Конституционна парадигма в образованието, науката и цивилизацията на българското общество в брой 175

Конституционна парадигма в образованието, науката и цивилизацията на българското общество
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

CONSTITUTIONAL PARADIGM IN THE EDUCATION, SCIENCE AND CIVILIZATION OF THE BULGARIAN SOCIETY

Dr. Milka Yosifova - Honorary Associate Professor of the Academy of Innovation and Development

Резюме: Конституционализмът е в основата на правовата държава, която е в зависимост от постигнатите резултати за добро и съвременно образование и наука. В българските конституции традиционно и последователно са залагани изисквания за повишаване нивото на задължителна степен за образованост. Изключение от това правило допуска сега действащата Конституция от 1991 г., която въвежда  задължение само за училищно обучение до 16-годишна възраст. Въпреки многобройните  доводи за връщане на старото положение за задължително основно образование в новият проект на конституция от 2020 г., вносителят Министерски съвет остави обучението да бъде до 16 години като задължително, без изискване през тези години да се постигне определена степен на образованост. След отказа на народните представители да подкрепят свикването на Велико Народно събрание и в условията на продължаващата световна пандемия  на COVID – 19, остана надежда на гражданското общество тази промяна да се осъществи след парламентарните избори през 2021 г.

Ключови етикети: конституция, образователен ценз, неграмотност,  парадигма

 

Summary: Constitutionalism is the basis of the rule of law, which depends on the results achieved for good and modern education and science. Bulgarian constitutions have traditionally and consistently set requirements for raising the level of compulsory education. An exception to this rule allows the current Constitution of 1991, which introduces  obligation only for school education up to 16 years of age. Despite the numerous  arguments for returning to the old status of compulsory primary education in the new draft constitution of 2020, the petitioner, the Council of Ministers, left education to be up to 16 years as compulsory, without requiring a certain level of education to be achieved during those years. After the refusal of the MPs to support the convening of the Grand National Assembly in the conditions of the continuing global pandemic  of COVID -19, civil society hopes that this change will take place after the 2021 parliamentary elections.

Key words: constitution, educational qualifications, illiteracy,  paradigm

 

Кой е градивният инструмент на демокрацията и цивилизацията на едно общество? Безспорно могат да се посочат редица приоритети, но следва да се признае, че образованието и науката са водещи за всеки народ. Общество, което отглежда десетилетия младо поколение, една част от което не говори български език и е неграмотно, друга голяма част не живее, не учи и работи вече в Родината си България и техните данъци, умения и труд създават икономиките на други държави, техните деца са чужди граждани, с чужди имена и трудно говорейки български език, възниква реторичния въпрос: а какви ще бъдат техните деца, внуци и правнуци??? Как ще спрем възхода на най-бързо топяща се нация??? Как ще продължим и опазим демокрацията с неграмотни хора, научени да живеят в гета, със социални помощи, допускайки ненаказано деца да раждат деца, кражби, изнасилвания, ало измами, разпространение на наркотици и купено образование необходимо за да си купят шофьорска книжка. Това е една част от проблема, който вече 32 години, след милиони усвоени средства за приобщаване, по конституционен ред доведе до българската образователна парадигма.

Според Томас Кун съвременното значение на думата „парадигма“ се приема за обозначаване на набор от практики, които определят една научна дисциплина през определен период от време с философско значение, като научна стратегическа цел,  с обект и предмет под формата на въпросите: какво трябва да бъде наблюдавано и изследвано и  как трябва да се проведе един експеримент за постигане реалност на целите или ограничаване на приемливи програми, които не са изследвани достатъчно в съвременния хоризонт.

Търсейки отговора, ще насочим вниманието си към българските конституции и някои мнения и становища, които биха поставили началото на обществен дебат, закъснял и очакван повече от десетилетия.

Конституцията на Българското княжество е първата конституция на България, известна като Търновска конституция приета на 16 април 1879 г. от Учредително Народно събрание проведено в Търново. В раздел седми „За народното учение“ в един единствен член 78 е записано: „Първоначалното учение е безплатно и задължително за всичките поданици на Българското Царство.“ От съдържанието на конституционната норма е видно, че преди 141 г. българските законодатели са прозрели, че е необходима определена степен на образованост - „първоначално“, което обхваща 4 образователни класа, за да се гарантира социално-икономическия напредъка на държавата. Съществено внимание заслужава Търновската конституция, която прокламира свободата на печата, който го определя като свободен, без цензура и залог от писателите, издателите и печатарите, гарантирайки, че няма да бъдат преследвани. Към тази категория се причислява и раздавачът, който е познат и живее в Царството.

Търновската конституция поставя устрема за налагане на светско образование, което се определя като значимо постижение на българите и символ на умственото, културно и емоционално израстване на един народ сред европейските нации. Килийното образование е взело връх, което насочва  усилията към разширяване на търговските дела и преодоляване нуждата от килийното образование към светско образование.

Конституцията на Българското княжество поставя началото на конституционното развитие на България и се оценява като демократична и отразяваща идеите на либерализма.

Конституцията на Народна република България от 1947 г., известна още като Димитровска конституция, е приета на 4 декември 1947 г. от Шестото Велико народно събрание. Урежда обществено-политическите и стопански отношения, държавното устройство и основните права и задължения на гражданите за периода 6 декември 1947 – 18 май 1971 г.

Член 79 от Конституцията определя образованието за светско, с демократически и прогресивен дух, на което право имат всички граждани. Изучаването на българския език е задължително  за националните малцинства, запазвайки правото да се учат на своя майчин език и да развиват своята национална култура. Основното образование е задължително и безплатно. За разлика от Търновската конституция, която изисква начално образование,  Конституцията от 1947 г. повишава своите образователни изисквания за основно образование, запазвайки задължителния характер за тази степен образование. Обезпечаването на образованието се осъществява чрез училища, учебно-възпитателни институции, университети. Насърчаването на образованието се обвързва и обезпечава чрез стипендии, общежития и подпомагане за особено проявени дарования.

Държавата поема задължение да полага грижи за развитието на науката и изкуството, като за целта урежда изследователски институти, книгоиздателства, библиотеки, театри, музеи, народни читалища, художествени галерии, киностудиа, кина и др. Както при образованието държавата поема специална грижа и подпомагане на проявилите се в тази област. С чл. 88 Конституцията гарантира на българските граждани свобода на печата, словото, събранията, митингите и манифестациите. При сравнение с Търновската конституция, липсва ограничение, къде да бъдат провеждани. Освен това е разширен обхвата на гаранциите за свободно провеждане на събрания и митинги.

На гражданите, Конституцията предоставя право на молби, жалби и петиции с чл. 89, както право да искат даването под съд на длъжностни лица за престъпления, само при изпълнение на служебните задължения и съответно обезщетения от тях за причинените им вреди. За Димитровската конституция могат да се открият множество критики но не може да се отрече, че съдържа множество демократични принципи, колкото и да се определят от съвременни учени, че са формални и само на хартия. Проблема е, че днес някои от тях дори ги няма на конституционна хартия.

Конституцията на Народна република България от 1971 г., известна като Живкова конституция е приета след проведен референдум на 16 май 1971 г. и на 18 май същата година и одобрена от Народното събрание. В чл. 45, Конституцията предоставя право на гражданите на безплатно образование във всички видове учебни заведения, които са държавни. След изменението на Конституцията през 1990 г., образованието се основава на постиженията на съвременната наука. Чрез Конституцията, държавата поема задължение да създава условия за осъществяване на всеобщо средно образование, като потвърждава и продължава традицията от предшестващите български конституции, основното образование да е задължително.

Конституционно задължение на държавата е:

да насърчава образованието;

да подобрява всестранно условията за работа на учебните задължения;

да отпуска стипендии и поощрява учащите  се, проявили особени дарования.

На гражданите, които не са от български произход, се въвежда задължение за изучаване на български език и право да изучават и своя език. Държавата е конституционно задължена да полага особени грижи за развитието на науката, изкуството и културата,  като тяхното творчество трябва да е насочено и да служи на народа. В тази мисловна насоченост, Конституцията възлага и второ задължение за държавата да полага особени грижи за развитието на науката, изкуството и културата, изразяващи се в създаване на висши учебни заведения, научноизследователски учреждения,  книгоиздателства, библиотеки, музей, художествени галерии, театри, кина, радио и телевизия.

В новата обществено-политическа обстановка след 10 ноември 1989 г. Конституцията претърпява промени, въпреки назрелите послания за приемането на нова Конституция, особено след организираната Национална кръгла маса за мирен и легален преход към демокрация. След измененията в предходната Конституция приети през пролетта на 1990 г. и закона за избиране на Велико народно събрание, последното приема сега действащата Конституция на Република България в сила от 13 юли 1991 г.

Интерес представлява редакцията на чл. 4 от Конституцията. В ал. 1 се определя, че Република България е правова държава, която се управлява според Конституцията и законите на страната, докато в ал. 2 гаранции за живота, достойнството и правата на личността се гарантиран не от държавата, а от Р България. Статута Р България е име на определена територия и народ, които като императивни понятия няма как  да гарантират  живота, достойнството и правата на личността, защото са в прерогатива на държавната чрез нейното управление. Със същите аргументи следва да се оспори и втората част на ал. 2 от чл. 4 на Конституцията, че Р България има задължение да „създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество“. Така на практика, Конституцията не задължава всяко едно законно избрано правителство да води държавна политика прокламирана и заложена в ал. 2. Несъмнено Р България е правова държава, но държавата чрез нейните представители на управление следва да осигуряват и гарантират изброените конституционни задължения.

Всеки има право на образование е записано в сега действащата Конституция, съгласно чл. 53. В ал. 2 на същата конституционна норма е обявено, че „Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително“. До сега в изследването на конституциите се определяше образованието като задължително до определена степен – първоначално или основно. Защо това конституционно задължение за завършено основно образование, бе заменено със задължително училищно обучение до 16-годишна възраст е въпрос предизвикал широк обществен дебат и недоволство допускащо разширяваща се неграмотност в опредена част от населението?

През 2016 г. е приет Закон за предучилищно и училищно образование (ЗПУО) в сила от 1 август. До сега законът е изменян и допълван 13 пъти. Само през 2019 г. 4 пъти и 2 пъти през 2020 г. Честите промени винаги предизвикват обширни граждански  и научни становища и дебати, който винаги се свързват с липсата на конституционна норма за задължителна завършена степен на образование.

В Раздел II „Принципи в системата на предучилищното и училищно образование“  в чл. 3 образованието е определено като процес, който включва обучение, възпитание и социализация, а с ал. 3 е обявено, че образованието е национален приоритет с определени принципи, които осигуряват запазване и развитие на българската образователна традиция.

Нека припомним, че в предишните конституции от 1947 и 1971 г. задължителното образование беше основно, което безспорно показва, че принципа обявен и в т. 5 на чл. 3 от Закона за предучилищно и училищно образование противоречи на чл. 53 от Конституцията, със следното съдържание: „запазване и развитие на българската образователна традиция“. Традицията е нарушена! Защото конституционната традиция тръгва от начално образование, минава през основно образование и за да продължи традицията трябваше Конституцията да приеме задължително средно образование. Вместо това Конституцията въвежда задължително обучение до 16 годишна възраст, без значение обучаемите до тази възраст  имат завършен дори първи клас.

Общественото обсъждане за измененията и допълненията на ЗПУО, повдига винаги темата за липсата на изискване за образователен ценз в Конституцията, с някои аргументи, който заслужават внимание по своята реална и съществена аргументация.

Според изказване на заместник министър-председателя Томислав Дончев през 2018 г. „основното образование трябва да е задължително“ с мотивите, че до навършване на тази възраст може и още да е в 3-ти клас или изобщо не означава, че ще завърши основно образование. Оценката му за проблема е, че „неграмотен човек трудно ще бъде пълноценен член на обществото“, а липсата на образование го лишава от редица други права и ограничава възможността му за  нормално развитие и доходи“. Предмет на дискусия е да се заложи минимум основно образование, дори по амбициозни намерения за задължително средно образование. Докато други държави градят икономика базирана на знанието и дигитална икономика, „ние все още спорим по отношение на това дали грамотността трябва да е задължителна“.

Изразената достатъчно аргументирана политическа позиция на заместник министър-председателя Томислав Дончев в посока да вървим към задължително средно образование, не успя да убеди своята парламентарна група и тази на своите поддръжници от патриотите да се върви към традицията за задължителна по-висока грамотност. В името на справедливостта, следва да отразим, че една голяма част от опозиционните парламентарни групи поддържаше в парламентарна зала, посоката за запазване на старото положение за задължително основно образование и да се върви към задължително средно образование, без да може с гласовете си да се противопостави на управляващите парламентарни депутати.

Намират се и политически предложения, за промяна на чл. 42, ал. 1 от Конституцията за право на гласуване на 18 годишните при придобито основно образование с мотиви, че след като училищното образование е задължително до 16 години, за 18-годишните се предполага, че трябва да имат поне  основно образование за да бъдат допуснати до избирателните урни.

Социологическо изследване през 2019 г. е установило, че 41.5 % от учениците у нас имат слаби резултати на международния тест, измерващ нивото на тяхната функционална грамотност при 19.7  %  за целия ЕС. По математика съотношението на слабите резултати у нас спрямо средните за ЕС е 42.1 към 22.2 %, а по природни науки 37.9 % при 20.6 за ЕС.

Една част от обществото, които не желаят да учат и не желаят да работят определят изискването за задължително основно образование като дискриминация, ограничаване на права и било почти фашизъм, което становище няма почва у нас, а оправдание.

Без образователен минимум в конституцията обрича вече две поколения от квалифицирана работна ръка за развиване на съвременни технологии с висока добавена стойност, от критични и будни българи, заетост, доходи, което постепенно но трайно руши цивилизацията и демокрацията на българското общество.

В проекта за нова Конституция предложена от правителството през 2020 г. се запазва същата редакция непроменена, с изключение поредната номерация на конституционната норма в проекта от 53 на 156. Предложението за свикване на Велико народно събрание събра подкрепа на 111 народни представители при изискване на 160 гласа, с което идеята на Нова Конституция ще остане на вниманието на следващия парламент през 2021 г. и въпроса за задължително основно образование, а защо не и задължително средно образование, отново да бъде тема на деня. С предстоящите парламентарни избори насрочени от президента за 4 април, въпроса за образователен ценз на гласоподавателите отново набира скорост.

Неграмотността като феномен, когато България се подготвяше да бъде приета като член на Европейското семейство през 2006 г. по статистически данни са били 9 % при българите, 25 % при турците и 64 % при ромите. Днес, още спорим нужни ли са ни грамотно гражданско общество, което крещящо изисква референдумно допитване. Според всички правителства до сега, възприемайки се за демократични, избягваха възможността да питат гражданското общество, т.е. тези които са ги избрали по редица назрели проблемни въпроси с мотиви, че има много неграмотни, които не могат да вземат информирано отношение, но тези неграмотни могат да вземат информирано отношение за коя политическа партия да гласуват, която позиция разделя с основание все повече българското общество.

Всеизвестно е, дори за неграмотните, че липсата на образование води до:

изключване на тези групи от обществото;

нетрудоспособност в условията на съвременните институционални, икономически и технически постижения;

неспособност за интегриране и социализиране, което води до изолиране, самоизключване и закрепостеност към примитивна общностна среда, а това от своя страна води до тяхното агресивно противопоставяне срещу обществото, което общество ще отвръща  естествено в повечето случаи с дискриминация;

нарастването на неграмотността води до трудно говорене, писане и ползване на официалния български език, познаването на нормативните актове като права и задължения, което поставя човека в ситуация на непълноценно гражданство;

неграмотността прави индивида неспособен за адекватни и  рационални преценки на властови решения, на предизборни обещания, което лесно ги превръща в безпомощен обект на политическа манипулация и рекет, купени на нищожна цена с парите на данъкоплатците получени от партиите под формата на субсидии, което застрашава честността не само на демократичните избори, но и на демократичните човешки ценности, без които няма фундамент за съществуване на демокрацията в една държава.

Практиката показва, че проведените различни видове избори, през 31 демократични години, води до нарастващо напрежение със съмнения, че изборите не са честни  и демократични, че се купуват и манипулират, което като резултат отказват 50 % от гласоподавателите да дадат своя глас, въпреки, че гласуването е задължително. Една част от останалите 50 % гласоподаватели са купени гласове, бюлетините на другата част от гласувалите се обявяват от изборните комисии като невалидни бюлетини и остава една трета част,  която се манипулира с коригиране на секционните протоколи или издаване на нови протоколи. Въпросът е един единствен, честни ли ще бъдат предстоящите изборите?

Вече остро се поставя и въпроса за цивилизоване на изборното законодателство, за грамотността на гласоподавателите, за премахването злоупотребата с двойното гражданство, чрез въвеждане на граждански статут „български произход“ и публично обсъждане кои изборни злоупотреби и нарушения трябва да се инкриминират.

Това може да се постигне само с грамотни и цивилизовани граждани. Затова борбата с масовата неграмотност е борба за връщане на тези хора в обществото и трябва да се стартира с промени в основния закон - Конституцията на Република България, задължително след провеждане на Референдум, особено днес след една година ограничения от пандемията COVID – 19.

Настъпило е време, ние академичните учени и изследователи да се замислим, дали нямаме вина, че бездействаме по тези въпроси и да вземем инициативата в свои ръце за нова Конституция, която да гарантира реалното участието на гражданите в парламентарното и държавно управление на държавата, при разделението на властите с участието на  четвърта власт – властта на гражданите!

 

Използвани източници:

  1. Закон за предучилищно и училищно образование от 2016 г.
  2. Конституция на Българското княжество приета  от 16 април 1879 г.
  3. Конституцията на Народна република България от 1947 г.
  4. Конституцията на Народна република България от 1971 г.
  5. https://faktor.bg/bg/articles/petar-moskov-1-1
  6. https://nmd.bg/wp-content/uploads/2019/12/et-monitor-report-2019-bulgaria_bg.pdf

София, 21 януари 2021 г.

д-р Милка Йосифова - почетен доцент на Академия за иновации и развитие

Статията е прочетена 680 пъти
Назад към брой 175Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2021