Левски донесе идеята за революционност в душата на човека
Лидерът на „Общество Път на Мъдростта” Ваклуш Толев многократно е правил задълбочени анализи на нашата история, на народопсихологията ни и на нашите видни личности. Васил Левски, според него, е бил предопределен да се превърне в един национален път и в едно мирово съзнание. Самите цифри на раждането и смъртта му (1837-1873) говорят за това. Последните цифри от тях имат сбор 10. Това означава пълнокръвен живот, белег на служение без себе си, жертвоготовност. А с единицата се означава Великият разум, символът на единението с Бога, говори и за Божи пратеник с мисия.
Левски е носител на съдбовното предназначение, което изключва страха от опита, неуспеха, смъртта. Той идва като пътника-будител, за да се слее с пътя, да го освети и да благослови тръгналите след него, по думите на Ваклуш.
Апостолът беше носител и на познанието, че материята възкръсва, затова пожертва преходното в името на вечното. Затова се предаде сам и каза: „Аз съм и няма никой друг!” Той знаеше също, че за бъдещето се воюва. Първо с идеята за вътрешната, а после и за външната свобода. Затова дойде с мисията да събуди в нацията копнеж за свобода. Но не за такава, като днешната – свободия, изпълнена с мании, догми, пристрастия, идеологеми, митологеми, а за пълната със святост свобода. Свобода от минало, от страх, от карма, от тотеми, от смърт. Свобода от всичко, което сковава ума, сърцето, въображението. Така както природата знае да се освобождава от празноти и създава катаклизми, за да се „хигиенизира” за еволюционен растеж, така и човекът трябва да се освобождава от опеката на остарялото мислене, от социалното подчинение и от властта на институциите, защото институцията е само една преходност, която обслужва свещения човек, по думите на Толев.
Само така, чрез едно вътрешно Самокръщение, както направи Левски, човек ще извърши вътрешната еволюция в съзнанието си. А истинската, пълната свобода е възможна само в Бога, тоест в осъзнаването на Бога у нас. И сега идва този ден да се изяви Човешката божественост, казва Толев.
Васил Левски е носител и на голямото тайнство за възкръсването след извървяната Голгота без страх и страдание. Носител е и на познанието, че промяната започва отвътре, че няма Бог, гробници и истински революции вън от нас. Затова на Апостола не му трябва гроб и предател. И без тях си е свършил мисията. Евтиният бунт, който се нарича революция отвън и с насилие, е силата на незнанието. Този бунт тръгва от неравновесието, за да задълбочи процеса на неравенството, скрито зад булото на лъжи, маски и фалш. И Левски донесе точно тази идея за революционност в душата на човека, която се захранва от енергията на знанието и именно тя е културата на бъдещата Божественост, която се постига не чрез вяра и догми, а с будност и отговорност. И с едно Самокръщение, каквото направи Левски. И с каквото сам си извоюва основание за възкресение.