Тъжна раздяла с Аспарух Петров Вангелов - Бащицата на Клуба за поезия и музика „Св. София, Вяра, Надежда и Любов“- София
Мили, духовни братя и сестри на мъдрата проза, на нежната поезия и на крилатата музика, преди четирдесет дни болезнено се разделихме с физическото тяло на Бащицата на клуба ни за поезия и музика при Народно читалище „Райко Алексиев - 1947 г.”, София.
Той, Аспарух Петров Вангелов, вече не е между живите, но слънчевата му усмивка, бащинските прегръдки, с които ни даряваше, и благите, мъдрите му съвети, прочувствените му слова за човешките добродетели, за силата на истинската духовност са покълнали в душите ни, в глъбините на сърцата ни. Словата му катализират надграждането на духовната и философската Доброта, която да е добра за всички земни множества, а не само за мини групи по света, които са материално богати, но са духовни, нечестиви бедняци…
Аспарух Петров Вангелов е роден през 1928 г. в с. Камен, Великотърновско. Завършил е в СУ „ Климент Охридски“ руска филология, с втора специалност - психология. Има над 46 години трудов стаж. Работил е като учител, директор на училища. Бил е инспектор в Просветното министерство, а след това инспектор в Министерството на културата.
Писал е научни статии за образованието и културата, които трасират пътища за въвеждане на новаторски методи в преподаването на уроци и лекции в средни и висши учебни заведения по примера на учебните процеси, внедрени в Германия, Франция и Полша. Автор е на социални и политически стихове.
В публицистиката засяга парливите и морални проблеми, третира духовния регрес на човечеството като цяло.
Писал е за мястото на отделния човек, отговорността му за общия мир на планетата Земя, за нейното оцеляване и хармонизиране.
Издал е много стихосбирки. Участвал е в издаването на Алманасите „1“, „2“, „3“, „4“ и „5“ в клуба за поезия и музика. Успешно се е изявявал в пеенето като хорист в хор „Гусла“, „Сияние“, ВИГ, „Усмивка“ и др.
Награждаван е многократно като учител, директор, инспектор, като хорист в България и в чужбина.
По случай юбилейната му деветдесетгодишнина, министърът на културата му връчва медал „Златен век“.
Под мъдрото ръководство на г-н Аспарух Петров Вангелов - Бащицата, в Клуба за поезия и музика „Св. София, Вяра, Надежда и Любов“ - София, младите и по-старите поети и поетеси се научиха да творят стихове и проза по правилата на стихосложението. Резултатите от конкурсите за поезия и проза в България са факт, който потвърждаваше и продължава да потвърждава, че г- н Аспарух Вангелов е създал истинска „ковачница“ за поети и писатели в Клуб за поезия и музика „Св. София, Вяра, Надежда и Любов“ при НЧ„ Райко Алексиев- 1947 г.“ - гр. София.
Мили хора, в света рядко се раждат хора - човеци, като нашият обичан и почитан от всички нас - неговите ученици и последователи на Бащицата (Аспарух П. Вангелов) в духовната мека - поезията и музиката, които са балсам за човешките болежки, и криле за нови човешки мечти, наситени с хуманност…
Бащице наш, лека ти пръст! Почивай във вечен мир! Ние ще продължим да надграждаме онова, което си ни дал - светлина в душите, за възкръсване на човешкото добро в нашата прекрасна планета Земя..
От членовете на Клуба за поезия и музика „Св. София, Вяра, Надежда и Любов“ при НЧ „Райко Алексиев - 1947“- София
ОБИЧТА ЦАРУВА
Аспарух П. Вангелов
Обичта е същността в човека,
свързана е с любовта от века.
Обич кара всички да израстват,
в творчество делата им прерастват.
Човек, освободен от суета,
явно стои на духовна висота;
с мисия е роден във света,
вътрешно да осмисли любовта.
Бързам, годините ми отлитат...
чувства поетични йощ налитат,
и Духът ми да твори не спира,
получава прана от Всемира.
Не е вярно, че съм закъснял –
млад съм духом, не съм остарял;
стогодишни могат и обичат,
обичта си в стихове обличат.
Обичта царува в` вечността,
тя създава в мене пролетта,
обич просветлява ми душата –
тя е щастие от Небесата...
6.08.2012 г., София
КОЙ ЩЕ ПРЕОБЪРНЕ СВЕТА
Аспарух П. Вангелов
Мъдреци, философи предсказват,
тезите си научно доказват:
През този двадесет и първи век
се ражда нов духовен човек;
ще излъчва вибрации нови,
ще строши престъпните окови.
Без виза ще пътува до Луната,
ще лети свободно в небесата,
ще живее без омраза етническа,
ще ползва силата космическа.
Хората с любов ще вибрират,
телепатично ще се разбират;
Любовта, Вярата, Мъдростта
ще са на народите същността.
Ще се ползва една религия
без терористични стремления;
ще изобретяват, ще творят,
мисловно хората ще летят.
Не ще строят самолети,
бойни вертолети, ракети,
нефта, ядреното гориво
не ще ползват за топливо.
Но кой ще преобрази света?
Кой ще спаси човека от гнета?
Кой ще наложи духовността,
за да царува справедливостта?
28.05.2012 г., София