Монополът на технологичните гиганти - заплаха за световния пазар и политическия живот в брой 172

Монополът на технологичните гиганти - заплаха за световния пазар и политическия живот
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

от Михаил Кръстев

Общата пазарна капитализация на Microsoft, Alphabet, Apple, Facebook, Amazon и Twitter е почти $8 трлн.

Ако тези компании бяха държава, тя щеше да е третата световна икономическа сила.

Монополът не е свободен пазар. Важно е да направим това уточнение в началото на анализа на случващото се в САЩ и технологичния сектор в страната, за да избегнем дилемата следва ли свободният пазар да бъде регулиран. Самото понятие свободен пазар е дискусионно, тъй като laissez-faire икономиката на практика не съществува никъде в съвременния свят, тъй че за свободен пазар се смятат държавите, където икономиката е най-малко регулирана. И да, САЩ и технологичният сектор там попадат в това определение. Или поне попадаха допреди няколко дни.

За да опишем значимостта на т.нар. „технологични гиганти“, които ще обсъдим в този текст, е важно да дадем контекст. Общата пазарна капитализация на компаниите Microsoft, Alphabet (компанията майка на Google), Apple, Facebook, Amazon и Twitter е почти 8 трилиона долара. Ако тези компании бяха държава, тя щеше да е третата световна икономическа сила, оставяйки пред себе си само САЩ и Китай. Това само по себе си не би било съществен проблем, ако не се стига до такъв вид обединение, нали?

През последните седмици обаче наблюдаваме точно това.

Големите технологични гиганти, конкуренти по дефиниция и според съществуващото американско законодателство, действат като една голяма корпорация.

Показателен пример в това отношение е случващото се с все още американския президент Доналд Тръмп. В рамките на само няколко часа профилите на Тръмп в социалните мрежи Facebook и Twitter бяха изтрити в учудваща координация. Нещо повече, рестрикции по отношение на активността на американския президент наложиха дъщерните им компании Instagram и YouTube, а към тях, противно на всяка икономическа логика и принципите на конкуренцията, се присъединиха платформи като Spotify, Reddit, Snapchat, Twitch, Pinterest и още много други. Тази политика беше продължена успешно и от компаниите Google, Apple и Amazon. Първите две извадиха Parler, една от малкото платформи, обявили готовност да не цензурират американския президент и неговите поддръжници, от своите масиви, а последната спря хостинг поддръжката на апликацията и на практика я изтри от интернет.

Всички описани досега действия се извършиха в пълна координация и само в рамките на няколко дни – процеси, които трудно биха могли да бъдат обяснени с функционирането на свободния пазар.

Но да продължим с контекста. Ако бъдат обединени в една корпорация, Apple и Google биха контролирали 99% от пазарния дял на операционните системи за мобилни устройства. Комбинирани в една обща компания Amazon, Google и Microsoft биха държали над 60% от облачните сървърни услуги в света, като от тяхната дейност косвено зависи работата на много от малките доставчици на тези услуги. Само изборните по-горе социални мрежи представляват над 90% от от пазарния дял на всички социални мрежи. Отново, това не би било проблем само по себе си, ако въпросните милиардни и дори трилионни компании не действаха в пълна координация като една таква, когато действията им се отнасят към рестрикции срещу неудобни политически лица.

Според един от най-големите поддръжници на свободния пазар, американският икономист Милтън Фридман, най-добрата защита срещу монополите е свободната търговия. В условията на толкова централизиран контрол върху определени ключови услуги в интернет пространството обаче свободната търговия и инициатива на практика се оказват невъзможни.

Компании като Parler не биха могли да функционират в пазар, в който 99% от контрола се държи от враждебно настроени корпорации. Ако 99% от земята в една държава е собственост на една корпорация, то не можем да виним малките й конкуренти, че не се възползват от възможността си да строят сгради в останалия един процент.

Тук е време да отворим дума и за нормативната уредба и регулациите. По същество намесата на държавата в търговски отношения и регулирането на дейността на частни компании се счита за вредно действие, което нарушава принципите на свободния пазар. Технологичните гиганти обаче не са се появили в нормативен вакуум, те не съществуват извън времето и пространството. Напротив, основният нормативен акт, който касае дейността на социалните мрежи и други технологични компании е Communications Decency Act, приет през 1996 г., далеч преди първите социални мрежи. С него на практика се гарантират две неща – компаниите, собственици на платформите, не носят отговорност за съдържанието, което потребителите публикуват в тези платформи. Така например компании като Facebook и Twitter на практика получават имунитет по отношение на всичко, което може да се появи от страна на потребителите в техните платформи. Едновременно с това обаче компаниите получават възможност да модерират съдържанието, публикувано от потребителите, по тяхно усмотрение. Тук е моментът да отбележим, че големите технологични компании в САЩ се оказват и в доминираща позиция спрямо международните си конкуренти, тъй като те не разполагаt с подобен законов имунитет.

Именно тази нормативна постановка създава огромен проблем както за функционирането на свободния пазар, така и за свободата на словото.

Нито една друга медия не получава свободата, с която са дарени да функционират социалните мрежи, но същевременно презумпцията, че така се запазва свободата на словото в интернет, не се осъществява. Държавните регулатори просто се заменят с корпоративни, като това се случва в един нормативна постановка, която е най-малкото спорна. Против Секция 230 от Communications Decency Act, касаеща тези въпроси, неведнъж са се изказвали както президентът Доналд Тръмп, така и неговият наследник Джо Байдън. Нещо повече, веднага след събитията от последните дни и скандалите около президента Тръмп, председателят на групата на Европейската народна партия Манфред Вебер обяви, че Европа не може да допусне големите технологични компании да решават кое и как би могло да се дискутира онлайн. Вебер, както и редица други политици осъзнават, че случилото се с Доналд Тръмп може да се повтори във всеки момент във всяка точка на света и никой не е имунизиран срещу това.

През следващите месеци, а може би и години, предстои да наблюдаваме именно тази битка – законодателните органи ще се опитат да разбият монопола на технологичните гиганти върху информационното пространство в интернет. Каквито и обструкции да имаме към регулациите към бизнеса, монополът вреди много повече на свободния пазар. За съжаление, както предвижда френският икономист и защитник на laissez-faire икономиката Фредерик Бастиа, монополите често намират защитници не само сред облагодетелстващите се от тях, но дори и от тези, които страдат. Твърдението важи с пълна сила и при монополa върху информационната среда.

Източник: Либертарианецъ

Статията е прочетена 302 пъти
Назад към брой 172Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2021