Защо българите не се усмихват? в брой 171

Защо българите не се усмихват?
Категория: Сърцето, душата

Германци споделят впечатленията си:

В България е евтино, пейзажът е удивителен, но въпреки това повечето хора изглеждат в лошо настроение. Защо не се усмихват?" Така започва статия в германския "Ди Велт", в която авторът разказва за срещите си в България.

Двама германски автори отправят поглед към България по два различни начина. Едната статия е озаглавена „Защо българите не се усмихват?“. А в другата България се оказва самият край на света.

Автор на първата статия е Мартин Левицки, пътуващ журналист и инстаграмър, който по време на околосветското си пътешествие ненадейно се озовава от Тайланд в България. Във вестник „Ди Велт“ Левицки на всеки две седмици дава отчет за пътешествията си, стигайки и до България. С добро чувство към страната, но с по-скоро непохватно и леко наивно репортерство той сравнява впечатленията си от усмихнатите хора в Тайланд и намусените българи. Антропологичните му размишления по въпроса звучат любителски: В Тайланд доминирало „женското“ начало, а в България - „мъжкото“. Ето няколко цитата от дописката му:

"Истински шок"

„За мен е истински шок, когато за пръв път се сблъсквам със сериозните физио­номии на българите. Тук сякаш доминира „мъжкият“ принцип. Навсякъде е така: усмивка не грейва насреща ми нито на гишето за билети в метрото, нито в хлебарницата, нито в кафенето, нито в сладоледаджийницата или на улицата. Неочаквано често хората насреща ми говорят много добър английски език - тоест, причината не е в лошата комуникация. След няколко дни вече ми се струва неестествено да бъда в добро настроение сред тези хора. Но въпреки това не се отказвам от усмивката си. Няма да си развалям настрое­нието само защото българите са такива намусени. Но как ли се обяснява феноменът на българското неусмихване?“ - пита авторът.

Отговор получава от двама свои нови познати - българи, които прекарали дълги години по света. И които можели да се усмихват. Те му обяснили, че българите били кисели и недружелюбни заради комунистическото минало на страната. И че който демонстрира чувствата си, не само показва слабост, но и може да бъде разбран неправилно.

"Много българи смятат, че усмихващият се човек таи коварни намерения. С подозрителност се посреща всеки, който се обръща към другите с усмивка на лице. Подозрителността и без това в момента е важна тема в България", пише авторът и накратко се спира на антиправителствените протести в България, на корупцията и слабата правова държава. "Въпреки това ЕС подпомага страната с милиарди", пише още авторът и отбелязва, че редица обекти в България са построени или модернизирани с пари от ЕС.

„Под черта: на пътешественика в мое лице България прави добро впечатление, ако не броим липсващата радост от живота. Автобусният и жп транспорт функционира добре, така че из цялата страна може да се пътува удобно. Цените за подслон и храна са поне два пъти по-ниски, отколкото в Германия. А природното разнообразие в България е наистина забележително. Най-силно впечатление ми прави Рила“, пише авторът и разказва за вълнуващото си пътуване до седемте Рилски езера, с които завършва и пътеписът му: „Отгоре се открива гледка към всичките седем езера и към приказния пейзаж. Не, това не е Нова Зеландия или Исландия - това е България. Лично за мен - достатъчно основание за усмивка.“

"Когато България беше краят на света"

За България като туристическа дестинация, но преди повече от 30 години, си спомня и Матиас Беренс на страниците на „Шверинер Цайтунг“. По повод годишнината от падането на Берлинската стена авторът пише за тогавашния копнеж на младите източногерманци да пътуват по света и за опитите им да осъществят тези мечтания. „Но каквато и изобретателност да показвахме, нашите пътувания на автостоп, в спален вагон или пък със самолет винаги завършваха най-късно в България. Това беше краят на света. Да ти се доповръща“, спомня си авторът.

Статията е прочетена 638 пъти
Назад към брой 171Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2021