Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” - част 7 в брой 19

Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” - част 7
Категория: Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ”

Дюкянджията

Идването на Свободните пари направиха забележителна промяна в моя бизнес. На първо място, моите клиенти трябваше да започнат да плащат на ръка, защото в тяхна незабавна изгода е да плащат незабавно и защото на тях самите е платено на ръка. На второ място, продажбата на блага в малки количества е прекратено и повече не продавам блага за стотинки. Преди клиентите неохотно се разделяха с част от парите си, защото парите не ги принуждаваха да ги прехвърлят на друг, защото получаваха лихва, защото имаха пари в спестовната каса, защото бяха по-съгласни да имат в къщи пари, отколкото блага, и накрая, никой никога не бе сигурен кога би получил пари в свое притежание. Обръщението на парите беше нередовно и плащанията бяха така несигурни, че всеки, с изключение на тези, които имаха фиксиран доход, бе принуден да пази някакви пари в резерв. А този резерв се създаваше чрез купуване само на необходимото за непосредствено потребление. Вместо фунт, клиентът купуваше унция, а вместо чувал - фунт. Никога не се случваше на някого да залага на продукти или да предвижда килер, когато планира нова къща. Единственият възможен вид натрупване бе трупането на пари. Съвременната къща има много стаи, като тъмна стая, стая с килим, сепаре и прочие, но никога стая за провизии.

Сега всичко това е променено. Новите пари непрестанно напомнят на хората за техните задължения като длъжници и те са нетърпеливи да плащат, както и самите те са охотно заплатени. Сега парите са принудени да циркулират, така че тяхната циркулация е устойчива и непрекъсната. Парите вече не могат да бъдат задържани от слухове. Редовното обръщение създава редовен оборот на блага, тъй като всеки, за да избегне загубата, е горящ от желание да плати веднага това, което е купил, и потокът от пари в моето чекмедже също става редовен. Ние, дюкянджиите, можем да разчитаме на този редовен поток от пари и затова вече не сме принудени да пазим резерв от пари, да не говорим, че резервите от пари сега са невъзможни, тъй като те се обезценяват. Вместо скътване на пари сега хората трупат стоки; те предпочитат притежаването на блага, отколкото притежаването на каси, точно както поради същата причина предпочитат да плащат на ръка, отколкото да купуват на кредит. Вместо количества за непосредствена употреба публиката сега купува големи количества блага в техните оригинални опаковки, вместо галон купува бъчва, вместо ярд - топ плат, вместо фунт - чувал.

От това можем да си представим, че ние, търговците на дребно, се опиваме от новата ситуация, но това, за съжаление, не е така. За щастие, за себе си аз наблюдавам развитието отблизо и съм способен да приспособя моя бизнес към изменящите се условия. Предишните ми цени на дребно трябваше да заменя с цени на едро и по този начин съм успял не само да задържа, но и много да увелича броя на клиентите ми. Но други дюкянджии, които не са имали същата проницателност, са били принудени да затворят дюкяните си. Където преди е имало десет магазина, сега има само един, въпреки десетократното нарастване на оборота, понеже се изисква по-малко труд. Рентата от моя дюкян вече се е намалила с 90%, защото толкова много магазини са били опразнени и са превърнати в апартаменти. Но въпреки минималната рента и десетократното нарастване на оборота, моите печалби са далече от пропорционалното нарастване, тъй като другите дюкянджии, поради общото опростяване на търговията, също е трябвало да намалят печалбите си. Такавместо средна печалба от 25% сега аз вземам около 1% комисионна.Тъй като съм доставил поръчката в оригинални опаковки и съм платил на ръка, възможностите за печалба са достатъчни. Няма счетоводство, няма полици, няма загуби! И въпреки десетократното нарастване на оборота, моят склад не се е разширил. Моите клиенти са съгласни да вземат редовни доставки, които се доставят направо на ж.п. гарата. Дюкянджийството се е развило просто като бизнес на пратките.

Моите другаритърговци на дребно са били принудени да затворят магазините си и признавам, че това е жалко, особено за по-старите от тях, които в миналото са се научили на друга търговия. Тъй като тяхното обедняване е било причинено от въвеждането на Свободните пари, т.е. от безразличието на държавата, те имат право да бъдат компенсирани от държавата с пенсии. А държавата е напълно способна да заплати тази компенсация, тъй като изчезването на тези хора от средната класа и последвалото поевтиняване на стоките силно е повишило способността на населението за плащане на данъци.

Трябва да допусна, че дюкянджийството е силно опростено със Свободните пари. Нещо от това е трябвало да стане. Не се въвеждат нито малките продажби на дребно с ужасните разходи, нито злоупотребяването с продажбите на кредит би трябвало да продължат безкрайно. Имало е недопустима злоупотреба с продажбите на дребно за ежедневна потребност, които са добавяли 25% към цената им, когато се е усилвала борбата за трудно повишаване на надниците с 5%.

Швейцария с 3 000 000 жители през 1900 е наела 26 837 търговски пътници, които са плащали общо 320 000 франка за разрешителни. Даже ако предположим, че дневните им разходи са само 5 франка на глава, търговските пътници струват на Швейцария 48 977 525 франка годишно.

В Германия 45 000 търговски пътници постоянно са на път. (В Швейцария този бизнес широко се практикува като допълнителна заетост; оттук сравнително голям брой от пътниците и моята занижена оценка от 5 франка разходи на ден). Било е изчислено, че всеки от тези 45 000 търговски пътници струва 14 марки на ден (заплата, пътни разходи, сметка за хотел) и това, разбира се, не е надценено. Това възлиза на 600 000 марки дневно или 218 милиона марки годишно. Към това трябва да се добавят и други пътни разходи. Можем да кажем, че две трети от всички пътуващи пътуват за бизнес и че две трети от съществуващите хотели съществуват единствено за обслужване на бизнес-пътуващите.

Предсказано е, че въвеждането на Свободните пари ще направи купувачите по-послушни, а аз наблюдавам, че тяхното поведение вече значително се е видоизменило. През последната събота клиент, който искаше шевна машина, ми говори цял час, но човекът изглеждаше неспособен да се реши и продължи да търси въображаеми дефекти на моята хубава машина - докато му напомних за неизбежното приключване на седмицата и необходимостта да залепи марки на текущите си банкноти. Той работеше като омагьосан и крепостта на неговата нерешителност беше на път да се предаде. Той поглеждаше часовника си, изчисляваше парите си и изчисли, че ако закъснее още малко, ще загуби едно пени. Съмненията му веднага се разрешиха, той плати и си тръгна щастлив. Загубих едно пени, но спечеленото време заслужаваше хиляда пъти повече.

Наскоро богат клиент купи някакви стоки, но трябва да беше забравил портмонето си и ми поиска да запиша сумата на неговата сметка. След забележката ми, че тъй като е събота, би му било по-изгодно да донесе пари и така да избегне обезценяването, той ми благодари за вниманието, отиде у дома си и след няколко минути получих парите. Това ме улесни да платя на занаятчията, който се случи в същото време да достави някакви стоки. В този случай пропускът да плати с готови пари беше просто част от инерцията на един от моите клиенти и тази инертност би ми попречила да платя на занаятчията. Колко много труд, риск и бързане са спестени от Свободните пари! Сега наемам само един счетоводител вместо десет. Забележително е, че големият проблем за плащането на ръка е бил решен от паричната реформа като че ли случайно. Не бедността е предпазвала купувачите от плащане на ръка, а егоизмът; и изведнъж се появява някаква изгода да се печели от плащане на ръка и то стана всеобщо. Добре известно е, че при старата система на търговеца не плащаха много охотно повече от богатите, отколкото от бедните, а причина за забавянето беше, че през време на отсрочката длъжникът бе получател на лихва.

Относно самото обезценяване нямам причина да се оплаквам. Лично аз като търговец бих приветствал повишаването на процента на обезценяване от 5% на 10% годишно, тъй като това би направило купувачите още по-послушни и вписванията в книгите би се прекъснало изцяло, и така бих уволнил моя последен счетоводител. Сега виждам, че колкото по-презирани са парите, толкова по-почитани са благата и техните производители и толкова по-опростена е търговията. Работниците ще бъдат уважавани само в тази страна, където парите не стоят над тях и над техните продукти. Този желан резултат, макар и не напълно постигнат със сегашния процент, сигурно би се осъществил с процент на обезценяване 10% и така е възможно процентът да бъде вдигнат в полза на работниците.

А какво са даже 10% за моя среден касов баланс от 1000 долара? Хиляда долара годишно! Просто дреболия в сравнение с другите разходи. Освен това мога да съумея да намаля значително тази сума, освобождавайки се от моите пари още по-бързо, т.е. като плащам на ръка, но предварително.

Да се плаща предварително на пръв поглед е смешно предложение, но в действителност това е само преобръщане на предишния навик предварително да поръчвам благата, а парите да следват. Сега парите се дават предварително, а стоките ги следват. Предварителното плащане обвързва длъжника да доставя благата и работата на незабавно разположение на купувача; плащането след това го задължава да достави пари, а нещата той може да получи само индиректно. Ето заради това е по-изгодно и по-сигурно и за двете страни парите да предшестват, а благата да следват, обратното на преди.

Предварителното плащане е всичкото, което е нужно, за да задоволи занаятчиите и да им достави необходимите пари за продължаване на бизнеса им. Ако занаятчиите не бяха принудени да доставят своите продукти на кредит, те успешно биха се конкурирали с тръстовете.

Превод от английски:

Георги Е. Андреев

Статията е прочетена 621 пъти
Назад към брой 19Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017