Още в начолото на това изследване е необходимо да се посочи разликата между поклоннически и религиозен туризъм. Поклонническият туризъм включва участието само на хора с определено вероизповедание, които посещават съответните свещени места с цел извършването на точно определени ритуали. При религиозния туризъм участниците в конкретното туристическо посещение включват посещение или посещения на свети места не само на една конфесия, като не е задължително да се спазват и извършват религиозни ритуали обреди и действия. При религиозния туризъм има и елементи на развлечение , отдих и релакс.
Религиозният туризъм играе важна роля в системата на международния и вътрешния туризъм. Туристите отиват не само на поклонение и разглеждане на забележителности и на свети места, както и на религиозни центрове. Те се стремят да участват в религиозни церемонии, да се молят и да правят пожертвования. Участниците получават също и културно-просветни знания. Религията влияе върху формирането на самосъзнание и стереотипи на поведението на хората. Тя действа като елемент от социалната система и в много случаи се явява един от най-важните неини компоненти. Това е особено характерно за съвременната постссоциалистическа България, където е много важно да се засили процесът на обединение на религията, науката колтурата и изкуството в борбата за високи морални идеали, културни и духовни ценности. Актуалността на концепцията се крие във факта, че на настоящия етап ролята на Българската православна църква в обединението на православните народи, които са разделени през последните десетилетия, трябва значително да се увеличи. В тази светлина ролята на религиозния туризъм трудно може да бъде подценена. Той се развива на фона на положителната динамика на цялата туристическа индустрия в държавата.
Най-важните компоненти на религиозния туризъм са екскурзионният и поклонническият туризъм. В първия случай, туристите се интересуват основно от екскурзии с посещения на манастири, храмове, музеи и изложби. Освен това тези туристи могат или не могат да бъдат привърженици на религията, обектите, които посещават, а също така могат да бъдат обикновено нерелигиозни хора. Трябва да се отбележи, че религиозните теми доста често са компонент на комбинираните обиколки с културна и познавателна насоченост. Поклонниците се интересуват от пряко участие в религиозни култове. Социално-психологическата основа на поклонническия туризъм е по-тясна от религиозната. Поклонниците изповядват главно религията на чиито свети места идват да се поклонят. Религиозните туристи и на първо място поклонниците предприемат пътуване, когато имат нужда да направят нещо повече от обикновени култови действия в условията на обичайната си среда на живот. Хората ходят на пътувания до свети места с различни мотиви: да се молят, да решават лични проблеми, да намерят подходяща религия, духовно училище и ценностна система, да се запознаят с културното наследство на страната.
Обектите на атракция за религиозните туристи са свети места и центрове на религиите. Екскурзии там може да се дължат на култови актове, празници, фестивали, които се провеждат в определени периоди от годината. На българския туристически пазар вече са се сформирали фирми, които се занимават с практическа организация на пътувания за поклонници и екскурзоводи и са специализирани в предоставянето на туристически услуги до места с религиозни светилища.
Необходимо е да се идентифицират основните тенденции и перспективи за развитието на религиозния туризъм в нашата страна въз основа на икономически, социални, етнокултурни и етнорелигиозни характеристики, като се използва примера на Българската православна църква.
В този смисъл могат да бъдат определени следните основни задачи:
разкриване на същността на основните понятия, определения и термини;
изследване на теоретичните основи на религиозния туризъм;
провеждане на ретроспективен анализ на условията, формирали разпространението на православието на всеки исторически етап от социално-икономическото развитие; формирането на религиозни центрове на Българската православна църква;
фиксиране на характеристики на съвременната област на православната вяра с описание на духовни центрове и маршрути на поклонение и религиозен туризъм;
идентифициране на икономическия характер на туристическото предложение в областта на религиозния туризъм;
анализиране на потенциала на религиозния туризъм;
проучване на проблемите и правните основи на развитието на изследвания вид туризъм в България;
анализиране на териториалната диференциация на духовните центрове на Българската православна църква и хотелиерството за групирането на субектите на Република България с цел идентифициране на перспективите за развитие на религиозения туризъм въз основа на съществуващите съоръжения за колективно настаняване;
идентифициране на особеностите на практическата организация на пътуванията в религиозния туризъм на православната църква;
определяне основните исторически етапи от разпространението на православието на територията на нашата страна;
разработване на предложения и препоръки за оптимизиране на дейността на Българската православна църква на държавните агенции и туристическите предприятия за развитие на религиозеня туризъм.
Религиозният туризъм има голямо емоционално въздействие върху човека. След поклоннически пътувания много хора се връщат преобразени, разрешават някои от житейските си проблеми, отпочинали и в добро душевно състояние.
За специалистите в туристическата индустрия е изключително важно не само да имат уменията за практическа организация на религиозни туристически пътувания, но и да имат ясна представа какво е религия, какви мотиви насърчават хората да отидат на поклонение или на екскурзия до свети места. Тези знания ще ни помогнат да разберем по-добре нуждите на туристите при създаването и популяризирането на туристически продукт и услуга, да се подчертаят целевите пазарни сегменти и др. Необходимо е също така да се знае географията на религиозните центрове и видовете обвързвания с тях. Това определя характеристиките на екологичната адаптация и възможностите за използване на земята за такива центрове които в много случаи дават положителни примери за управление. Опитът показва, че работещите в туризма не винаги са добре информирани не само за чуждестранните, но и за българските свети места.
Епохите се променят, идеологиите се сриват. Останали без морални грижи от властите, хората се обръщат към духовно търсене, което по-често ги води до църква. Религията, дълбоко проникваща в обществения живот, отваря нови хоризонти за туристическите потоци. В света има много различни религии, всяка от които има своя собствена история и има безброй паметници и забележителности.
Отправната точка на възраждането на Българската православна църква в съвременната история се счита за датата на честването на хилядолетието на Кръщението на българския народ. В общество, в което са очертани процесите на преоценка на предишните ценности, силно се проявява жаждата за духовност и жаждата за познаване на историята на православието.
Перспективите за развитие на религиозния туризъм са очевидни, тъй като подобни пътувания могат да представляват интерес за широк кръг потребители. Истинският вярващ, отивайки на религиозна обиколка, се стреми да се доближи до Бог, за него е важен духовният момент. Обикновените туристи, които извършват религиозни пътувания, преследват културни и образователни цели, а религиозният туризъм позволява на светските хора да се присъединят към духовните ценности, да научат нещо ново за религията, историята и културата на България и да разширят своя кръгозор. Следователно търсенето на религиозни обиколки се увеличава и поради това се появяват фирми, специализирани в организирането на пътувания в сътрудничество с Църквата. Църквата, от своя страна, отчитайки хуманитарната ориентация на туризма, по всякакъв начин помага в развитието на тази област на туристическия бизнес.
В момента българското население има нарастваща нужда от духовни ценности, повияен интерес към паметниците на религиозната култура, църковния живот, по-специално манастирите, които са се превърнали във важни центрове на духовно възраждане.
Религията, прониквайки все по-дълбоко в социалните отношения, отваря нови хоризонти за туристически обмен.
(Следва в бр. 10)
Необходимо е да се разработи програма за развитие на регионалната инфраструктура на религиозния туризъм като се вземе предвид рекреационното натоварване; въвеждане на интегрирана компютърна информационна система, така че паметниците на култовата архитектура на тези региони да са известни както на вътрешния, така и на чуждестранния туристически пазар. За да настаните туристи, трябва да се използват старинни селски и градски къщи, хижи, за да подчертаете характеристиките на българската народна архитектура. Основното условие за прилагането на тези ресурси е активната роля на държавата в подкрепа на бизнеса с религиозен туризъм;
Паметниците на култовата архитектура в нашата страна трябва да се използват в религиозния туризъм заедно с други видове туризъм. Например с бизнес и образователен туризъм;
В съответствие с картата на туристическите ресурси се извършва подробна сертификация на зоните за перспективно развитие на религиозния туризъм. Целта на зонирането на територии и тяхното сертифициране е да се определи максимално допустимото туристическо натоварване на дадена територия, като се вземе предвид пълното му възпроизводство и екологичното натоварване. Насоките или разпоредбите на нацйоналното правителство и на местните власти формират основата за планиране на маршрути за религиозен туризъм. Необходимо е да се вземе предвид всичко по-горе при разработването на туристически продукт или услуга използващ паметниците на религиозната архитектура на християнството в България.
Политическата ситуация засяга религиозния туризъм, както вътрешен, така и международен. С политическата стабилност религиозният туризъм получава стимули за развитие. Политическата нестабилност, различните видове конфликти имат отрицателно въздействие върху туризма.
Общата образователна роля на религиозния туризъм се крие във факта, че манастирите са били и са не само духовни, но и културно-исторически центрове. Някои от тях са музеи. Както поклонниците, така и туристите се запознават с живописните и архитектурни форми, живота и бита на монасите и миряните в различни исторически периоди.
Мисионерската роля на религиозния туризъм се проявява във факта, че пътуванията до светите места допринасят за поклонението на много хора от онези, които не са били религиозни.
Организаторите на религиозни пътувания трябва много внимателно да разработят маршрута, като вземат предвид характеристиките на всеки манастир поотделно и задължително да съотвестват своя график с този на манастирите. Това означава съобразяване времевия график на услугите с времето, прекарано в пътя, храненето и почивката;
Жителите на големите градове страдат от хронична умора, уморени са от градската бърза, суматоха, напрежение и стррес. Преобладават случаите в големите градове на не малка част от времето на хората да преминава в използването на вътрешния транспорт. Освен това съзнанието на гражданите е много специфично по отношение на пътуванията със религиозен характер. Ето защо, за туристите, посещаващи манастири, разположени в селските райони и малките градове на Република България е много интересно да се наблюдават особеностите на живота и живота на монаси, послушници и работници в манастири. Особеностите на живота и ежедневието на монашеското братство могат да бъдат откровение за туристите, особено за екскурзиантите, които за първи път могат да отидат на екскурзия до религиозни места извън обичайната си среда. Тези характеристики трябва да се вземат предвид от специалистите, разработващи туристически продукт, в политиката на неговото популяризиране, както и при сегментиране на пазара. Необходимо е да се фокусира, в този смисъл, вниманието върху всякакви моменти от живота в манастира.
Един от най-важните фактори при религиозните пътувания са интервалите от време, през които се отбелязват религиозните и държавните празници. Анализът на интервалите от време от гледна точка на ръководството на туристическа компания е необходим за цялостната подготовка при организирането на религиозни обиколки.
В туристическия бизнес есента и пролетта се считат за извънсезонни. В религиозния туризъм тези сезони са най-натоварени. Развитието на поклонническия туризъм може да донесе много приходи, докато други фирми, занимаващи се само с класически туризъм, носят големи загуби поради липсата на потенциални клиенти. През този период от време трябва да се започне развитието на поклоннически обиколки в региона, тъй като религиозните потоци са един от най-важните фактори за намаляване на влиянието на сезонността и увеличаване на потока от поклонници.
Политиката в областта на религиозния туризъм предвижда прилагането на приоритетни мерки, основните от които са: подреждане на местата за поклонение и осигуряването им на необходимата материална база и инфраструктура (храна, настаняване, медицински грижи, транспорт, интернет осигуряване). Като се отчита очакваният брой на поклонниците се съставя консолидиран календар на религиозните и светските събития.
Необходимо да се създадат съвременни възможности на законова основа за косвенно финансиране дейността на Българската православна църква чрез въвеждане на специализирани застрахователни полици поклонническите пътеяествия оргазнизирани от туристияески фирми. Освен това отново на законова основа да се предвидят данъчно отчисления от провеждането на религиозният туризъм който пряко да бъдат насочени към поддържането на зградния фонд на Българската православна църква. Препоръчително е да се предоставят заеми за хора с ниски доходи за частично плащане на пътуване до места за религиозни светилища (тип вауяери) с осигуряване на изплащане чрез механизма на натрупване на застраховка.
Трябва да се договори привличането за посочените цели на доброволни дарения от търговски структури, предприемачи и други български и чуждестранни граждани, заинтересовани от развитието на туризма, към места който са светилища или религиозни центрове.
Налага се да се организира специално обучение за водачи (гидове) - специалисти по религиозен туризъм.
На междуправителствено и междурелигиозно равнище би трябвало да се постигнат споразумения, предвиждащи покровителството и подкрепата на религиозния туризъм и протекционизма на структурите, които го прилагат. Във тях би трябвало да бъде разгледано от взаимен интерес формирането на специализирана хотелска база за туристическо настаняване, насочена към минимизиране на разходите за религиозно пътуване. Липсата на подобно хотелско настаняване е негативно обстоятелство. Опитът показва, че изграждането и реконструкцията на специализирани за религиозен туризъм хотели, както и създаването на нови, малки (30-50 легла) мобилни хотели (мини-хотели) се счита за переспективно.
Развитието на религиозния туризъм в регионите ще даде възможност за решаване на редица задачи от национален мащаб, като решаване на демографския проблем чрез обучение на младите хора в духа на любовта към красотата на Родината и отстраняването им от пристрастяванията към алкохол или наркотични вещества. Освен това трудовото възнаграждение на населението в сферата на услугите и индустриите, които осигуряват функционирането на религиозния туризъм (транспорт, комуникации, предприятия за обществено хранене, хотели, свързани индустрии - строителство, хранително-вкусова промишленост, народни занаяти) се увеличава значително, което също ще позволи на населението да бъде включено в излишък «сега» в сферата социално производство и повишаване на неговото благосъстояние (заплати, участие в доходите на предприятията, данъчни стимули за народните традиционни занаяти).
Държавата, осъзнавайки важността на дейността на религиозните организации, им оказва подкрепа чрез законодателно определяне на данъчни облекчения: данък върху земята, данък върху имуществото, държавно мито, данък върху добавената стойност.
Обобщавайки, можем да кажем, че религиозният туризъм представлява голям интерес за населението и следователно с всеки ден той става все по-широко разпространен в световната туристическа практика.
Ивайло Чавдаров Петров – докторант в катедра „Култура, историческо наследство и туризъм“ при УниБИТ