Подобна книга може да напише само роден поет. А Мариана Фъркова е именно такава – творческа личност с лирична душа, чувствително сърце и очи, отворени за неуловимите на пръв поглед щрихи на битието. При това тя умее да борави с думите. Опитомява ги, както нейната героиня от „Как да опитомиш птичка или историята на Пийпи” (Фън Тези, 2011) приласкава малката пухкава топка, паднала от гнездото. И словата стават послушни, нежни и завладяващи, подобно на птичето, което е в центъра на необикновената история.
Рядък житейски шанс е да успееш да спасиш толкова малко и безпомощно пиленце и то да се превърне в твой приятел. Използвайки за свой литературен алтер-его невръстната си племенничка, авторката ни разказва непосредствено и наистина увлекателно перипетиите около чаровното хвърковато създание. И онагледява наратива със собственоръчно направени фотоилюстрации, на които би завидял всеки орнитолог. Защото е ужасно трудно да уловиш миговете, в които птичето, наречено Пийпи, кацва на детската длан или „помага” на бабата да плете, гордо се изпъчва на темето на дядото или се превръща в невиждана „украса” на чайника. Да не говорим за хванатите направо от природата етюди, показващи израстването и оперението на толкова редкия домашен любимец.
Създадената от М. Фъркова проза само на пръв поглед е предназначена за деца. Книгата има поне три измерения или съдържателни пласта. Първият е с адресат детската аудитория и омагьосва с достоверността на повествованието и малките, и големите читатели. Вторият е ориентиран към любителите на природата, а третият - към философски мислещите и чувстващите натури. Те ще бъдат спечелени от сполучливото прехвърляне на мост от чувствителността на детските възприятия като микрокосмос към макрокосмоса на човешките чувства и вълнения. Сътворен е един неръкотворен мост между различни мисловни и емоционални светове, създаващ атмосфера на благороден пантеизъм и космическо уважение към живота.
В него лайтмотивът за любовта придобива значението на хуманистичен код, обединяващ читателската аудитория с посланието си за всепобедната сила на искрената обич. Детският страх за крехкостта на любовта, която може да бъде победена от дивите инстинкти, бива победен от трогателната детска вяра, че птиченцето Пийпи ще се появи и през следващата пролет:
„Пийпи ще доближи човчицата си до моите устни, както и друг път. А аз вече напълно ще бъда сигурна, че и птиците могат да се привързват и да обичат като нас, хората.”
И в това верую на обичта-надежда е същинското послание на прозаичната книга на поетесата, романистката и публицистката Марияна Фъркова, която придава космически характер на една обикновена житейска история с необикновен герой. За да ни напомни, че всички ние, на земята - хора, птици, животни, сме част от един разумен промисъл, каращ Франциск Азиски да проповядва на птиците и да се обръща към небесните светила с „Мой братко Слънце и сестро моя Луна.”