С радост и гордост ще сме пак пред паметника на великия Паисий Хилендарски в брой 182

С радост и гордост ще сме пак пред паметника на великия Паисий Хилендарски
Категория: Сърцето, душата

С радост и гордост ще сме пак пред паметника на великия Паисий Хилендарски, събрал и създал през 1792г признатата вече от всички "История славянобългарска", вечен патрон и на АИР!

На много места в страната и конкретно в столицата се организират такива чудесни тържества. Със свой принос в тържествата на будителите в България се изявява и Академията за иновации и развитие (АИР) за пета година.

Председател на АИР акад. проф. д-р Иван Величков

Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Този празник се отбелязва ежегодно с факелни шествия на 1-ви ноември и е официален празник в Република България.

Духовното просвещение на българския народ дава тласък на национално освободителното движение по българските земи. В освободена от османско владичество  България, както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създавали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само, като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. За първи път честване на народните будители става на фестивала в гр. Пловдив през 1909 г. и точно 111 години днес – традиции, тържества, морален дълг за събуждане навреме и завършване на предприетото.

Интересно и показателно е на този ден деца да изпълняват любими български произведения, стихове за будителите пред пътниците в автобусите на градския транспорт. Така акцията „Четящ автобус“ се провежда сега за 5-ти път.

Гирлянд от свежи есенни цветя ще окичи в Деня на будителите паметника на небесния закрилник на Враца – св. Софроний Врачански, съпроводен с почетно традиционно факелно шествие. Именно този български духовник, книжовник и народен будител, който проповядвал на разбираем български език.

Колко правилно, точно и важно казва още в 1835 г. Неофит Рилски - „Стига толкоз спавание, що е спала България доволни векове“, а призивът на Добри Чинтулов бе „Стани, стани, юнак балкански, от сън дълбок се събуди“ да спазваме и в днешни дни. Много важен и сега за всички нас е и призивът на Петко Славейков от далечната 1886 г. „Доволно вече сте спали. Станете! Дойде буден ден“.

Честване на народните будители започва в Пловдив през 1909 г. Тогава на 1 ноември е върховният празник на Свети Йоан Рилски, будител и духовен покровител на българснкия народ.

 Всепризнат патрон на българското будителство е Свети Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец на себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството, и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество. Почитани са и много други будители, които народът канонизира, като светци в своята историческа памет, какъвто и специално трябва да се посочи Стоян Омарчевски (1920 г.)

През 1922 г. инициативна група от интелектуалци, сред които са писателите Иван Вазов и Стоян Чилингиров, професоритеЛюбомир Молетич и Елена Свежина, предлагат 1 ноември, църковният ден на светеца, официално да стане и Ден на народните будители.

Името измисля проф. Иван Пенев. Това е ден на почит пред онези родолюбци, които са пробуждали народа чрез слово и оръжие, воювали са за вярата, езика и свободата. Денят е на „великаните на непобедимия български дух, на творците на родната реч, мисъл и историческа слава, на дейците за народното пробуждение“. Именникът започва с Паисий Хилендарски, включва Григорий Цамбалак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Неофит Бозвели, Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други. В него е св. Йоан Рилски, по-късно е прибавен Иван Вазов.

През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски, по инициативата на група интелектуалци (Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Филип Манолов, Христо Цанков, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Свежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1-ви ноември за Ден на българските народни будители. (При установяването на Грегорианския календар като държавен през 1916 г., българската православна църква продължава да използва Юлиянския календар – чак до 1968 г. Така съответно 19-ти октомври – денят, в който се чества Св. Преподобний Йоан Рилски Чудотворец, става 1-ви ноември по новия календар).

На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с Окръжно № 17743, според което Първи ноември е определен за „Празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България”.

На 31 октомври 1922 г. излиза Постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година ХІХ-то обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис ІІІ подписва закона за въвеждането на Деня на Народните будители на 3 февруари 1923 г. Три години след подписването на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.

Прокламация на деня е: „Нека Денят на Св. Йоан Рилски да се превърне в ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.”

Не може да се пропуснат и забравят няколко конкретни факти. Най-напред след всичко това, логични и правилни са въпросите: Щяхме ли да сме свободни без учителите бунтари?; Ако ги нямаше килийните училища, с малките тъмни стаички в църкви и манастири?; Какъв ли ентусиазъм е царял в селата, за да могат дечицата да учат? Едни са сковали пейки, други – маси, трети са дали от държавата си, за да им е топло на малките през зимата.

По-заможни, като Стефан Богориди, помагали с пари, бедните – с труд, за да изкарат децата си от безпросветния мрак. Учителите като пазители на мъдростта и знанието трябвало да ги разпространят сред малките българчета. Емоционално и убедително Софроний проповядвал наразбираем български език. Народен будител от Новозагорско пък е и знахар. Именно той, поп Паскал, повежда керван от българи към Бесарабия и пак той ги връща, разбирайки че България обезлюдява.

 Преди 145 години на 5 ноември 1870 г. в Букурещ излиза от печат първата книжка на новото българско списание „Училище“. Това е всъщност първото българско периодично специализирано издание посветено на учебно-педагогически, просветни и културно-обществени проблеми. Също 1880 г. е паметна за родното просвещение. С факела на просвещението, с барута на освобождението се активизират и реализират народните будители. Такъв будител изгнива в Диарбекир заради сандък с бунтовна литература. Тодор Хрулев „превежда“ първата новобългарска книга на достъпен за народа език.            

По повод обявяване на празника за общонационален, министър Стоян Омарчевски нещо важно и сега, аргументирано и убедително тогава казва: „… Първата наша грижа е да обърнем поглед на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот… Министерството на народното просвещение определя деня 1-ви ноември, Деня на Св. Йоан Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени войни водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали…”

През 1945 г. честването на празника е отменено. Забраната е част от системно налаганата в обществото пропаганда и цензура, характерни за целия период на тоталитарно управление на България. С този акт комунистическата власт се опитва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развитие на културата и историята в България. Въпреки това традицията остава запазена в паметта на българския народ. В много селища на България този ден се отбелязва неофициално: например в района на гр. Пирдоп на този ден учениците от началните училища изработват фенерчета с изписани букви от българската азбука, осветени отвътре и дефилират пред обществото на селището, облечени тържествено, в много случаи с народни носии.

След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от ХХХVІ Народно събрание, на 28 октомври 1992 г. се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на проф. Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария”. От 2002 г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване тържествена смяна на караула.

От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като ден на българската наука, който Академията за иновации и развитие ще чества сега за четвърта година пред паметника на Паисий Хилендарски.

И още нещо – Денят на българските будители 1-ви ноември, заедно с 24-ти май – Ден на славянската писменост и българската култура са двата празника, които българите в чужбина винаги честват.

Специално сега трябва да се отдели полагащото  се внимание пред паметника на нашия патрон Паисий Хилендарски. „История славянобългарска” е проникната от дълбок и възвишен патриотизъм. От всеки неин ред лъха голямата любов на автора към народ и отечество. С пламенния дух той зове българския народ за национално пробуждане и силно укорява онези българи, които се отричали от своята народност и език, като ги нарича „неразумни и юроди”.

   Много от потомците на будителите от българското възраждане и днес са отдадени на науката – сред тях има голям брой лекари, учени, преподаватели. Един от най-известните е и биологът д-р Петър Берон, наследник на автора на Рибния буквар, чието име носи. „Един народ винаги има нужда от хора, които наистина да поддържат буден неговия дух. Но не като тези, които сега претендират, че „будят“ гражданското му съзнание по улиците и кръстовищата, преследвайки своите интереси. Будителите са тези, които пишат книги, прокарват някакви идеи, сочат на народа някакви пътища към бъдещето“, коментира д-р Петър Берон.

Не може да не се посочи още, че осмо поколение будител ръководи читалище. Прадядото на Александър Милушев, Христодул Шишманов е отнел скъпоценности от страховития разбойник Емин Ага.

Паисий Хилендарски не зове пряко на открита борба срещу турците, но показва ярко влияние, произтичащо от турското господство. Той отграничава българския народ от гръцкия и сръбския, и доказва необходимостта от премахване на гръцкото културно влияние в българската обществена среда; набелязва програма за културното развитие на народа, в който училището играе главна роля. Така той посочва пътя на културното и политическото освобождение на българския народ, с което се явява пръва идеолог на национално-освободителната борба. С „История славянобългарска” Паисий Хилендарски поставя началото на българската историография и на новата българска литература. Със светското си ярко национално съдържание, с новите прогресивни идеи Паисий Хилендарски прави прелом в книжовната традиция.  „История Славянобългарска” е четена, преписвана и разпространена през ХVІІІ век и първата половина на ХІХ век по всички български земи. Днес от нея са открити към 50 преписа.

Още един важен и вълнуващ факт. Вече установено и доказано е, че трудът на архиепископ Петър Богдан „История на България“ изпреварва с около век труда на Паисий. Монах пише историята ни година преди Паисий. Францисканският монах Блазиус Клайнер от манастир в днешен румънски град пише „История на България“ година преди Паисий и тя сега излиза за втори път на български език в издание на Сдружение „Българска история“.     

 Не може и да не си припомним и думите от книгата на американския професор Уил Мънроу „България и нейният народ“ казани за Паисий Хилендарски: „...Но дълго заспалият национален дух най-нарая се събужда в България.... под влияние на литературно и историческо възраждане.... Книгата на Отец Паисий бележи началото на едно литературно възраждане в България , което достига своя връх един век по-късно в освобождаването на неговата страна от духовното подтисничество на гърците и от политическата тирания на турците... И неговата История на българския народ, неговите царе и светци, написана на прост и ясен език, е искрата, която запалва спящия патриотизъм на българите.“ В книгата си проф. Мънроу подчертава, че за разлика от революционерите на съседните ни народи, нашите са народни будители. 

 Безспорно и пак ни трябват будители – да образоват невежите, да възпират простаците, да дават кураж на духа! Проблемът ни в днешно време не е в мъчнотията, а в това, че ни липсват Паисий и Омарчевски да се вдигнат мощно срещу това, което се случва с българската духовност. Българинът днес забрави да чете, никой не чете на децата си и децата не четат, цари и невежество, както казва един писател. Не е прието да говориш лошо за народа,  но още по-лошо е да си затваряш очите за духовното състояние на масовия българин.

 „Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме“ - под този лозунг вече 10 години губим себе си. Във властта цари невежество и постепенно пълзи „надолу“. Човек вижда толкова, колкото знае, казваше проф. Александър Фол. Когато не знаеш, няма как да мислиш, не разбираш, че те мамят и постепенно ставаш част от опростачването, много лесно е да бъде използван за нечии интереси и за собственото си падение, дори няма да разбереш това.

Колко повече ни заливат сега с добре научени конюнктурни приказки за европейски ценности, за „усвояване в училище на практически умения вместо зубрене на знания“, толкова повече затъва образованието ни. Опростяваме бавно, неусетно дори.

Дотолкова сме се търкулнали надолу, че невежеството и некомпетентността станаха „ценз“ за назначаване по високите държавни служби. Затова цари послушание на превитите гърбове. Само знаещият, компетентният, интелигентният може да бъде свободен духом, но той не е желан. Ако човек говори по-сложно, с аргументи, по-тревожно, не го харесват, пъдят го, дори му се присмиват, че е „архаичен“ и неинтересен. Просперират наглите, арогантните, алчните, задкулисните. Тази зараза, която поразява духа, е по-опасна за обществото от всякакви вируси.

Трябва най-сетне да се стреснем. Днес е будител всеки, който се бори за истината срещу политическите извращения в обществото ни, за национална свяст, не за власт и кюлчета или за задокеански грант. Има хора, за които свободата на духа е начин на съществуване. Първи ноември е техният ден – на будителите, будителите на нашето време. Не случайно поетите ни призовават да живеем „с духа на будителите“- „Да ни събуди кой ли днеска може от ад на политици и велможи.“ Затова „Светла ви памет, светли будители! Бъдете над всички български жители! Дайте ни малко от вашата сила и обичта към родината мила.“

„Не искам да се връщам в тъмнината на времето, потънало в мрак, когато страх сковаваше душата и слънцето не даваше ни знак, че може ден сега да се пробуди.“

 Така, когато депутатите възстановяват Празника на будителите на 1 ноември, той за жалост увисва без патрон. Остава някак анонимно кои са тези будители, които се честват. Положението не се променя, макар че два съюза пришиват още два дни – Ден на българската наука и Ден на българската журналистика. Тази година честванията ще са съвсем вяли заради ковид. Но ако се чудим, кои са будителите, ето отговор от президента Румен Радев: „Будителите са мисионерите на културата, морала и свободата. Едни будят с таланта си, други с пример. Едни пишат книги и играят на театралната сцена, а други пишат история и носят достойно своята роля на сцената на живота“ и понеже вие също носите достойно своята роля на сцената на живота, празнувайте на Първи ноември!

Пред всички нас сега в това направление за ефективна наука и образование, създадено и оставено от будителите с изброените призиви, се разкриват нови и огромни възможности. След като 30 % от най-доброто в науката и образованието се прави в Европа, която и  занапред ще се движи от българската еврокомисарка Мария Габриел, с което се потвърждават думите на Иван Вазов „И ний сме дали нещо на света”, защото тя бе единодушно одобрена да оглави най-умния ресор в ЕК – „Иновации и младеж”, да отговаря за „хоризонт Европа” и конкретно за студентската програма „Еразъм +” с общ годишен бюджет около 150 млрд евра, под силно цитирания от нея девиз „Върви народе, възродени”.

Образованието сега е национален приоритет. Именно затова „Министерството на образованието и науката готви и сега от 5 октомври бе приета стратегия и нови национални програми за висшето образование, които да подпомогнат придобиването на повече умения от студентите по време на обучението им”. Иновации и младеж е изключително голям ресор, а оглавяван от Мария Габриел е още една възможност България постоянно да черпи информация от нея. Нашите учени, нашите преподаватели, хората от системата на образованието и науката ще имат възможност постоянно да се срещат с нея.              

Миналата година вицепрезидентът даде начало на кампанията „Будната България“, като продължение на виртуалния форум „Голи са без книги всички народи“. Партньори на будната България са много национални институции (БАН, Институт за етнология и фолклористика, Етнографски музей, Българското национално радио) и конкретно АИР. Не случайно и акад. Дамян Дамянов преди няколко години издаде богато аргументираната си книга „Будители, наука, здравеопазване“. Гордост и радост е твърдението на пенсионираната учителка Стойка Димитрова от Русе: „Не за слава преписах на глаголица „История славянобългарска“. През годините съм обучила толкова много деца на кирилицата, а първата азбука не владеех. Глас на сън ме накара и овлавях за 2 месеца.“

  От нашето пробуждане зависи как ще изглежда България, заявява президентът Румен Радев. Той припомни протестите от последните месеци и искания за по-справедлив живот. „Всеки от непримиримите хора, който със светлината на телефона си с вля в морето от светлини на площадите в цялата страна, беше будител. Всеки сатирик, който със слово и карикатури разобличаваше демагогията и корупцията, беше будител. Всеки журналист, който се осмели да търси и изнася истината, беше будител. Медицинските сестри и майките на децата с увреждания, които отстояваха своите социални права, будеха обществената съвест“, подчертава Румен Радев. Не случайно отличиха ген. Мутафчийски и Антон Радичев като будители. Отличията се дават за доказани заслуги в областта на българската наука и култура, проявен висок професионализъм и принос към българската реалност.

Следователно днес будителите на България са свободните, смели и грамотни хора, които я водят напред, които не ни позволяват да заспим, а да отстояваме себе си всеки ден. Съвременните будители, които са изправени пред нови и непознати предизвикателства, също както своите предшественици, с похвално за подражание усърдие продължават своето дело на българската духовност и просвета, наука и култура, се казва в обръщение на патриарх Неофит.

Още веднъж ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! От името на Управителния и Академичния съвет на Академията за иновации и развитие ви пожелаваме здраве и опазване на българската духовност и копнежи по нови хоризонти в образованието, науката и културата!

Статията е прочетена 308 пъти
Назад към брой 182Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2021