Промяната на човешкото съзнание - СТРЕМЕЖ КЪМ ПРОСВЕТЛЕНИЕ (2) в брой 18

Промяната на човешкото съзнание - СТРЕМЕЖ КЪМ ПРОСВЕТЛЕНИЕ (2)
Категория: Сърцето, душата

Себеконтрол

Трябва да знаем, че това, което правим, не може да бъде скрито, защото винаги има време за преглед на живота ни. Универсалните закони се грижат за такива неща и нито една постъпка не е останала незаписана. Ние сме тези, които решаваме как да се справим с недостатъците си, и с готовност отново ще преминем същите изпитания, само и само да успеем да се справим с тях и да си научим урока. Ако искаме да предвкусим бъдещия живот, трябва да се вглеждаме в действията си сега. Истина е онова, което се проверява в делата, даващи живот, а не противоречия и страдания. Трябва да се научимда бъдем всякога ИСТИННИ в мисли, думи и дела.

Първо, вмисли. Това не е лесно, защото светът е пълен с изопачени понятия, с безсмислени суеверия и никой човек, обладан от тях, не може да напредне. Ето защо не трябва да поддържаме едно мнение само защото мнозина го споделят, нито защото е било поддържано през вековете, нито защото е написано в някоя от книгите, които хората смятат за свещени. Ние трябва да се обърнем към своето собствено сърце и сами да разберем как ни насочва то, а не какво е разумно. Помнете, че макар и хиляди души да са съгласни по някой въпрос, ако те сами не познават предмета, тяхното мнение не ще има никакво значение. Който иска да върви по Пътя, трябва да се приучи сам да мисли със сърцето си, защото суеверието е една от най-големите злини в света, една от веригите, от които трябва напълно да се освободим.

Твоето мнение за другите трябва да бъде право (светло). Не трябва да им приписваш неща неверни.

И вдумите си, ние също така трябва да бъдем истинни, точни и неразточителни. Никога да не се залавяме да приписваме някому мотиви, защото ние не можем да знаем мислите му. Може би той действа под влиянието на такива мотиви, каквито никога не са ни идвали на ум. Чуем ли нещо да се говори против другиго, да не го преповтаряме: може би то не е вярно, а и дори да бъде вярно, по-благородно е да не казваме нищо. Да мислим добре, преди да говорим, за да не изпаднем в неточност.

Да бъдем истинни в делата. Да не се представяме за такива, каквито не сме, защото всяка преструвка е преграда за чистата светлина на Истината, която би трябвало да свети чрез нас както слънчевата светлина свети през чисто стъкло.

Трябва да контролираме мисълта си, като винаги пазим в дъното на душата си благородни мисли, готови да изпълнят ума ни, щом той остане свободен.

Себеконтрол в делата. Ако мисълта ни е правилна, тя безпрепятствено ще се осъществи.

Силата е в нас чрез вярата, любовта и прошката

и ние трябва да сме живият пример. Процесът на промяна трябва да започне от нас самите. За да можем да се контролираме, се изисква голяма вътрешна дисциплина и умение да подчиняваме своите интереси на интересите на общото благо и добро! Ниеможем да контролираме некачествените вътрешни състояния на съзнаниетои да ги преодоляваме. Така придобиваме способност да забелязваме как те възникват в другите хора и навреме да им помогнем, като им разясним как действа Законът на кармата, а по този начин ще предотвратим създаването на нова такава, като ги научим чрез правилен избор на решение.

Да бъдем целеустремени. Това означава, че нищо не трябва да ни отбива дори за минута от Пътя, по който сме тръгнали. Никакви изкушения, никакви светски удоволствия, нито пък светските привързаности не бива да ни отклоняват. Да следваме Пътя, без да мислим за него, и да не можем да се отделим от него. Да се откъснем от Пътя би значило да се откъснем от себе си. Ние трябва да сме изпълнени от силното желание да служим, за да помагаме на всички около себе си – и не само на хората, но и на животните и растенията. Който е в Пътя, той не живее вече за себе си, а за другите. Знаете ли колко много души копнеят за радост? Отворете гърдите си, за да бликне тя към другите. Радостта е път, радостта е средство, радостта е Бог! Радвайте се заради тази земя, по която ходите. Радостта е зрънцето, бисерът, който криете в себе си. Ако сте достатъчно търпеливи, за да обелите наслоенията и да стигнете сърцевината си, ще откриете, че радостта е във вас. Дайте й възможност да излезе на бял свят. Отключете радостта в себе си. Тя е вашият божествен дар! Всеки от нас живее себе си. Всеки от нас е индивидуалност. Всеки от нас е различен от всички останали!

„Щастието е от Бог, а нещастието е от човека. И двете са за нас. И само от всеки един зависи кое ще избере чрез силата на своята ВЯРА, ПРОШКА и ЛЮБОВ!” ни препоръчва Йорданка Николова от Стара Загора.

Да се обърнем за миг навътре и се попитаме какво бихте могли да направим още утре, за да прибавим радост в живота си. Какво можем да направим, за да е възможно още утре да разполагаме с малко повече време за достигане на вътрешния мир и хармония?

Невероятна е силата на позитивното говорене. „Имаш това, което изричаш!”

Променяйки мислите си, ние променяме нашата реалност.

Като повтаряме твърдението „имам мир”, ние ставаме МИР. Така нашата воля и тази на Вселената се свързват и по този начин ние работим за благото на всички. Ако ден след ден изпълваме съзнанието си с целебни слова, то постепенно нашето умствено и емоционално състояние осезаемо ще се подобрява.

Има толкова много неща, за които можем да бъдем благодарни: буден дух и неограничен потенциал. Имаме способността да осъществим наистина всичко, което искаме. Единствените граници са тези, които сами си поставяме. Да запазим по-висшите си визии и да изживеем най-щастливия живот, който можем да си представим. Можем ли да поставим безкрайното в граници? Да живеем в Истината. А тя е, че няма граници! Границите са само илюзия, игра на нашите сетива! Ето, сега дойде моментът те да отпаднат, да видим себе. Животът е безграничен, радостта е безгранична. Да се потопим в радостта. Да станем тази радост. Да се радваме се, че ни има. Ние седим сега на различни места, някои по-назад, други по-напред, но така сме споени в едно цяло, с тънки нишки сме свързани като с паяжина, паяжината на вечната любов, от която няма отърваване, от нея не можем да се изтръгнем, защото ние самите сме тези, които я произвеждаме, които я разпръскваме. И ето тя оплита все повече и повече сърца. Сега става чудото, в което сърцата се преобръщат, оглеждат се, познават се едно друго, познават себе си.

Сърцата така копнеят за това, да бъдат себе си, но същевременно и част от цялото. Да са в единство, съединени с нишките на Любовта. Да си отделен и все пак да си всичкото, което е – това е нашата мисия тук, на Земята, и това е тайната на нашето щастие, това е философският камък, който търсим от векове. Да си единствен и неповторим, и все пак да си цялото, да си Едното. Границите не съществуват, те са илюзия, те са мисъл. Нека всички мисли се стопят в огнената същност на любовта и нека нищо не остане от мислите, от съмненията, от страховете. Нека миналото ни се стопи сега и ние да заблестим чисти като сребристовиолетов пламък, да се радваме, да трептим като възлюбени сърца. Да пазим този пламък. Да го закриляме от всеки полъх, който може да го разколебае, за да се разпали, за да ни обхване целите свещеният огън, наречен Любов, наречен „АЗ”, наречен Бог.

Из „Промяната на човешкото съзнание – стремеж към просветление”, лекция, изнесена на Научно-духовна конференция на тема: „Чрез сътрудничество - към Новата епоха”.

02.04.11 г., Русе

Статията е прочетена 1143 пъти
Назад към брой 18Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2024