Френското списание Le Monde Ilustre отразява битката за отбраната на прохода Шипка
Имаме възможност да сравним рисунката в Le Monde Ilustre с подобно изображение от същото време – 29 септември 1877 г. (17 септември по нашия календар), отпечатано в бр. 1994 на английския илюстрован седмичник The Illustrated London News. И тук теренът, където се води битката, изглежда правдоподобен.
Още на 29 септември 1877 г. (по нашия календар 17 септември) в брой 1068 френското илюстровано седмично списание Le Monde Ilustre отпечатва гравюра, озаглавена „Войната - Битката на Шипка”. В бележка е обяснено, че рисунката е дело на M. Vierge (мосю Виерг) и е направена по скица, изпратена от специалния пратеник на списанието М. Dick - кореспондент на Балканите по време на Руско-турската война през 1877-1878 г., пребиваващ в щаба на руската армия. От мястото на събитията е изпращал актуални рисунки за френския илюстрован седмичник Le Monde Ilustre и статии за вестник Le Moniteur universel. Той е сред седемте журналисти, които заедно с руските войски прехвърлят Балкана през суровата зима на 1877-1878 г. и отразяват сключването на мирния договор в Сан Стефано.
През 1888 г. Дик де Лонле публикува статиите и рисунките си в книгата „Руската армия във войната” (L`armee russe en champagne). В началото на глава VII, озаглавена „Голямата атака при Шипка на 23 август”, е поместена „скицата”, която де Лонле е изпратил и от която се е ползвал Виерг за рисунката си в Le Monde Ilustre през 1877 г.
В статията за голямата атака се казва:
„Шепата хора, останали на върха, които от разсъмване се бият срещу десеторно по-големи сили, започват към 5 часа следобед да се оттеглят на малки групи, прибирайки и последните ранени. Офицерите в този отряд са почти всички ранени или убити. Ротите са се превърнали в малки смесени групи от руси и българи. В траншеите загубите са големи поради кръстосания огън, на който позицията е била подложена в течение на дванадесет часа. Боят изглеждаше базвъзвратно загубен. От българското опълчение три четвърти са извадени от строя. Съставите на Брянския и Орловския полк са намалени наполовина. Останалите живи са обезсърчени вече от страшната сеч и което е най-печалното - започват да не достигат боеприпаси. След тридневен артилерийски огън снарядите са свършени. Турците подновяват атаките си, а русите са принудени да пестят барута. Те стрелят рядко. Подкрепления не идват от никъде и един бог знае, кога ще пристигне Радецки.
Турците почват да надделяват от всички страни и заемат все повече изгодни позиции. Виждайки да намалява неприятелският огън, те засилват атаките. Сюлейман Паша смята, че успехът му е сигурен.
В пет часа е изтрелян последният руски снаряд. Остава само щикът, за да завърши героично денят. Батареите прекратяват огъня и защитниците се хвърлят в атака. Турците не издържат на напора им и отстъпват още веднъж. Но руските батареи мълчат след отстъплението им и те, вероятно се досещат за принудителното мълчание и отново разярено атакуват. Частите на Столетов, които са изтощени от тридневните непръкъснати боеве, без храна, без почивка и без патрони, нямат вече сили да издържат атаките на турците. Със сълзи на очи руските войници започват да се оттеглят, изоставайки позициите, оросени с тяхната кръв.
Окуражени от мълчанието на оръдията и пушките, турците атакуват с голяма дързост тази важна позиция и достигат вече върха. Тогава защитниците излизат от окопите, хвърлят срещу тях огромни камъни и дънери, които отблъскват неприятеля към урвата, откъдето е тръгнал. Няколко смелчаци, които са успели да се изкачат на платото, са пронизани от щиковете. В продължение на един час руси и българи се защищават с тези огромни каменни „снаряди”. Когато и те свършват, те хвърлят счупени пушки, откъртени буци пръст, патронташи, напълнени със ситни камъни. Въпреки това низамите, насърчавани от офицерите си, полагат максимални усилия и няколко пъти стигат до края на платото. Защитниците се хвърлят срещу тях и започват смъртоносни ръкопашни схватки, които са много редки в съвременните войни. Турците се залавят с крака и ръце за вдлъбнатините на скалите, докато русите ги „обработват” с приклада на пушките, щика и сабята.
Мнозина от атакуващите политат от върха на скалите и се разбиват долу, но другарите им не им обръщат внимание и пак атакуват. Мюсюлманският войник не цени живота си и се бие с безпримерна упоритост. Когато някой добре се е закрепил, трима или четирима от другарите му се качват по раменете му и така с помощта на тази къса стълба се изкачват на върха. Хващат се буквално гуша за гуша, бият се с юмруци, с крака, дори разкъсват със зъби. Не един турчин, ранен смъртоносно, стиснал противника в сгърчените си ръце и с него полита от върха на скалата. Двадесетина низами успяват да се доберат до центъра на редута, но защитниците ги изхвърлят един след друг.
Вече е шест часът вечер. В този момент боят малко позъглъхва, но русите не могат да се възползуват от това, тъй като всичките им резерви са хвърлени в боя. Изгорени от слънцето, гладни, жадни, частите са обезсилени. От три дни не е приготвяна храна, а водата изобщо липсва. Някои нещастни войници са се проснали задъхани върху голите скали, без да се интересуват от дъжда куршуми, който се сипе върху тях. Други се бият ожесточено върху скалите, принудени да отстъпват, но защищавайкн се яростно. Ехото донася от всички страни трумфалния вик на турците...
Двамата генерали Столетов и Дерожински са на върха. С далекогледа те оглеждаха с безпокойство пътя, който води към долината на река Янтра, покрит с храсталаци и тъмни скали. Изведнъж Столетов, обхванат от силно вълнение, извиква и хвана ръката на своя боен другар, насочвайки я към дъното на дефилето. Те виждат да се появява дълга черна колона, извиваща се по дължината на пътя. Подкрепата идва... ” (Dick de Lonlay. L’armee russe en campagne, Paris 1888, с. 87-90; преводът е взет от „Репортажи за Освободителната война 1877-1878”. С, 1978, с. 179-181).
* * *
В заключение на тази тема, трябва да се изтъкне, че съвременната Българската армия е създадена под наименованието Българска земска войска от Българското опълчение на основата на “Временните правила за Българската земска войска” от 7 май (25 април стар стил) 1878 г. и със заповед № 1 от 20 юли (8 юли стар стил) 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Щабът на войската се намира в Търново. На 22 юли (10 юли стар стил) 1878 г. със заповед № 3 на Дондуков-Корсаков, 12-те пехотни дружини от Българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска. На 24 юли (12 юли стар стил) за началник на Българската земска войска е назначен генерал-майор Александър Шелейховски, а за началник на щаба – полковникът от Генералния щаб Липранди.
Източник: nauka.bg/forum.
Статията се публикува със съкращения
През 1893 г. руският художник Алексей Н. Попов (1858-1917) рисува популярната днес картина, позната ни като „Защитата на Орлово гнездо”. Тя има внушителните размери 204 х 146 см. и се съхранява във Военно-историческия музей в Санкт Петербург. Копие на картината притежава Националният музей „Шипка-Бузлуджа”.
„Защитата на Орлово гнездо” се възприема като един от най-добрите живописни символи на Шипченската епопея – избран е същият момент от сраженията, който Иван Вазов чрез думи възпява в „Опълченците на Шипка”, но не отразява участието на българите в събитията. Пълното наименование на картината на Попов обаче, е: „Защитата на Орлово гнездо от орловци и брянци на 12 август 1877 г.”