Честит традиционен Празник на Народните Будители с тържествен 111-и поклон пред тяхното дело и памет в брой 169

Честит традиционен Празник на Народните Будители с тържествен 111-и поклон пред тяхното дело и памет
Категория: Сърцето, душата

ДЪЛБОК И ТЪРЖЕСТВЕН ПОКЛОН ПРЕД НАШИЯ ВЕЧЕН ПАТРОН ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ – НАРОДЕН БУДИТЕЛ И ПРЪВ ИДЕОЛОГ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ВЪЗРАЖДАНЕ С „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“ ОТ ВСИЧКИ НАС – УЧРЕДИТЕЛИ, ЧЛЕНОВЕ И ПРИЯТЕЛИ на АКАДЕМИЯТА ЗА  ИНОВАЦИИ И РАЗВИТИЕ, ПРЕПОДАВАТЕЛИ, СТУДЕНТИ, ГРАЖДАНИ НА Р БЪЛГАРИЯ!

Председател на АИР – акад.проф.д-р Иван Величков

Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Този празник се отбелязва ежегодно с факелни шествия на 1-ви ноември и е официален празник в Република България.

Духовното просвещение на българския народ дава тласък на национално освободителното движение по българските земи. В освободена от османско владичество  България, както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създавали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само, като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. За първи път честване на народните будители става на фестивала в гр. Пловдив през 1909 г. и точно 110 години днес – традиции, тържества, морален дълг за събуждане навреме и завършване на предприетото.

Интересно и показателно е на този ден деца да изпълняват любими български произведения, стихове за будителите пред пътниците в автобусите на градския транспорт. Така акцията „Четящ автобус“ се провежда сега за 4-ти път.

Гирлянд от свежи есенни цветя ще окичи в Деня на будителите паметника на небесния закрилник на Враца – св. Софроний Врачански, съпроводен с почетно традиционно факелно шествие.

 На много места в страната и конкретно в столицата се организират такива чудесни тържества. Със свой принос в тържествата на будителите в България се изявява и АИР за четвърта година.

 Колко правилно, точно и важно казва още в 1835 г. Неофит Рилски - „Стига толкоз спавание, що е спала България доволни векове“, а призивът на Добри Чинтулов бе „Стани, стани, юнак балкански, от сън дълбок се събуди“ да спазваме и в днешните дни. Много важен и сега за всички нас е и призивът на Петко Славейков от далечната 1886 г. „Доволно вече сте спали. Станете! Дойде буден ден“.

 И сега вицепрезидентът даде начало на кампанията „Будната България“, като продължение на виртуалния форум „Голи са без книги всички народи“. Партньори на будната България са много национални институции (БАН, Институт за етнология и фолклористика, Етнографски музей, Българското национално радио) и конкретно АИР. Не случайно и акад. Дамян Дамянов преди няколко години издаде богато аргументираната си книга „Будители, наука, здравеопазване“.

Всепризнат патрон на българското будителство е Свети Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец на себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството, и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество. Почитани са и много други будители, които народът канонизира, като светци в своята историческа памет, какъвто и специално трябва да се посочи Стоян Омарчевски (1920 г.)

През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски, по инициативата на група интелектуалци (Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Филип Манолов, Христо Цанков, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1-ви ноември за Ден на българските народни будители. (При установяването на Грегорианския календар като държавен през 1916 г., българската православна църква продължава да използва Юлиянския календар – чак до 1968 г. Така съответно 19-ти октомври – денят, в който се чества Св. Преподобний Йоан Рилски Чудотворец, става 1-ви ноември по новия календар).

На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с Окръжно № 17743, според което Първи ноември е определен за „Празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България”.

На 31 октомври 1922 г. излиза Постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година ХІХ-то обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис ІІІ подписва закона за въвеждането на Деня на Народните будители на 3 февруари 1923 г. Три години след подписването на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.

Прокламация на деня е: „Нека Денят на Св. Йоан Рилски да се превърне в ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.”

По повод обявяване на празника за общонационален министър Стоян Омарчевски казва:

 „… Първата наша грижа е да обърнем поглед на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот… Министерството на народното просвещение определя деня 1-ви ноември, Деня на Св. Йоан Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени войни водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали…”

През 1945 г. честването на празника е отменено. Забраната е част от системно налаганата в обществото пропаганда и цензура, характерни за целия период на тоталитарно управление на България. С този акт комунистическата власт се опитва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развитие на културата и историята в България. Въпреки това традицията остава запазена в паметта на българския народ. В много селища на България този ден се отбелязва неофициално: например в района на гр. Пирдоп на този ден учениците от началните училища изработват фенерчета с изписани букви от българската азбука, осветени отвътре и дефилират пред обществото на селището, облечени тържествено, в много случаи с народни носии.

След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от ХХХVІ Народно събрание, на 28 октомври 1992 г. се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на проф. Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария”. От 2002 г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване тържествена смяна на караула.

 От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като ден на българската наука, който Академията за иновации и развитие ще чества сега за четвърта година пред паметника на Паисий Хилендарски.

 И още нещо – Денят на българските будители 1-ви ноември, заедно с 24-ти май – Ден на славянската писменост и българската култура са двата празника, които българите в чужбина винаги честват.

Специално сега трябва да се отдели полагащото  се внимание пред паметника на нашия патрон Паисий Хилендарски. „История славянобългарска” е проникната от дълбок и възвишен патриотизъм. От всеки неин ред лъха голямата любов на автора към народ и отечество. С пламенния дух той зове българския народ за национално пробуждане и силно укорява онези българи, които се отричали от своята народност и език, като ги нарича „неразумни и юроди”.

Паисий Хилендарски не зове пряко на открита борба срещу турците, но показва ярко влияние, произтичащо от турското господство. Той отграничава българския народ от гръцкия и сръбския, и доказва необходимостта от премахване на гръцкото културно влияние в българската обществена среда; набелязва програма за културното развитие на народа, в който училището играе главна роля. Така той посочва пътя на културното и политическото освобождение на българския народ, с което се явява пръва идеолог на национално-освободителната борба. С „История славянобългарска” Паисий Хилендарски поставя началото на българската историография и на новата българска литература. Със светското си ярко национално съдържание, с новите прогресивни идеи Паисий Хилендарски прави прелом в книжовната традиция.  „История Славянобългарска” е четена, преписвана и разпространена през ХVІІІ век и първата половина на ХІХ век по всички български земи. Днес от нея са открити към 50 преписа.

Пред всички нас сега в това направление за ефективна наука и образование, създадено и оставено от будителите с изброените призиви, се разкриват нови и огромни възможности. След като 30 % от най-доброто в науката и образованието се прави в Европа, която и  занапред ще се движи от българската еврокомисарка Мария Габриел, с което се потвърждават думите на Иван Вазов „И ний сме дали нещо на света”, защото тя бе единодушно одобрена да оглави най-умния ресор в ЕК – „Иновации и младеж”, да отговаря за „хоризонт Европа” и конкретно за студентската програма „Еразъм +” с общ годишен бюджет около 150 млрд евра, под силно цитирания от нея девиз „Върви народе, възродени”.

Образованието сега е национален приоритет. Именно затова „Министерството на образованието и науката готви стратегия и нови национални програми за висшето образование, които да подпомогнат придобиването на повече умения от студентите по време на обучението им.” – заявява и министър Вълчев, защото „иновации и младеж” е изключително голям ресор, а оглавяван от Мария Габриел е още една възможност България постоянно да черпи информация от нея. „Нашите учени, нашите преподаватели, хората от системата на образованието и науката ще имат възможност постоянно да се срещат с нея” – допълва той.

„България получава ресор, включващ иновации, образование, култура и спорт – „иновации, младеж и образование в новата ЕК, изключително важен и модерен ресор, третото по големина перо в общия бюджет на ЕС” – твърди министър-председателят Бойко Борисов.

Още веднъж ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! От името на Управителния и Академичния съвет на Академията за иновации и развитие ви пожелаваме здраве и опазване на българската духовност и копнежи по нови хоризонти в образованието, науката и културата!

Партньор и участник в тези мероприятия  със  свои представители-професионалисти е „Национално движение против корупцията и иновативна икономика“

Благодаря ви!

Статията е прочетена 434 пъти
Назад към брой 169Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2020