Затова свидетелства и Книгата на живота му: «Хигиена и лекуване на човешката душа. Новият човек-творец на съдбата си». Писана повече от 20 години и допълвана до края на дните му, тази книга е и доста непозната за широката читателска аудитория, защото излиза едва през 1995г. в доста ограничен тираж. Претърпява и допълнително издание през 2006г, което също трудно се намира, а е истинско духовно достижение и прозрение, което заслужава да бъде от настолните книги-водители във всеки дом! Основните му постулати:
- Нашето здраве е само в нашите ръце! Всеки сам е отговорен за здравето си!
- Нашето здраве започва с нашата мисъл, минава през нашите чувства и завършва с нашето действие или бездействие!
- Енергийте на ПРИРОДАТА ни лекуват най-добре: Слънцето, Въздухът, Водата, Огинят, растенията и камъните!
- Светлите ни емоции, предизвикани от Любовта, Красотата, Радостта, Оптимизма и Вярата са най-важният инструментариум на доброто ни здраве и благоденствие!
- Словото, песента, танцът и творчеството лекуват успешно!
Всички тези негови прозрения, написани преди повече от 80 години, бяха доказани от съвременната Квантова медицина, до която днешните лекари все още много рядко се допитват! А .всички ние, децата на България, сме имали и имаме възможност да се докоснем и приложим най-напред върху себе си! Неизброими са духовните и материални ценности, които ни завещава. нека помни поне най-важния Завет на Петър Димков:
„От що е съставено щастието на нашия живот?
От малко любезности, приети и направени услуги, красиви думи, светли усмивки, приятелски жестове, добри пожелания и добри дела.“
Благо-словение и дълбок поклон пред великия Българин!
Христина Бързанова