Пониятието „радикализъм“ най обобщено може да се определи като политическо течение, което е за коренни промени в обществото,което защитава и прилага радикални мерки при решаването на определен проблем.
Според „Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа“ радикализма е процес, при който се достига до крайност на мненията, възгледите, идеологията до степен на яростно отхвърляне на алтернативните идеи. Радикализацията се характеризира с решителна готовност за налагане на собствените идеи дори чрез отхвърляне на демокрацията и предприемане на насилствени действия, като необходим и оправдан начин на протест, срещу определена група хора или срещу цялото общество, в което живеят.
В съвременния свят могат да се разграничат няколко основни вида радикализъм:
Насилствен радикализъм - явление, при което отделни личности или групи възприемат мнения, възгледи и идеи, които могат да доведат до актове на тероризъм.
Насилствен екстремизъм е явление, при което отделни личности или групи подкрепят или извършват идеологически мотивирано насилие, за да постигнат своите идеологически цели.
Дерадикализацията е процес, най-често осъществяван посредством система от програми и мерки, имащи за цел да редуцират крайността на възгледите и да реинтегрират в обществото хора, които вече са радикализирани.
Деангажиране е процес, при който дадена личност се отказва от активно участие в радикална група или радикална дейност. Този процес на промяна не означава непременно, че съответната личност се е отказала от своите политически или идеологически виждания.
Като цяло радикалните хора вярват в определена идея и самоотвержено я разпространяват сред другите, което постепенно води до различните му прояви: религиозен радикализъм, политически ляв и десен радикализъм, спортен екстремизъм, расизъм и тероризъм. Тези хора се възприемат по различен начин и живеят в съвършено различен свят. Ето защо не може да се опрости проблема с радикализацията и тероризма до нивото на конвенционалните военни действия. Това е погрешно и безсмислено. Напасването на две несъвместими психологически системи не може да се постигне със силата на оръжието.
Радикализмът като социално явление не е новост в човешката история. Той се заражда като групова несъвместимост и е довела до много кървави конфликти в световната история. При повечето от тях основния аргумент е бил разликата между истината в очите на човешкото мнение и настоящата истина, която се явява такава, чрез човешката вяра.
Августин Блажени твърдял, че начало на всяко зло в човешката душа е своеволието. Свободната воля води до разлика в светогледа на хората. Особено когато са намесени вярванията, тази разлика в мирогледа винаги води до кървави стълкновения.
Днешния свят е в нов етап на цивилизационно развитие и следователно има променени разбирания, които са много жестоки за повечето от хората, цели държави и народи, които се борят за място в променящия се свят. Затова радикализацията трябва да се разглеждат като продукт на „Глобализацията“ и естествен процес на развитие. Теоретиците на глобализацията казват, че това е поредица от емпирично наблюдаеми промени, но обединени от логиката за превръщане на света в един единствен елемент с „глобална взаимозависимост плюс глобално съзнание“.
Глобалното съзнание изменя цялата система във вътрешния свят на човека, възгледите, светогледа, вярванията и начина на живот на човека. С други думи, борбата вече не е за територия, не е за ресурси, не е за икономическо положение, а е борба на съзнания и цивилизации, които се борят за осигуряване на бъдещето си
Ако разгледаме случая, когато двама души живеят в един и същи град, например София, но единият живее в хубав квартал, а другият - в неудобен и мръсен квартал, техните възгледи за града ще бъдат различни, дори може да се окажат несъвместими. Всичко се усложнява от факта, че всеки исторически във времето, има своя собствена картина на света, която се променя непрекъснато, но никога не я вижда пълно и абсолютно вярно.
Глобализацията бързо променя позициите в живота на много хора и ги кара да сменят бързо вярванията си. Тези, които не могат лесно да се адаптират страдат и техните вярвания стават несъвместими с останалите. Те се радикализират като носители на определена социално групова етнически-национално-религиозна идеология.
Глобализацията преди всичко променя начина на живот на хората, така както до сега не се е случвало в историята на човечеството.
Глобалните промени в бъдеще ще са с такава величина, че нито една нация или общност не са готови за тяхното възприемане, никоя страна не може да се справи с тях сама. Постоянно употребяваните от хората технологии стават все по-бързо излишни и се заменят с изцяло нови. Много области са обезлюдяват, а други бързо стават пренаселени. Днешните добродетели ще бъдат обект на подигравки и недостатъци утре. Ето защо ние трябва да се „преоткрием“, преосмислим или най-малко да се видим в „Новия глобален свят“. Разцветът на радикализацията и тероризма показва липсата на опит да се разберат по между си хора с друга психология и именно тази несъвместимост на културите създава радикализацията.
Ясно е, че тя се появява на фона на критична маса от психологическа и политически нестабилност. Само при критичните стойности на това състояние може да се получат самоубийствени атентати, терористични актове със смърт на десетки хора.
В Европа 80 % от гражданите смятат Ислямския радикализъм за най-голямата заплаха, но истината е, че у нас се срещат много други видове политически радикализъм, както и футболен радикализъм. Футболното хулиганство и тъй наречените „бръснати глави“ се пораждат от редица мотивиращи агресията социални и икономически фактори: бедност, религия, регионални проблеми и др.
Образуването на подобна пропаст между различните групи лесно може да се предскаже чрез мониторинг на психично - политическата стабилност на обществата. Тази стабилност има естествена природа и връзките между психичните феномени и политически явления могат да бъдат изразени в количествено отношение по метода на системния анализ.
Строго научно погледнато под система се разбира, организация, в която отделните елементи работят заедно, за да получите общ ефект, който един елемент не може да постигне сам. Системата има йерархична организация, съобразена е с една обща цел, има компоненти за измерване и управление. В случая с радикализацията и тероризма от основно значение са качествата на гражданското общество влияещи на способноста да разрешават конфликти или да ги усилват и задълбочават.
Това, което наблюдаваме сега в многобройните радикални прояви , е известна промяна или по-скоро „отваряне“. И това не е случайно. Възходът на радикалните организации и движения, може да бъде обяснен с тенденциозното разширяване на идеологическото поле, с което те боравят. Това не трябва да се разбира като отстъпване или изместване от традиционните за радикалните организации позиции. По-скоро като тяхното разширяване чрез подходящо интерпретиране, своеобразно „нормализиране“. Най-осезаемо това се наблюдава в преминаването от чисто националистически нагласи (защита на интересите на една нация) към общоевропейски – политики в подкрепа на цялата европейска общност и стремеж за нейното предпазване от отрицателните ефекти на имиграцията. Партии, досега определяни като „антиевропейски“, днес говорят за ценности и интереси на европейските граждани и резултатът е налице – удвоен електорат. „Нормализирането“ се явява стратегия, която гарантира масовост.
От друга страна, усилването на радикалните тенденции, надигащи се през последната година, е прерогатив именно на нови движения и организации. Крайните и неприемливи за традиционните партии идеи се усвояват от радикалните организации и се превръщат в така наречения (или познатия вече) „протестен вот“. Страничният ефект е разпространяването и легитимирането на радикалните идеи сред обществото.
Но допускането на алтернативно политическо поведение има и положителни черти. Предоставянето на алтернативна политическа визия, каквато се явява популистката, провокира „нормалните“ партии да обърнат внимание на неглижираните социални проблеми.
От противоположната страна на бързия възход на радикализиращите се структури, стои мнението на традиционното политическо пространство, характеризиращо ги като опасни, антидемократични, най-общо като заплаха за установения демократичен ред. Определянето им обаче като „лошите“ на политическата сцена само по себе си е акт на недемократичност. Те са продукт на демокрацията. Опитите за маргинализирането или груповото им осъждане рискуват да подкопаят идеологическите основи на демокрацията. Евентуалното им ограничаване ще увеличи популярността им и ще дискредитира демократичния режим. Първо трябва да бъдат допуснати да се развият и чак тогава да могат да бъдат сравнени и оценени като допустими или не. Само пълната свобода за развитие на крайните политически прояви е в състояние да осигури тяхното естествено маргинализиране - там, където има работеща демократична публичност.
Доц.д-р Тошко Кръстев