Днес все по-често си задаваме въпроса „ познаваме ли Христо Ботев? Написана ли е истината за Христо Ботев? Защо в обсебилата ни европеизация и глобализация все по-глухо се дочуват имената на Христо Ботев, на Васил Левски, на Георги Раковски?“ Отговор има. Дори е ясен и за обикновения българин – забравата е принудителна. Глад, беднотия, болести, пандемия „Ковид 19“, страх за живота и липсата на перспективност. Това ни прави нещастни и преследвани, и то във време, когато се прокламира либералното „ПРАВА ЗА ЧОВЕКА“.
Но в дълбочина вече набъбва земетресящият напън: „ А къде са грижите за човека днес ?“
Като му се правят улични кухни за ограничен брой топли чорби ? Като излиза „ свободно“ с просяшка шепа за милостиня и мре. Ето това са причините днес да асфалтираме пътища до българското минало, да научим ИСТИНАТА за Ботев, Левски, Раковски, а не да асфалтираме пътища за европейски и световни търговски вериги, които ще направят българската природа търговищен плац, страна без национална физиономия.
Истинският Ботев е говорил и писал. Той е в думите и мислите, които е изказал. Нека го четем, а не да четем за него, което е сурогат, а не ИСТИНА за Ботев.
Да четем писмата на Левски – единственият завършен боец, чист и свят, обещал себе си за доброто и свободата на народа. Да четем томовете на Раковски , световен мъж и учен, идеолог на борбата срещу робството, първият етнограф и езиковед на България, световен мислител и пазител на българския език.
Да четем Ботев, защото и за неукия Българин той е изяснил какво е СВОБОДА! Стиховете му се пеят. Словото на публицистиката му е ГЛАС,който гърми, буди от сън, налива мощ в телата, кара ума да действа!
Българският титан Ботев беше умишлено препращан в прашясали чекмеджета и ваден формално с рождената дата. Той всява страх във всеки либерален угодник на чужди воли, във всеки скудоумен творчески напън, налива умраза във всяка продажна съвест и политически „слънчоглед.“
Иван Вазов не е отделил кътче за Ботев в „ Епопея на забравените,“ защото не е искал( или не е посмял) да слезе в дълбините на Ботевата ценностна система, която е прозрял – СТРЯСКАЩИ, ОГНЕНИ, КРАЙНИ, ЧОВЕШКИ!
Филмът , с който се ангажира нашият малък( но по Ботевски искрен и действен!) колектив е да достигнем до Истината „Ботев“. Надяваме се въпреки всякакви трудности, да сме постигнали скромни и добри резултати, и особено, да сме дали надежда на зрителя, че Ботев никога не е изоставял никого от нас! Той е с нас, въпреки че все още „НЕ Е ЕДИН ОТ НАС.“ Трябва ние да се равним с него и да сме убедени във Вазовото: „Жив е той.“
В документалния филм „Ботев отвъд понятното“ сме се старали да потърсим истинския Ботев, който е една вселена от израз, смелост и действие! Доказваме, че капитан Дагоберт Енглендер и Христо Ботев се познават и участват съвместно в акцията „ Радецки – Козлодуйски бряг.“ Показваме за първи път чуждестранни архиви за признанието на Ботев приживе от Европа – в пресата и в периодични издания! Ботев фигурира като европейски връх в литературата, конкретно поезията в парижкия университет „ Сорбоната“ и увековечен със златни букви в книга в частната колекция на „ Сорбоната.“ За първи път ще се покаже жезълът на Георги Раковски, с когото Ботев лично се е познавал и като поет, и като революционер! Жезълът е подарен от Алберт Пайк на Георги Раковски през март 1862 в Миланската скала, като признателност за световните заслуги на Раковски като учен и революционер!
Изразяваме благодарност на всички, които помагаха на нашия колектив с финансови средства и с лично съдействие, а именно: зам. кмета на град Сливен г-н Стоян Марков, Николай Сираков – директор на РИМ – Сливен, Владимир Витанов,Тихомир Тодоров – Сдружение „Традиция“ – Трявна, Иван Герасимов – печатар, Деси Авджиева, Ивайло Танчев – Сдружение „Традиция“, Екатерина Цветкова, Ася Мерджанова – актриса, Сдружение „Традиция“ – Сливен, българите в чужбина, ансамбъл „Българе“ и Христо Димитров, Николай Тончев – издател, и всички останали отзивчиви и родолюбиви българи!
Режисьор – Ивалина Василева
Оператор – Чарли Джиров
Сценарий – Иван Тренев
Продуцент- Радио „ Гама“ – Видин