Хоризонтът на съвременните будители в брой 169

Хоризонтът на съвременните будители
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

На 28 октомври 1992 г., 36-тото Народно събрание със закон допълни Кодекса на труда, с което официално обяви 1 ноември за „Ден на народните будители“. Както пише Васил Друмев: „Един народ, който има съзнание, култура, писменост, наука, непременно ще има светла и трайна бъднина!“ Днес имаме всичко това, но станахме ли по-мъдри и мотивирани за добри дела, личен пример и всеотдайност към хората около нас? Стремежът към по-високо образование, полезни знания и умения, повишиха ли чувството ни за любов към родината? Къде, и в кое кътче на демократична България, и сред кои хора можем да намерим правилните отговори? Кое сродява светеца, писателя, учена, артиста, учителя, революционера, просветителя? В съзнанието на българина все още това е будителството. Нека отдадем заслужена почит и поклон пред тях будителите, чиито десетки имена са записани на картата в българската история! На днешните будители, нека техните дела и будителски дух, намерят заслужено място в настоящата история, за просперитета на страната!

Осем месеца вече, светът е като във война с пандемията COVID-19 и края не можем да предвидим, а животът продължава с надеждата, че ще оцелеем в условията на национална, икономическа, управленска и здравна сигурност. Ще празнуваме европейските и националните празници тихо и скромно, онлайн, по радиа и телевизии, с противоречиви мнения, критики, нападки и позиции в европейския и национален парламент. Дори и този празник на народните будители ще премине без видими емоции на фона на ежедневните протести, въстания и призиви по площади и затворени кръстовища без резултат, вече месеци наред. На 1 ноември 2018 г. в обръщението си президента заяви: „За да си будител, интелектуалният авторитет не стига. Трябва да имаш добавена стойност от доблест, кураж и посветеност… Единението е всенародно усилие в името на високи цели, и будителството е пътят към неговото осъзнаване и сбъдване“.

През 2020 г. САЩ чества 244-та историческа годишнина, признавайки, че са сменяли правителства и управленски подходи, но не и Американската конституция и Хартата за правата. Първата поправка гарантира пет свободи: Свобода на вероизповеданието; Свобода на словото; Свобода на печата; Свобода на хората да се събират свободно и Свобода да се подават петиции пред правителството.  Ако първите четири са включени под различна форма и редакция в българското законодателство, то петата свобода липсва като задължителен инструмент за изпълнение на петиции от правителството, което е висша празнота на признака на справедливост в българската гражданска демокрация.

Трети май е световен ден на свободата на печата, на медийната свобода, на свободата на словото, на защитата на журналисти, като върховна демократична ценност. Заплахите и атаките срещу учени, журналисти и медии, които търсят и пишат за истината по обществено значими въпроси, разследват корупционни престъпления и практики, заслужено имат право да празнуват. Истината, в името на справедливостта е запазена марка за всички, които приемат деня на будителите като признание. За втора поредна година Прозрачност без граници ни отрежда 111-тото място в класацията, което някои политици определят като: „Стабилността“ на управлението се крепи на стабилно ерозиралата свобода на словото“. Медийната свобода и плурализъм в България, са притеснителни според някои Комисии на ЕС, изтъквайки, че без свободни медии, няма свободен и информиран избор. Темата е засегната и в последния доклад на Съвета на Европа1, признавайки за наличието на медийна мафия в България.

Свободата на медиите и плурализма са в обсега на наблюдение на Европейския парламент, вземайки предвид чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз; чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека; Европейската харта за свободата на печата; Становищата и контролния списък на принципите на правовата държава, приети от Венецианската комисия; Проучването на Съвета на Европа, озаглавено „Journalists under pressure – Unwarranted interference, fear and self-censorship in Europe“ (Журналисти под натиск: неоправдана намеса, страх и автоцензура в Европа) и други актове и мерки, които водят към заключението:

- че свободата, плурализмът и независимостта на медиите са основни елементи на правото на свобода на изразяване на мнение от цялото общество;

- че медиите, учените и просветителите изпълняват съществена роля в демократичното общество чрез дейността си на обществен пазител, същевременно спомагайки за информирането и овластяването на гражданите, като разширяват тяхното разбиране за настоящия политически и социален пейзаж и благоприятстват за тяхното съзнателно участие в демократичния живот;

- че обхватът на тази роля следва да бъде разширен с цел включване на онлайн журналистиката и гражданската журналистика, както и на работата на блогърите, интернет потребителите, активистите в социалните медии и защитниците на правата на човека, за да се отрази днешната коренно променена медийна действителност, като същевременно се съблюдава правото на неприкосновеност на личния живот;

- че Резолюцията от 25 октомври 2016 г., относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, ще реализират ефективно своите цели;

- че Резолюцията от 14 февруари 2017 г. относно ролята на лицата, подаващи сигнали за нередности, за защитата на финансовите интереси на ЕС и Резолюцията от 24 октомври 2017 г. относно законосъобразните мерки за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, действащи в името на обществения интерес, продължават да са на дневен ред, въпреки бавните темпове и видими резултати;

- че правото на свобода на изразяване и свобода на мнението са основни права на човека и са абсолютно необходими условия за пълноценното развитие на хората и за тяхното активно участие в демократичното общество, за осъществяването на принципите на прозрачност и отчетност и за упражняването на други права на човека и основни свободи;

- че публичните органи имат задължението да защитават независимостта и безпристрастността на публичните медии, на учените в различни сфери на обществения живот, за да се приемат като структури, които работят в служба на демократичните общества, а не като структури, които обслужват интересите на действащите правителства.

- че гражданското общество осъжда опитите на правителствата да заглушат критичните медии, да унищожат свободата на словото и да ограничават  възможностите на гражданите да бъдат питани, по всичко това, което истинската демокрация позволява.

Изложените съображения, мерки и препоръки на Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия са достатъчно убедителни, да прие­мем, че празникът на народните будители е и празник на свободата на медиите и свободата на гражданското слово, мнение и плурализъм, което следва да запазим и предадем родолюбиво на идните поколения.

1“В последните няколко години в България се наблюдава влошаване на работната среда за журналистите, в резултат на поляризиращия характер на публичния дебат, откритата враждебност на избраните политици и продължаващите атаки върху независими медии, посредством административен и съдебен тормоз, както и чрез физически заплахи. Собствеността на медиите е непрозрачна и се характеризира с превземането на медийния пазар от олигархи, използващи медийната си власт, за да упражняват политическо влияние, да атакуват и очернят противниците и критиците си. Основен дял от бизнеса за разпространение на вестници в страната е под контрола на единен конгломерат, собственост на политик. Независимите журналисти и медии са редовен обект на заплахи, отправяни както лично, така и онлайн. Независимостта на аудиовизуалните медии е подкопана от спорни назначения и мениджърски решения. Трима разследващи журналисти са принудени да напуснат Нова телевизия, след като каналът е придобит от близък до правителството олигарх.”

д-р Милка Йосифова, почетен доцент на Академия за иновации и развитие, управител на Сдружение „Европейски старт за изследване, противодействие и анализ на корупцията“ (ЕСИПАК)

Статията е прочетена 194 пъти
Назад към брой 169Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2020