АКАДЕМИЯ ЗА ИНОВАЦИИ И РАЗВИТИЕ на висшето образование
Становище Относно: Законопроект за изменение и допълнение на закона за висшето образование
Академичният съвет на АИР , оценява положително инициативата и политическата воля за промени в нормативната уредба, свързана с висшето образование. Освен това определяме за крайно необходимо и предлаганото усъвършенстване на системата за управлението на висшите училища. След обстоен анализ и дискусия ние сме на мнение , че предлаганите допълнения в ЗВО, не са най-необходимите, нито най-належащите. Нашето мнение е че трябва незабавно да започне дискусия на далеч по-сериозни предизвикателства, които следва да намерят разрешение в създаването и приемането на нов закон за висшето образование в Република България. Така предложените сега поредни изменения няма да окажат необходимото влияние върху потребностите на националната икономика и най-вече върху качеството на образование в университетите.
В тази връзка предлагаме:
1.Оптимизиране
Голяма част от проблемите може да бъдат решени чрез оптимизирането на законодателството с приемането на единен Закон за висшето образование и науката (ЗВОН). Сега висшето образование и науката осъществяват своята дейност на основата на четири закона – за висшето образование (ЗВО), за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), за Българската академия на науките (ЗБАН) и за Селскостопанската академия (ЗССА). Противоречията между първите два закона са толкова много, че въпреки непрекъснатите ремонти те са неотстраними.
2. Управление на системата
Време е държавата да реши как ще управлява системата – функционално или институционално. Ако ще я управлява институционално, трябва да се приемат още 52 закона - за всяко висше училище поотделно, както е за двете академии. В противен случай трябва да се приеме един нов закон (ЗВОН), който да урежда дейността на всички институции – висши училища, академии, научни организации, да премахне различията между държавни и частни висши училища и научни организации.
3. Кадрово обезпечаване
Кадровото обезпечаване на българските университети е тяхна основна отговорност и естествена академична свобода.Задължително ли е пенсионирането на преподавателите по възраст или е тяхно право. Не е ли възрастова дискриминация да се принуждават опитни преподаватели в творческата за един учен възраст да се пенсионират и да не се зачита кадровата автономна политика на университетите.
4.Финансиране на системата
Отмина времето на т. нар. планомерно и пропорционално развитие. Не се планират специалисти и по региони и браншове. Решението трябва да се търси в оздравяващата сила на пазара. Акцентът днес се поставя върху модел, ориентиран към резултатите, при който приходите във висшите училища съответстват на качеството на образователната услуга. Ресурсно-ориентирания модел на финансиране следва да се замени с пазарно ориентиран модел, който ще генерира конкуренция между висшите училища по критерия за „качество на изхода”.
5. Качеството на висшето образование
Дълги години изграждането и управлението на висшето образование у нас беше държавно централизирано и лишено от публичен контрол и академична конкуренция. И сега то е една от малкото сфери на обществен живот, в които естественият закон за търсенето и предлагането все още е ограничен. Отношенията на висшите училища с изпълнителната власт в значителна степен са запазили своята бюрократична зависимост – бюджет, брой обучаващи се, инвестиции и пр. Действа ресурсно-ориентирания модел на финансиране на университетите по принципа «брой студенти”. За бюджетната издръжка на обучението не е важно какъв продукт е излязъл от университета и дали се търси, а колко студенти се учат във висшето училище. Като следствие от този принцип университетите снижават изискванията си към студентите - при приемането им, при самото обучение, когато ги изпитват и т.н. Не защото са показали добри резултати, а за да защитят щата и бюджета си, висшите училища снизходително задържат и неподготвените студенти. Противопоказно на качеството, конкуренцията между висшите училища се провежда по критерия «брой студенти на входа», а не за «реализацията им на изхода”. Недостатъчно ефикасни са институционалната и програмните акредитации, които не изпълниха ролята, отредена им от държавата за поддържане на качеството, най-вече и за това че НАОА е монополист. Дискусионни остават въпросите от последователни промени за специализиране на университетите и перспективата на изследователските, за рейтинговата им система, за неадекватните форми на оценяване, за съвместното обучение на студентите и докторантите.
Днес е необходима нова философия, която да постави личността в центъра на образователните парадигми. Тя не само да има информираното право да избира какво да учи, къде да учи, дали и кога да завърши, но и да носи отговорността от своя избор и своето решение. А дали ще се реализира, зависи от нея самата и от пазара на трудовата заетост.
Изразяваме готовност да инициираме и участваме в дебати по повдигнатите въпроси и допълването, промяната, модернизирането в съответствие със Стратегията на висшето образование в България.
22. 07.2021
Академичен съвет на АИР, София
- Акад.проф. д-р Иван Величков-председател
- Проф. д-р Тошко Кръстев- изпълнителен директор
- Доц.д-р Боряна Трифонова- секретар
- Акад.проф. д-н Пламен Братанов
- Акад.проф. д-н Николай Петров
- Акад. проф. д-н Красимир Ениманев
- Акад.проф. д-н Станимир Карапетков
- Акад. проф. д-н Любомир Тимчев
- Акад. проф. д-н Ванче Бойков
- Проф. д-р Тилчо Иванов
- Проф. д-р Божана Неделчева
- Проф. д-р Руси Янев
- Проф. д-р Румен Каров
- Проф. д-р Боян Лалов
- Проф. д-р Рая Мадгерова
- Проф. д-р Радослав Цончев
- Доц.д-р Валентина Станева
- Доц. д-р Ани Божанова
- Доц. д-р Стоян Стоянов
- Доц. д-р Милка Йосифова
- Доц. д-р Александър Вахе
- Доц. д-р Валентин Василев
- Доц. д-р Манол Станин
- Доц. д-р Радослав Радославов
- Гл.ас.Ина Лечева
- Д-р Красимира Василева
- Д-р Сребрина Хашъмова
- Д-р Йордан Деливерски
- Д-р Георги Аргиров
- Д-р Николай Патонов
- Д-р Никола Николов