Катарзисът на Петър Димков - будител-философ, лечител и учител в брой 170

Катарзисът на Петър Димков - будител-философ,  лечител и учител
Категория: Сърцето, душата

Когато говорим за Петър Димков, обикновено пред нас се извисява стройната фигура на Лечителя с блеснали очи и блага усмивка (като от картините на дъщеря му), излекувал повече от 100 000 души.

Малко са хората, кои­то си спомнят и за безстрашния полковник, герой от трите български войни в началото на миналия век, радетел за национално обединение. А още по-малко са хората, които свързват Петър Димков с философа-будител, написал изключителната за времето си книга „Новият човек – творец на съдбата си“ (Хигиена и лекуване на душата).

Това е книгата, която той пише през целия си живот – фундаментален труд за лечение на  всички съвременни хора, на цялото ни общество. „От що е съставено щастието на нашия живот? От малко любезности, приети и направени услуги, красиви думи, светли усмивки, приятелски жестове, добри пожелания и добри дела.“

Тази книга излиза за първи път в ограничен тираж едва през 1995 г. По обясними причини тя няма как да се впише в материалистичната парадигма, в която е заседнала социалистическа България преди 1989 г. Много от нас си спомнят среднощните опашки за единствените му три тома за билколечението, видели живот в тези времена. Там, освен хилядолетния опит на българския род, само на някои места се прокрадват идеите на Лечителя за действителното лекуване на човешките същества.

 С „Новият човек – творец на съдбата си“ Петър Димков изпреварва с половин век съвременните ни генетици и клетъчни биолози, които доказват, че „с промяната на съзнанието и мислите си човек може да се излекува“ (д-р Брус Липтън)!

В книгата си той споделя с нас както отговорите на всичките си философски търсения, досега си с най-светлите умове на човечеството, повече от половинвековния си опит като лечител, така и изводите от собствения си катарзис! Това я прави уникална и необходима за всеки човек, дарява светлина и за душите, и за умовете ни. Едва ли сте се замисляли как е стигнал до такова ниво на прозрение и посвещение този невероятен Българин?!  Трябва да се опитаме да разберем тежкия стрес, който преживява едва 16-годишният младеж, отгледан в една хуманистична и будна българска среда, срещайки се с военната машина на Кадетското училище в царска Русия. Това го разболява от „мускулен ревматизъм в прасците и на двата крака в много тежка форма, проблеми със стомаха, зъбен камък, хемороиди с активни кръвотечения, както и разширени вени“ -  само на 20 години. Намира отдушник, посещавайки успоредно лекции по медицина в Медицинския университет в Петербург, както и курсове по хомеопатия и Тибетска медицина. Тогава се запознава и с трудовете на Лев Толстой, които стават и основа на мирогледа му. Изучавайки Корана, Хермес, Тот, Заратустра, Буда и Християнството, достига до извода, че всички тези учители проповядват една Истина, която обаче последователите им успяват да изопачат сериозно.

Връщайки се в България, Петър Димков се влючва активно в цялата Балканска сага на народа ни – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война, от които се връща с няколко медала за храброст, чин подполковник и нови, още по-остри заболявания, които сам той описва в писмото си до д-р Кирил Йорданов от Варна (януари 1933 г.).

 

"Любезни докторе,

Обещах Ви да споделя кaк се излекувах по природолечебните методи на Кнайп, Куне, д-р Винщ и др. от многото си болести...

... През Балканската война мускулният ревматизъм се усили и се пренесе в гърба и шията, като ми причиняваше големи страдания. Появи се и ставен ревматизъм в коленете и раменете. Лекувах се в Банкя, Вършец, Бургас – топли бани, и в Софийска клиника – електр. бани. Резултат – временно слабо подобрение и толкоз. Дългото боледуване почна зле да се отразява и върху сърцето и нервите ми. През 1917 г. на Битолския фронт заболях от малария, от която впоследствие ми се увеличи далакът. В края на войната 1918 г. ми се схвана и кръстът, който ми причини много страдания. Лекувах го пак с топли бани във Вършец. После заболях от скъсване на червото, следствие язва в стомаха и при 41° температура бях опериран от д-р К. и бях спасен по чудо, защото имах вече отравяне на кръвта. Но като последица на тая напаст катарът в стомаха и червата ми, придружен от лош дъх и постоянен запек, се усили.

През 1926 г. почнах да страдам и от ишиас.

Всички тези болести, закърпвани с безброй лекарства, ме направиха крайно нервен и се отразиха зле на паметта и зрението ми, косата ми почти опада, а краката и ръцете ми през зимата бяха винаги студени.

През 1927 г. търпението ми почна да изчезва, вярата ми в лекарствената мощ на медицината се замени с отчаяние и с желание да туря край на своето жалко съществувание.

При това положение по една случайност за хората, а по Божия милост за мен, на 16 май с.г. ми попаднаха книгите: „Лекуване с вода“ от С. Кнайп, „Нова лечебна наука“ от Луи Куне, „Природно лекуване“ от Платон и др. С голям интерес ги прочетох по 2 пъти. Те бяха за мен Божие откровение. Реших да опитам лекуване по тях. Направих си седяща вана и пристъпих на 1 юни към следната програма: сутрин след сън (6 ч) изпивах на глътки чаша гореща вода с 10 – 15 капки лимон за измиване лигите на стомаха; изпразване на червата и хладка коремообтривна баня при 28°, после намалявах през ден по 1° и стигнах до 20°, което смятам за мъжете най-лековито (за жените - 25°). (При същата температура закаляват и стоманата.) Започнах банята по 10 мин, увеличавах всеки ден по минута и стигнах през лятото до 30 мин. След банята се затоплях бързо чрез гимнастика или добро увиване, а 10 – 15 мин. по-късно правех по 5 – 10 дълбоки вдишвания, закусвах и отивах на работа.

Преди обяд – втора баня при същите условия...

Вечер – лека вечеря в 19 ч: чаша кисело мляко или малко компот с едно парче чер тричав хляб. Два часа след нея пак коремообтривна баня при същите условия. Добре е да се изпива чаша дестилирана вода или липов чай с малко мед за добър сън.

В събота вечер – парна баня, извънредно полезна за тези, които не са изтощени и не страдат от неврастения или сърце; после лягах, добре завит, за да се препотя и се изкъпвах със сапун.

През първите 5 дни вечер преди сън си правих и топли клизми.

Храна – чисто вегетарианска, без употреба на месо, риба, яйца, боб, грах, леща, гъби, китайски чай, кафе, фъстъци, какао, шоколад и алкохол и с малко фабрична захар, защото тези продукти дават най-много пикочна киселина – основата на всички болести. Който иска да се лекува, а не „закърпи", трябва да пречисти тялото си от всички отпадъци от обмяната на веществата, които вкарваме чрез храната (особено месната), алкохола и тютюна.

По време на лекуването имах много кризи: болки в корема, кръста, газове, диария, пъпки, циреи, кръвотечения от хемароиди и дори силна треска. Но знаейки, че кризите са „празник на тялото“, аз упорито продължавах баните и след три месеца се почувствах тъй бодър, здрав и възроден, както не се помнех и преди 20 години.

Зимата, без бани, прекарах великолепно, като че ли никога не съм страдал от ревматизъм, стомах и пр. Цветът на лицето ми от жълто-зелен стана нормален и днес в него се вижда предимството на природното лекуване пред лекарственото „закърпване“.

През лятото на 1928 г. правих по 2 коремообтривни бани на ден.

Ето какво постигнах, лекувайки се по природолечебния метод: от мускулния и ставен ревматизъм не остана помен; възпалението на венците и зъбният камък изчезнаха; от хемороидите, ишиаса, болките в кръста, маларията, катара в стомаха и червата, лошия дъх и от слабостта на повреденото от ревматизма сърце помен не остана. След като пречистих с бани и храна кръвта си, разширени вени не чувствам и от 1.09.1927 г. гумен чорап не нося.

Нервността ме остави, ръцете и краката се затоплиха; паметта и зрението се засилиха и стомахът ми е редовен. Косата, която бе почти окапала, отново се засили.

Същите резултати постигнах и при лекуване на жена ми и детето ми. Приятелите ми се излекуваха по същия метод от тежки болести.“

Това писмо е написано малко преди да се уволни от армията, точно когато той замисля да се отдаде изцяло на лечителската си практика, когато влиза в хармония със себе си и мисията си в този свят. То е освен чудесен наръчник за природолечение и самовъзстановяване на тялото, то е и истинско свидетелство за катарзиса, който преживява Петър Димков по пътя си към висините на истински Будител и Лечител на човешките души. Затова книгите му продължават да се търсят още по-активно, рецептите му се прилагат от все повече хора, а ирисовата му диагностика е призната за най-добрата в целия Свят.

Затова и името му пребъдва в сърцето на България  и всяка година на 19 декември честваме с любов и благодарност рождението му!

Статията е прочетена 392 пъти
Назад към брой 170Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2021