Становище относно: Законопроект за изменение и допълнение на закона за висшето образование в брой 179

Становище относно: Законопроект за изменение и допълнение на закона за висшето образование
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

АКАДЕМИЯ ЗА ИНОВАЦИИ И РАЗВИТИЕ на висшето образование

Становище Относно: Законопроект за изменение и допълнение на закона за висшето образование

Академичният съвет на АИР , оценява положително инициативата и политическата воля за промени в нормативната уредба, свързана с висшето образование. Освен това определяме за крайно необходимо и предлаганото усъвършенстване на системата за управлението на висшите училища. След обстоен анализ и дискусия ние сме на мнение , че предлаганите допълнения в ЗВО, не са най-необходимите, нито най-належащите. Нашето мнение е че трябва незабавно да започне дискусия на далеч по-сериозни предизвикателства, които следва да намерят разрешение в създаването и приемането на нов закон за висшето образование в Република България. Така предложените сега поредни изменения няма да окажат необходимото влияние върху потребностите на националната икономика и най-вече върху качеството на образование в университетите.

В тази връзка предлагаме:

1.Оптимизиране

Голяма част от проблемите може да бъдат решени чрез оптимизирането на законодателството с приемането на единен Закон за висшето образование и науката (ЗВОН). Сега висшето образование и науката осъществяват своята дейност на основата на четири закона – за висшето образование (ЗВО), за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), за Българската академия на науките (ЗБАН) и за Селскостопанската академия (ЗССА). Противоречията между първите два закона са толкова много, че въпреки непрекъснатите ремонти те са неотстраними.

2. Управление на системата

Време е държавата да реши как ще управлява системата – функционално или институционално. Ако ще я управлява институционално, трябва да се приемат още 52 закона - за всяко висше училище поотделно, както е за двете академии. В противен случай трябва да се приеме един нов закон (ЗВОН), който да урежда дейността на всички институции – висши училища, академии, научни организации, да премахне различията между държавни и частни висши училища и научни организации.

3. Кадрово обезпечаване

Кадровото обезпечаване на българските университети е тяхна основна отговорност и естествена академична свобода.Задължително ли е пенсионирането на преподавателите по възраст  или е тяхно право. Не е ли възрастова дискриминация да се принуждават опитни преподаватели в творческата за един учен възраст да се пенсионират и да не се зачита кадровата автономна политика на университетите.

4.Финансиране на системата

Отмина времето на т. нар. планомерно и пропорционално развитие. Не се планират специалисти и по региони и браншове. Решението трябва да се търси в оздравяващата сила на пазара. Акцентът днес се поставя върху модел, ориентиран към резултатите, при който приходите във висшите училища съответстват на качеството на образователната услуга. Ресурсно-ориентирания модел на финансиране следва да се замени с пазарно ориентиран модел, който ще генерира конкуренция между висшите училища по критерия за „качество на изхода”.

 

5. Качеството на висшето образование

Дълги години изграждането и управлението на висшето образование у нас беше държавно централизирано и лишено от публичен контрол и академична конкуренция. И сега то е една от малкото сфери на обществен живот, в които естественият закон за търсенето и предлагането все още е ограничен. Отношенията на висшите училища с изпълнителната власт в значителна степен са запазили своята бюрократична зависимост – бюджет, брой обучаващи се, инвестиции и пр. Действа ресурсно-ориентирания модел на финансиране на университетите по принципа «брой студенти”. За бюджетната издръжка на обучението не е важно какъв продукт е излязъл от университета и дали се търси, а колко студенти се учат във висшето училище. Като следствие от този принцип университетите снижават изискванията си към студентите - при приемането им, при самото обучение, когато ги изпитват и т.н. Не защото са показали добри резултати, а за да защитят щата и бюджета си, висшите училища снизходително задържат и неподготвените студенти. Противопоказно на качеството, конкуренцията между висшите училища се провежда по критерия «брой студенти на входа», а не за «реализацията им на изхода”. Недостатъчно ефикасни са институционалната и програмните акредитации, които не изпълниха ролята, отредена им от държавата за поддържане на качеството, най-вече и за това че НАОА е монополист. Дискусионни остават въпросите от последователни промени за специализиране на университетите и перспективата на изследователските, за рейтинговата им система, за неадекватните форми на оценяване, за съвместното обучение на студентите и докторантите.

Днес е необходима нова философия, която да постави личността в центъра на образователните парадигми. Тя не само да има информираното право да избира какво да учи, къде да учи, дали и кога да завърши, но и да носи отговорността от своя избор и своето решение. А дали ще се реализира, зависи от нея самата и от пазара на трудовата заетост.

Изразяваме готовност да инициираме и участваме в дебати по повдигнатите въпроси и допълването, промяната, модернизирането в съответствие със Стратегията на висшето образование в България.

22. 07.2021

Академичен съвет на АИР, София

  • Акад.проф. д-р Иван Величков-председател
  • Проф. д-р Тошко Кръстев- изпълнителен директор
  • Доц.д-р Боряна Трифонова- секретар
  • Акад.проф. д-н Пламен Братанов
  • Акад.проф. д-н Николай Петров
  • Акад. проф. д-н Красимир Ениманев
  • Акад.проф. д-н Станимир Карапетков
  • Акад. проф. д-н Любомир Тимчев
  • Акад. проф. д-н Ванче Бойков
  • Проф. д-р Тилчо Иванов
  • Проф. д-р Божана Неделчева
  • Проф. д-р Руси Янев
  • Проф. д-р Румен Каров
  • Проф. д-р Боян Лалов
  • Проф. д-р Рая Мадгерова
  • Проф. д-р Радослав Цончев
  • Доц.д-р Валентина Станева
  • Доц. д-р Ани Божанова
  • Доц. д-р Стоян Стоянов
  • Доц. д-р Милка Йосифова
  • Доц. д-р Александър Вахе
  • Доц. д-р Валентин Василев
  • Доц. д-р Манол Станин
  • Доц. д-р Радослав Радославов
  • Гл.ас.Ина Лечева
  • Д-р Красимира Василева
  • Д-р Сребрина Хашъмова
  • Д-р Йордан Деливерски
  • Д-р Георги Аргиров
  • Д-р Николай Патонов
  • Д-р Никола Николов
Статията е прочетена 611 пъти
Назад към брой 179Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2021