Нормотворчеството - дело на народни будители в брой 169

Нормотворчеството - дело на народни будители
Категория: Сърцето, душата

Денят на народните будители в България е велик български празник. Този празник е посветен на съхранилите духовните ценности и морал на българската нация през вековете и на тези които продължават да ги съхраняват и да ги създават. Посветен е на делото на хилядите знайни и незнайни книжовници, борци за национално освобождение и обединение, на просветителите. Това са преди всичко създателите и носителите на славянската, всъщност българската писменост – светите братя Кирил и Методий и техните ученици Климент Охридски, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Такива са и Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Братята Димитър и Костадин Миладинови, Петко Р. Славейков, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, и още стотици и хиляди сторонници на българското самосъзнание. Процесът на развитие на българската писменост продължава безспир и ще продължава и в бъдеще с делото и на съвременните народни будители включително книжовници, просветители, учени, изследователи, учители.

Особено значим е фактът, че след първото честване на Деня на народните будители през 1909 г. в гр. Пловдив с Указ на Цар Борис ІІІ от 1923 г. Денят на народните будители е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. този празник е забранен. Едва през 1992 г. честването е възстановено от Народното събрание. Официално е обявен Денят на народните будители и е въведен като неучебен ден за всички училища в България. От тогава и до сега този ден е официален празник за честване паметта на всички български книжовници, просветители, публицисти, писатели, патриоти, революционери, родолюбци с делата си които са допринесли за запазване и поддържане българския дух, в пробуждане на националното самосъзнание, в организирането и осъществяването на борбата за свобода. През 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски  внася предложение в Министерския съвет за определяне на 1 ноември  за Ден на народните будители. Предложението се приема и на 28 юли 1922 г. 1 ноември е определен за „празник на българските народни будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. Обявяването на празника става с Постановление на Министерския съвет от 31 октомври 1922 г., а на 13 декември същата година ХІХ обикновено народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис ІІІ подписва закона през февруари 1923 г. От 1922 г. до 1945 г.  1 ноември е общонационален празник. Определен е и редът и начинът на честване в столицата. С подобни шествия и прояви, но с участие на местни високопоставени лица се чества Денят на народните будители и във всички градове в България. От 1945 г. празникът е забранен за честване. Почитането на будителите е в духа на българите и на много места продължава честването на този ден. Със Закона за допълнение на Кодекса на труда от 28 октомври 1992 г. се възобновява традицията за честване на Деня на народните будители. Днес 1 ноември е и ден на българската наука и българската журналистика.

       Думата „будител“ има санскритски корен  - буда, който означава зрящ, буден. Това означава, че понастоящем думата „будител“ особено приляга за всички учители като „зрящи“ духовни водачи. В защита на българския народ са винаги писмеността, езикът, литературата носители на които са българските учители, както и книжовници, просветители, борци за национално освобождение и обединение, хората на образованието, науката, културата. Необходимо е да се посочи ролята и делото и на всички създатели, тълкуватели, прилагащи правните норми, формиращи и разпространяващи правната система в България, които също допринасят за духовното развитие на България. Ясен пример е законодателната основа на честването на Деня на народния будител. Не може да не се посочи и делото на преподавателите по право. Особено значима е ролята на иновативните хора. Научните изследвания имат важно научно и практическо значение  и тяхната правна уредба има важно значение за регулиране на обществените отношения във връзка с научната дейност. Новите знания са  основен научен продукт, който е обект на интелектуална собственост и има правна закрила според неговия характер и са основа на иновативна дейност. Източници на правната уредба са закони и подзаконови актове и в този случай будители  са техните създатели, тълкуватели, разпространители,  както и тези, които ги прилагат. Така например в случая законовите актове са: Конституцията на Р България като основен закон. Така съгласно чл. 23 от Конституцията държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Съгласно чл. 54, ал. 2 свободата на художественото, научното и техническото творчество  Това се осъществява чрез народни будители. Свободата на научното творчество спада към т.н. културни или творчески права на гражданите. Правото на научни изследвания е конституционно гарантирано право. За неговото упражняване не е нужна нито обща нито специална правоспособност, нито разрешение от държавен орган. Източници са и следните закони: Закон за висшето образование, Закон за достъп до обществена информация, Закон за държавната собственост, Закон за публичните финанси, Закон за финансово управление и контрол в публичния сектор, Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, Закон за обществените поръчки, Закон за кредитиране на студенти и докторанти, Закон за професионалното образование и обучение, Закон за признаване на професионална квалификация, Закон за насърчаване на научните изследвания, Закон за БАН, Закон за училищното и предучилищно образование и др. Източници са и подзаконови актове. Съставянето на източници на правна уредба се извършва от физически лица, които категорично имат качеството на народни будители. Общото управление на научните изследвания и иновациите се осъществява от Министерство на науката и образованието, към което има фонд „Научни и изследвания“. В България има няколко академии, към които има различни научни звена с различни научно-изследователски задачи. Изследовател или новатор е физическо лице, което открива нови или доразвива съществуващи процеси и методи за производство на стоки, извършване на услуги или управление на системи. Това е основание да се посочат изследователите и новаторите като народни будители. С развитието на обществото в България се обогатява съдържането на понятието „народен будител“.

Божанка Георгиева Неделчева, почетен професор

Статията е прочетена 221 пъти
Назад към брой 169Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2020