Резюме: В настоящото изследване са представени някои основни социални характеристики на културния туризъм. Разгледана е неговата роля като базов фактор за устойчивото развитие на обществото.
Туризмът днес е една от най-интересните съвременни форми на свободното време, играеща важна роля за разширяване на общите знания и по-специално на човешката културна ерудиция. В Република България всяка година все повече хора ходят на екскурзии извън страната всяка, по време на които опознават традициите, бита, културното наследство и действителната култура на другите народи. Съвременната епидемиологична обстановка усложни възможностите за активен туризъм. Въпреки това, не намалява вътрешният културно-исторически туризъм. Веднага трябва да се уточни, че в понятието туризъм не включваме пътувания с не развлекателен характер (бизнес, научни, образователни, медицински, религиозни поклонения и др.), въпреки че те могат да съдържат елементи на запознаване с културни събития и забележителности. Въпреки факта, че съвременният туризъм може да бъде диференциран на няколко вида (спортен, курортен, екологичен, мултидисциплинарен и др.), в днешно време културният туризъм придобива обхват и значение, преследвайки целта за запознаване най-вече с културно-историческото наследство на определена държава. В това отношение културният туризъм като форма за развиване на свободното време може да бъде поставен наравно с посещаването на музеи, библиотеки и разглеждане на местни забележителности. Разширявайки значението на културния компонент на туризма, държавите също проявяват интерес, като смятат, че популяризирането на тяхната национална култура е важна политическа задача, особено в контекста на тенденцията, възникнала в хода на глобализацията, за изравняване на някои характеристики на националните култури.
Основното условие за развитието на културния туризъм е историческия и културен потенциал на една държава, нивото на организация на достъпа до нея за всички заинтересовани, както и ежедневният комфорт на живот на туристите. Броят на обектите на културния туризъм включва както културно-историческото наследство (исторически територии, архитектурни структури и комплекси, археологически обекти, художествени и исторически музеи, народни занаяти, празници, ежедневни ритуали, изпълнения на фолклорни групи), така и съвременната култура в наши дни (главно артистичен, но и начин на живот на населението:кухня, костюм, особености на гостоприемството и др.). Според оценките на Световната туристическа организация (СТО) делът на културния туризъм до 2020 г. ще бъде 25% от общите показатели на световния туризъм. Културният туризъм играе огромна роля като стимул за опазването и възстановяването на културното наследство, развитието на художествения живот в страната, създавайки дори в отдалечени кътчета значителен брой допълнителни работни места, допринасяйки за повишаване на образователното и културно ниво на населението, живеещо в райони, посещавани от туристи. Значимото въздействие на туризма върху икономиката на приемащата държава е добре известно. Има редица страни, които живеят предимно от приходите, получавани от туристическата дейност. Нашата страна, въпреки богатите си туристически ресурси, заема незначително място в световния туристически поток. Според оценките на (СТО) потенциалът на Република България позволява да приема до един милион чуждестранни туристи годишно, което е 6 пъти повече, отколкото се приема сега1. Днес културният туризъм преживява нов етап на развитие, благодарение на постоянното задълбочаване на процесите на глобализация и създаването на общо човешко информационно пространство, което води до постоянно нарастване на интереса на хората към културите на света, мултикултурализъм, разширяване на международната търговия с потребителски стоки, развитие на растеж, транспорт, комуникации, както и цялата система за организиране, осигуряване и обслужване на туристически пътувания. В тази връзка развитието на теоретичните основи на изучаването на културния туризъм като форма на свободното време, анализът на ролята на културно-познавателните интереси на хората като стимул са необходимите организационни мерки за развитие на културния туризъм и запазване на културно-историческото наследство. Изследването на същността и значението на туризма в съвременното общество представлява интерес за специалисти в различни области на знанието: културолози, мениджъри, икономисти, юристи и много други.
През вековната история на пътуванията, географските открития, индустриалното развитие на нови територии, разширяването на световните икономически връзки са събрани множество научни литературни материали, доклади и дневници. Трябва да се отбележат трудовете на Херодот, Страбон, Плано Карпини, Марко Поло, доклади и мемоари на участници в големите географски открития. След Първата световна война основното място в туристическата литература се заема от исторически прегледи на забележителности на различни страни и региони на Земята, т.е. именно културният туризъм с интереса му към културно-историческото наследство е хронологично първият отрасъл на туризма. Действителното научно изследване на туризма започва след Втората световна война. В нашите изследвания разчитахме на произведенията на предимно местни специалисти. Въпреки факта, че туризмът като такъв исторически започва с културен туризъм, културният подход към изучаването на тази област тепърва започва. Изследването на икономическите и социално-икономическите проблеми на развитието на туризма има определящо значение.Изясняването на правно-нормативната уредба, формирането на понятийно-категорийния апарат и създаването на общи международни стандарти за работа също са основополагащи.Недостатъчно са разработени проблемите на мениджмънта и на маркетинга в областта на туризма. В същото време много въпроси за функционирането на културния туризъм остават неизследвани, несистематизирани и не генерализирани.
В научно-теоретичен план е необходимо да се разработват проблемите, свързани с изясняването на същността, анализа на функциите и систематизиране на факторите за развитието на културния туризъм. От практико-приложна гледна точка е важно изследването на социалната роля на културния туризъм - образователната същност на културния туризъм, неговата роля в процеса на запазване на културното наследство на Република България в контекста на глобализацията, за социално-икономическите фактори на развитието на туризма като индустрия, културно-историческият туризъм и националната сигурност, формирането на секторни политики и др. В съвременния живот културният компонент на свободното време става все по-важен. По целия свят като цяло стремежът на хората към личностно културно развитие и запознаването с културите на чужди страни и народи се увеличава. Това обстоятелство формира огромни туристически потоци. Така културата на посетената държава се превръща в продукт, предлаган за запознаване на туристите.
В същото време туризмът е важен източник на финансови приходи и стимул за създаване на допълнителни работни места.Туризмът е предназначен да установи комуникация и взаимно разбирателство между представители на различни култури и субкултури, етнически, национални и религиозни общности и др., Освобождавайки хората от чувството на отхвърляне на чужда, друга култура, други ценности и норми на поведение. Запознаването с културата е основната ценност на туризма. Преодоляването на явното и скрито отхвърляне на културни традиции на етнорелигиозна основа и на основания за диалог и различни форми на сътрудничество се излагат като приоритетни стратегии на културните политики на различните държави.
По този начин туризмът се явява една от формите на междукултурно взаимодействие.
Културният туризъм трябва да се разбира като процес на запознаване с „чуждата“ култура и нейното разбиране.
В резултат на този процес човек развива своята визия, своето светоусещане за другия и на тази основа развива и разширява обхвата на своите познавателни интереси по отношение на историческите и културни традиции, обичаи, морал, материална култура на народи от други населени места, нации и националности, т.е. всичко, което ви позволява да формирате културната компетентност на участник в туристическия процес. Развитието на културния туризъм в Република България може да бъде представено като целенасоченост от последователни етапи, всеки от които е белязан от промяна в доминиращата система на мотивация за пътуване:
а) образователен туризъм (период до 90-те години на XIX век), поради необходимостта от събиране на научна, географска и краеведска информация за различни региони;
б) туризмът като форма на отдих (1890 -1917). Този период се характеризира с началото на формирането на туристическия пазар, в който са ясно проследени 2 основни сегмента: елитен туризъм на аристокрацията и екскурзия, развлекателен културен туризъм на интелигенцията;
в) идеологически туризъм (1944 - 60-те години), оправдан от преобладаването на идеологическите цели на пътуването над развлекателния, образователния и т.н.;
г) административен и регулиран туризъм (края на 60-те - началото на 90-те години), поради повишения интерес на науката към проблемите на туризма, създаването на система за рекреационен дизайн, началото на формирането на нова професионална и квалификационна структура и система за непрекъснато обучение на персонала в туристическия сектор. Настоящият етап от развитието на туризма в Република България може да се характеризира като „преходен период“ (от 90-те години до наши дни). Като изразена негативна тенденция на този етап трябва да се изтъкне противоречието между нарастването на културните нужди и развитието на културните интереси на населението, от една страна, и намаляването на икономическите възможности за тяхното осъществяване чрез такава скъпа форма на свободното време като туризма, от друга. Важна роля за формирането и функционирането на културния туризъм играе комплекс от вътрешни и външни фактори. Външните фактори включват сили на общо пазарно действие, като политико-правни, икономически, демографски, природно-географски и социално-културни. Тази група фактори характеризира потенциала за развитие на туристическата индустрия. Вътрешните фактори отразяват спецификата на пазара за културни и туристически услуги в даден регион: туристически продукт, инфраструктура на туристическия пазар, състоянието на туристическия пазар на труда, инвестиции в туристическия сектор, регулаторна подкрепа на туризма. Тази група фактори характеризира сегашното ниво на развитие на туризма в региона.
Заключение: Важна роля за формирането и функционирането на културния туризъм играе комплекс от вътрешни и външни фактори. Външните фактори включват сили на общо пазарно действие, като политико-правни, икономически, демографски, природно-географски и социално-културни. Тази група фактори характеризира потенциала за развитие на туристическата индустрия. Вътрешните фактори отразяват спецификата на пазара за културни и туристически услуги в даден регион: туристически продукт, инфраструктура на туристическия пазар, състоянието на туристическия пазар на труда, инвестиции в туристическия сектор, регулаторна подкрепа на туризма. Тази група фактори характеризира сегашното ниво на развитие на туризма в региона.
Ивайло Чавдаров Петров – докторант в катедра „Култура, историческо наследство и туризъм“ при УниБИТ
ЛИТЕРАТУРА:
Материали от уебсайта на https://www.unwto.org/
Туризъм и културно наследство - Автор: Соня Алексиева; Ирена Бокова
Културният туризъм – Автор: Енчо Костов
Устойчиво развитие на туризма – Автор: Михаил Михайлов