Честит празник, София! в брой 180

Честит празник, София!
Категория: Сърцето, душата

На 17 септември, когато църквата почита паметта на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов, се чества Денят на София.
Денят е обявен за празник на града с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.

РАСТЕ, НО НЕ СТАРЕЕ

След Освобождението на България на преден план излиза и въпросът за определяне на столица. След сключването на Санстефанския мирен договор, княз Александър Дондуков-Корсаков, оглавяващ Временното руско управление на новоосвободената държава, установява седалището си в Пловдив.

След подписването на Берлинския договор обаче, Източна Румелия, чийто главен град е Пловдив, е обявена за васална на Турция. Това принуждава князът да се премести в София. Така градът де факто става политически и административен център на България, но не и де юре. Едва при приемането на Конституцията във Великото народно събрание в Търново на 22 март (3 април) 1879 г. с пълно единодушие е взето решение - за столица на България е обявена София.
Отбелязването на Деня на София претърпява няколко промени през годините от 1879 г. насам. На 3 април 1979 г., по повод стогодишнината от обявяването на София за столица, Министерският съвет обявява тази дата за Ден на София. На 25 март 1992 г. Столичният общински съвет решава окончателно за празник на София да се утвърди 17 септември, когато църквата почита паметта на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов.
Години след Освобождението столицата ни няма свой герб. През 1900 г. България е поканена да участва в Световното изложение в Париж, но организаторите изискват от всяка страна участничка да предостави герба на главния си град. Комисията по украсата на българския павилион в Париж възлага на своя член проф. Иван Мърквичка, заедно с Вацлав Добруски - археолог и преподавател, първият директор на Археологическия музей, да проучат въпроса със създаване на герб на София. Задачата по изготвянето му е поверена на младия художник, един от най-талантливите ученици на проф. Мърквичка - Харалампи Тачев.
Още в онези години столичният герб предизвиква много шеги, закачки и коментари. Днес, по случай празника, ще ви разкажем един виц, публикуван във вестник „Щурец“ през 1937 г. Той звучи болезнено актуално, особено по време на избори. Тема за размисъл в щипка пиперлив хумор от миналото:
- Нане Вуте бре, оти на софийския герб има изографисано женско?
- Оти София е женско и, демек, малко е шавлива у изборните работи.
- Ами оти има и църква?
- Да има де да се покайват кметовете що беха я оставили у калищаци и боклуци.
- А Черни връх оти и него са изписали?
- Демек, сака да каже, че софиянци искат чак до там общината да им прекара бордюри и паваж.
- Ами голио човек що значи?
- Значи, че ако данъците по благоустройството не се разхвърлят с някой заем на 20 поколения - сите софиянци че оголеят.
А ето и разказа от първо лице на Харалампи Тачев за създаването на столичния герб пред вестник „Развигор“, март 1937 г.:
„Поводът да се снабди и София с герб бе Всемирното изложение в Париж през 1900 г., в което взе участие и България.
Екзекутивният комитет при това изложение поиска и от нашата столица да представи един екземпляр от герба си, който да се постави в тамошната тържествена зала.
София не притежаваше никакъв герб. Тогава кмет на града бе г-н Христо Г. Попов. Набързо той повика г-н Иван Мърквичка - директор на Рисувалното училище, г-н Вацлав Добруски - директор на Археологическия музей, и мен.
Събрахме материал в свръзка с историята на града и се възложи на мен да изработя герба.
Установих формата на щита, разделих го на 4 полета (ecartelé - geviert), като запазих горните две полета (шефското място) за тези сюжети, които биха изказали името на града; a долните две - за другите сюжети, характерни за града.
В горното дясно поле (В гербовете страните лява и дясна се смятат като у човека) поставих образа на Ulpia Serdica - зает от една антична монета, за да подскаже старото име на София - Сердика; в горното ляво поле поставих църквата Св. София, от която столицата е добила сегашното си име; в долното дясно поле - Витоша, вековният свидетел на исторически събития под полите ѝ; в долното ляво — златен балдахин, под който е изобразена статуята на Apollo Medicus - като персонификация на минералните извори в и около София. И този сюжет е зает от една антична монета.
По това време, когато работих герба, г-н Добруски ми показа едно медалионче, намерено при разкопките на Трапезица - В. Търново. На него бе изобразен един лъв в скачащо положение и едно малко лъвче под него - върху червен емайл. Взех големия лъв и го поставих върху отделно щитче, което сложих в средината на общия щит - в сърдцевината (dans l‘abîme), както се изразяват хералдицитe. Този мотив послужи и да подчертае факта, че София е приемница на старата столица В. Търново.
Над щита поставих зидова корона (Couronne murale - Wandkrone), каквато имат право да носят само градските гербове.
Проектът на Тачев за герб
Самите бои (емайлите) са положени в зависимост от сюжетите. Тези, които са изобразени като металически, напр. Ulpia Serdica и Apollo Medicus, са сложени върху цветен емайл, Serdica върху червен, а Apollo върху син; а тези, които са изобразени в бои, поставени са върху металически фондове (Св. София - червена върху златен фонд и Витоша - зелен върху сребърен фонд) - както го изисква хералдическото правило.
Така беше приготвен гербът на нашата столица. Княз Фердинанд, сам голям познавач на хералдичното изкуство, го много хареса и утвърди. От него се направи копие и се изпрати в Париж. По този начин и София се нареди между другите европейски столици.
Девизът „Расте, но не старее“ е поставен през  времето, когато е бил кмет покойният Ради В. Радев. Подсказан му е бил от девиза на Парижкия герб, който е: „Fluctuat nec mergitur“ („Плава, но не потъва“). Отначало девизът на столичния герб е бил „Расте, не старее“, но като забелязали, че буквите са 13 - веднага прибавят думата „но“ и буквите стават 15. В едни специални общински покани, върху които луксозно е отпечатан столичният герб, е поставен същият девиз на латински език: „Crescit, sed non benescit“.
А двата стръка с лаврови листа, по един от дясно и ляво на герба, са вмъкнати през кметуването на г-н ген. Владимир Вазов и изразяват младост, постоянство и успех.“
.

Източник: https://impressio.dir.bg/
Снимки: „Изгубената България

Карикатура във в. "Щурец" - 1937 г.
„Оти на софийския герб има изографисано женско?“

Статията е прочетена 935 пъти
Назад към брой 180Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2021