Кой какво мисли за утре? Бърз преглед на основните партийни програми в брой 175

Кой какво мисли за утре? Бърз преглед на основните партийни програми
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

Важно е да знаем!

Разлиствайки публикуваните програми на политическите партии и коалиции – поне тези, които са представени до този момент, както и догаждайки се за намеренията на онези, които са оставили „строго секретни“ своите програми, но изразявайки някои от идеите си в публичното пространство чрез различни представители, не може да не стигнем до убеждението, че известната политика на камилската птица най-накрая е намерила почва в България.

Имаме чувството, че фантазьорите не само не са в състояние да погледнат обективно към състоянието на обществото и икономиката, но в романтиката си за следващите четири години очевидно се стремят да надскочат скока на лъвовете, забравяйки, че България се движи по магистралата към бъдещето със скоростта на костенурка, която скорост все пак е по-висока от скоростта на охлюва, който се тътри отзад.

...

Все пак какви са изходните реалности?

Първо, известният COVID-19 не се е уплашил до този момент нито от скоростта на джипката на Борисов, нито от „стратегиите“ на Стратегическия съвет на Радев, нито от „плановете“, „програмите“ и „визиите“ на БСП, нито от Източното крайбрежие на Доган.

До момента (14 март 2021 г.) България е принесла в жертва на вируса 11 234 души и е отбелязала 277 878 заразени (някои – с много тежки последици), а краят му не се вижда както поради ниската степен на ваксиниране, така и заради масовата „свободолюбива“ култура на обикновения българин, който не признава ни вирус, ни наука. Само за сравнение: през Втората световна война срещу Третия райх страната ни дава 8 337 убити, 9 155 изчезнали и връща 22 958 ранени. И понеже краят на вируса не се вижда, новата война на българите най-вероятно ще надмине жертвите и ранените от войната. Ако се доверим на глобалните изследвания, най-рано догодина ще може да „отпуснем коланите“, но не и да унищожим заразата.

Второ, битката срещу вируса струва много, много пари, освен човешки жертви. Бюджетите и на страните, и на гражданите в доста отношения се преструктурират, за да отговорят на „новите реалности“. Кацата с европейските помощи, кредити и облекчения също не е безгранично пълна. Изчислява се, например в САЩ, че Covid Relief ще струва повече, отколкото разходите за Втората световна война[1]. Защо не и за България?!

Трето, онова, което се нарича на български (от владеещите – уж – „перфектно“ английски) „локдаун“, а по народному „затваряне на икономиката“, вече дава ефекти. Българската икономика се е свила с 4.2% през кризисната 2020 г. до 118.6 млрд. лв. по текущи цени. Понижението идва от 11% спад на инвестициите и износа, докато потреблението за годината расте едва с 1.8% – основно заради правителствените разходи, докато покупките на домакинствата са нагоре с оскъдните 0.2%.

Четвърто, 2021 г., освен сектори с растеж, ще има и сектори с „имплозия“, и хилави сектори, и зомби сектори.

Например, туристическият сектор ще продължава да остава в голяма степен блокиран, убеждава доклад на Световната туристическа организация на ООН...

А България разчита много на туризма, независимо че голяма част от него е в сивия сектор – къде с помощта на държавата, къде без тази помощ (затова и реалният спад на оборота в туризма е много по-висок от публичната „статистика“).

...

Пето, при новата световна икономическа конюнктура цените на търсените стоки подскачат рязко нагоре.

Но и цените на производителите във „фабриката на света“ – Китай, също отбелязват значително увеличение (китайският индекс на цените на производител е нараснал с 1,7% спрямо година по-рано), развиването на системата на доставките вдига цените на петрола (той поскъпна близо до 70 долара за барел), цените на селскостопанските стоки се повишиха (цената на петрола влияе върху цената на доставките), а всичко това кара финансовите пазари да се озъртат в очаквания за по-висока инфлация!

Шесто, „затварянето“ на различните сектори повишава в световен мащаб опасността от хронична масова безработица, а в това отношение България не е имунизирана.

Седмо, много е вероятно да се засили миграционният натиск към страните с по-големи възможности (и България попада сред тях, факт) като последица от горния факт! Пандемията може да тласне още 39 милиона африканци към крайна бедност, а Африка има такава вече в изобилие[4]. И колко още страни са с разрушени икономически системи, а управлението им е катастрофално след намесата на „международните коалиции“?

И кои по-развити страни са най-близо до Африка и Близкия Изток?! Естествено, и България е сред тях!

Но горните 7 причини  могат – специално за България – да бъдат допълнени с някои от хроничните заболявания на нашето Отечество. А именно: катастрофално опустиняване и обоклучаване на природната среда; системно ниски (под и около 3%) темпове на икономически растеж; най-голямо и задълбочаващо се неравенство в Европейския съюз; „демократична диктатура“ на болшинството в Народното събрание, придружена с бягство от търсенето на важни консенсусни решения на най-голямата „опозиционна“ група; „особена диктатура“ на Министерски съвет над парламент; особен вид „патриотизъм“, характерен за 30-те години на ХХ век – „България над всичко!“; десница, която клони към ляв център и левица, която клони към десен център; опростачване и опошляване на държавността; нарастване на лумпенпролетариа­та и неграмотното население; системното погазване на законността „отгоре“ (прокуратура и съд) и „отдолу“ (граждани, неспазващи законите) и Т.Н. (с главни букви, понеже има още много).

Е, в такива условия, когато диагнозата е една – дълбоко болно общество и посредствена икономика, притиснати от COVID-19, то всеки човек ще проумее, че е необходим „Нов курс“ и съществено преструктуриране на икономиката, обществото и управлението. Всеки лекар би погледнал към фактите и изследванията, преди да запише диагнозата и да предпише медикаментите за лечението; но политиците често са свикнали да изказват твърдения и да предписват мерки, без да надникнат в НСИ и Евростат. Та не е лошо да го правят, така ще се предпазят от смущения, когато ги обявят за нереалистични!

 

Романтика, фантастика и мечти

за новото бъдеще 2022-2025 г.

Естествено, както винаги, почти всички партии, коалиции и личности участват в поредните избори не само като конкуренти, а като търговци, участващи в наддаване и надвикване.

Но нека се фокусираме върху онези партии и коалиции, които са в отиващото си Народно събрание. Те не само че получават безвъзмездно и ежегодно ББД (Безусловен Базов Доход – субсидии на 1 избирател, гласувал за тях), който им позволява както да издържат своите партийни организации, така и да имат собствени медии (сайтове, вестници, телевизии) или да заплащат на „близки“ до тях СМВ (Средства за масово въздействие – тролове от PR агенции, национални и частни медии, „инфлуенсъри“), а също и да „дават“ блага от държавния бюджет на „специални“ групи. И не само това, най-важното е, че те имат финансови средства да организират големи групи от експерти, които да подпомогнат написването на предизборните им платформи и програми – онези „червени линии“, които не могат да се преминат след изборите в евентуални коалиции.

Търсейки предизборната програма на най-голямата и управляваща партия ГЕРБ, на съответната страница[5] всеки може да намери… Платформа за Европейски избори – 2019 г. Казано по друг начин, ГЕРБ нямат до този момент предизборна програма. Имат обаче послание: „Работа, работа, работа“, което напомня лозунгът „Дела, дела и пак дела!“ на един водач на партия, от която са започнали политическата си дейност някои видни гербери. Няма лошо, трудовите хора навсякъде по света са уважавани, стига да вършат полезна работа.

Положителни страни на „предизборната платформа“ на БСП:  - тотална критика на неолибералния преход, но е грешно прехвърлянето на отговорността за прехода преди всичко на Бойко Борисов и ГЕРБ;  - много и в повечето случаи конкретни мерки по различни сектори; - въвеждане на семейно подоходно облагане и на прогресивно подоходно облагане на физическите лица.

Негативни страни на „предизборната платформа“ на БСП: - приложение на остарелия отраслов подход, който е заменен от програмно-целевия подход още през 1972 година в България; ... - няма конкретизация за икономическия растеж, за работната заплата и пенсиите; - вяра, че намаляването на ДДС ще води до автоматизирано намаляване на цените; - фискална централизация, като не се стига до демократизиране при изработването и приемането на бюджетите на общините;  – без промяна в корпоративния данък. Това означава, че ще се вдигнат данъците върху физическите лица, а върху корпорациите – не. Тази политика е доста вдясно от центъра.

Движението за права и свободи е представило една страничка, която е „Програмна декларация“ от най-общ характер[8]. Основните приоритети са:

Ускорен, догонващ, иновативен икономически растеж; Устойчиво, зелено ориентирано развитие на ключови сектори с потенциал за догонващ растеж –„Чиста енергия, чиста вода, чист въздух, чиста храна“; Развитие на икономика на знанието – дигитализация и високи и водородни технологии, подкрепа на IT сектора, развитие на „икономика на нематериалните активи“; Насърчаване на инвестициите чрез активната помощ на държавата и участието ѝ във всички фази на инвестиционния процес с цел ускоряването му...

Както се казва, ДПС остава „загадъчно“ – с добри насоки на общите формулировки, но нищо повече.

ВМРО също остава мистерия, въпреки че на сайта има предизборна платформа[9]. Очевидни са целевите групи на тази партия, която обещава доста повече от обещаващите много ГЕРБ: Декларира се, подобно на ГЕРБ, че няма да се увеличават данъците и ще се намалят държавните разходи – типични прояви на неолибералната доктрина, характерна за по-податливи страни.

В доста отношение програмата на ВМРО е откровено популистка към по-бедните, но всъщност е дясна, понеже защитава най-богатите.

За съжаление, не можахме да намерим ясна предизборна платформа на „Патриотичната коалиция ВОЛЯ и НФСБ“. При единият от тях (НФСБ) има обаче деклариран противник: „Недопускане на ДПС отново във властта“[10]; другият извежда на преден план 13 приоритета[11].

 

Заключение

Фантазьорството не е проблем, когато се отнася към културата и изкуството, даже е препоръчително. Но фантазьорството, както и вярата в интуицията или божията намеса, в дейността на всеки лекар би довело до убийствени резултати. Приемаме, че фантазирането по време на изборите е вирусно заболяване, за което няма открити медикаменти. Бедата е, че когато има съществени проблеми в обществото и икономиката, когато партиите и политиците знаят за диспропорциите, когато имат средства и експерти, които да търсят верните предписания за лечението, те не го правят успешно.

Последните две години ни научиха, че светът не се развива праволинейно и че не е достатъчно България само да се вторачва в пъпа си, в Брюксел, в Берлин или Вашингтон. Многополюсният свят, многополюсните въпроси и проблеми, многопосочните алтернативи пред бъдещето ни учат, че ако продължаваме да разчитаме на старите неолиберални формули и даже на старите физио­номии, бъдещето ще бъде еднопосочно дефинирано, но в неправилна посока.

Анализът на основните партийни програми и платформи ни убеждава, че светът може и да се променя, но традициите при конвенционалните политици остават устойчиви. Важно е влизането в парламента, вземането на властта, и чак тогава да се мисли за решенията за бъдещето на основата на съглашателство. Но бъдещето не е просто смяна на датата в календара, а България е затънала в проблеми, диагнозата е правилна, а средствата за нейното лечение – точни.

Но си заслужава да премислим и преосмислим това, което вчера и днес мислим. 

(Със съкращения)

Статията е прочетена 825 пъти
Назад към брой 175Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2021