Харните книги са скривалище на харни думи в брой 179

Харните книги са скривалище на харни думи
Категория: Сърцето, душата

Харните книги са скривалище на харни думи, на хубави чувства, колчимъ си ги смисли человекъ. Книгите са най-трайното отъ произведенията на человеческий духъ. Времято не може да стори никаква пакостъ на великите мисли.

 Йоаким Груев, окт. 1879 г.

Кой е Йоаким Груев? Положените от него усилия за укрепване на българската нация и обогатяване на нейната култура го поставят редом с личности като Петко Р. Славейков. Но популярността му днес е значително по-малка. Навярно поради факта, че никога не е бил обвързван политически и либералният му стил на обществено поведение е изключвал блясъка на бунта.

Достолепната осанка на този народен будител е свързана с началото на редица културни и обществени достояния - той е сред основателите на пловдивската народна библиотека и музей, заедно с Найден Геров са инициатори за честването на 24 май. За българското образование, за начеващата в края на XIX век българска наука, за облика на съвременната ни литература приносът на Йоаким Груев е впечатляващ. Преводаческата му дейност все още е недооценена. Колкото до поетичните му творби - те се превръщат в популярни песни и стоят на деликатния праг между фолклор и съвременна българска поезия. Над всичко, обаче, стои Йоаким Груев - учителят. Тази му мисия обобщава смисъла на повече от шест десетилетия труд.                                                                                                                                                      

literaturensviat.com

Йоаким Груев (1828-1912)

Роден е в Копривщица в многодетното семейство на дребен търговец. Баща му проявявал интерес към писаното слово и носел вкъщи книги, придобити по време на търговските си пътувания. Това оказва голямо значение за образованието на Йоаким в домашни условия.

От 1836 до 1844 г. той учи в родния си град при различни учители (известно време и при Неофит Рилски). Изучава българска и руска граматика, аритметика, гръцки и турски език.

По-късно баща му го праща да завърши обучението си в гръцкото училище в Пловдив.

В Пловдив той учи в гръцкото класно училище през 1844-1847 г. Тежко време е било за българите тогава - бъдещият будител бил записан тук под името Йоакени Груриу. Но копривщенецът устоява на елинизацията, а със завръщането на Найден Геров в града интелектуалният отпор срещу отродяването става все по-мощен. Вече като учител в пловдивското Епархийско класно училище "Св. св. Кирил и Методий" през 1856-1868 г. Йоаким Груев взема дейно участие в борбата за църковна независимост. Убеден, че училището е от огромно значение за националното осъзнаване, той пише множество учебници по основните дисциплини. Така застава сред създателите на пловдивската езиково-правописна школа - още един национален принос на града. Нормите на тази школа са фиксирани в "Основа за блъгарска граматика" (1858) - дълго време най-популярен и авторитетен учебник, претърпял множество издания.

Продължител на създаденото от своя учител Найден Геров, на 11 май 1857 г. Йоаким Груев организира първото публично "празнувание паметта на българските първоучители" Кирил и Методий, подето година по-късно от много селища в страната. През 1860 г. той произнася вдъхновена реч за делото на братята, която след отпечатването си обикаля цяла България.

Известно е и стихотворението "На праздника на Св. Кирила и Методия" от Йоаким Груев. Неговите простички възторзи се изливат в изпълняваната и до днес песен:

Тоя празник нам дарява
нова дързост, нов живот,
към наука ободрява
наший българский народ.

На любимия си учител - народният поет Иван Вазов, посвещава глава от своите "спомени из ученишките ми години", озаглавени "Даскалите". Той посочва колко обичани са били побългарените преводи и училищните стихотворения на Йоаким Груев, като документира, че песента "Поискал гордий Никифор" - "един вид българска марсилеза", е "съчинение" на учителя. Според Вазов "Пловдивската шестокласна гимназия /.../ по уред и плодотворна дейност" е "най-прочутото учебно заведение в България", "буйно огнище на просветата, разсадник на наука, духовна фабрика за учители и апостоли на народното свестяване". За педагогическата дейност на Йоаким Груев той пише:

Под неговото ръководство гимназията цъфтеше и изкарваше ежегодно десетки учители, разпалени работници по делото на народната просвета.

Ученикът, патриархът на българската литература, сам е доказателство за подобна разпаленост. Сред видните възпитаници на големия просветител са и писателят Любен Каравелов, великият революционер Васил Левски (1837-1873), заслужилият следосвобожденски политик Константин Стоилов (1853-1901) - два пъти министър-председател на България, братовчедите Гешови, Константин Хаджикалчов, Костаки Пеев - заслужил кмет на Пловдив, Яков Змейкович... А Никола Еничерев - един друг достоен ученик на Йоаким Груев, като подчертава заслугите му за "громкото име на Пловдивското централно училище", специално отбелязва, че преподаваните тук езици и науки привличат ученици от всички краища на България. Забележителен е авторитетът на заведението в града. "Училищата от Мараша, Каршияка и св. Троическото испращаха всяка година доста ученици", пише мемоаристът, за да изрече с ирония: "Благородството на махалите: св. Богородица, св. Константин, св. Димитрия, св. Неделя и св. Марина захванаха и те да испращат синовете на новопокръстените благородни българи челебийчета". Еничерев споделя:

Груев беше на времето си цяла енциклопедия. Той служеше за гордост на българщината и показ пред пъстрото пловдивско население и пред чужденците, като какъв може да бъде и какво може да направи образован българин.

И още нещо, което е представено със сдържана емоционалност от Тодор Панчев:

Плодовете на тази многополезна обществена деятелност бяха узрели в сряд тихи, мирни, просветителни грижи, свободни от всякакви шумове и врява, окичени само със знаковете на Петела и ликовете на св. Кирил и Методий. Но тези мирни символи никак не значеха равнодушие към зововете на други един образ - към риканието на Лева с разчорлената коса, които бяха си избрали по-късните и по-млади апостоли на българската революция и политическа свобода.

Последното с трагическа мощ се проявява у възпитаника на големия родолюбец - саможертвения Тодор Каблешков (1851-1876), чието прочуто "Кърваво писмо" от Копривщица на 20 май 1876 г. дава сигнала за избухването на Априлското въстание.

Автор на стихотворения в "Гуслица или нови песни" (1858), някои от които станали изключително популярни, Йоаким Груев е книжовник, публицист и преводач, отдаден изцяло на мисията за образователното и културното издигане на съотечествениците си. Създателят на първата българска история на литературата Димитър Маринов справедливо възкликва:

Като писател Йоаким Груев е развил такава плодотворна деятелност, пред която ние благоговеем; тая негова голяма заслуга за книжнината ни става още по-скъпа за нас, когато се сетим, че той се трудил изключително върху съставяне или превеждане учебници, които, ако и да са забравени днес, но в свое време те бяха първите, които постигнаха целта си повече, отколкото които и да било други учебници.

В Пловдив великолепно владеещият турски език Йоаким Груев заема различни чиновнически служби в османската администрация, списва "Летоструй или домашен календар" (1870-1874), издава и поредицата "Книжици за народа". В мемоарите си той изтъква "напредъка на българщината в Пловдив", за което има открояващи се лични заслуги. Това не остава незабелязано - след разгрома на Априлското въстание той е затворен, осъден е дори на заточение в Диарбекир, но патриотични българи успяват да го спасят.

През първите свободни години Йоаким Груев активно се включва в строителството на нова България (в Областното събрание чудесно се изразява и на трите официални тогава езика: български, турски и гръцки), пет години е директор (министър) на просвещението в Източна Румелия, редактира педагогическото списание "Училищен дневник" (1883-1884; 12 книжки), става директор на Пловдивската девическа гимназия, редовен член е на Българската академия на науките. Виден възрожденски и модерен образователен деец, той е автор и на ценните изследвания и мемоари: "Спомени за Чалъковци" (1896), "Епархийското в Пловдив училище "Св. св. Кирил и Методий" (1896), "Спомени от затвора ми" (1898), "Моите спомени" (1906).

На 14 септември 1908 г. пловдивчани честват 80-годишния юбилей на големия просветител, книжовник и обществен деец. Погребан е в двора на църквата "Св. Богородица". Това е заслужена почит към сътвореното от него, но понастоящем, след закриването на училището на централния Понеделник пазар, само плочата на дома му на днешната "Христо Г. Данов" № 33 (където е детската градина) и една улица са материалният израз на уважение към родолюбеца - автор на 33 книги.

Из "Паметник на книжовността и художествената литература в Пловдив от ХІХ век до наши дни. Енциклопедичен пътеводител"

Статията е прочетена 1687 пъти
Назад към брой 179Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2024