Преди около 4 милиарда години на земята започва да се заражда живот под формата на микроорганизми. Дали животът е възникнал на нашата планета или е пренесен по някакъв начин чрез пристигнал от някъде астероид, е един от най-големите въпроси в астрономията.
Сега нов експеримент подкрепя идеята, че животът е стартирал на нашата планета след дълго пътуване в космоса - като доказва, че бактериите всъщност могат да оцелеят в това пътешествие.
Резултатите са подробно описани в проучване на японски учени, публикувано в списание Frontiers in Microbiology.
През 2018 г. същите изследователи от Университета в Токио проучват долната стратосфера, откривайки бактерии от рода Deinococcus на 12 км надморска височина, които живеят там, въпреки мощното йонизиращо лъчение.
Тогава учените решават да тестват тези микроорганизми за оцеляване в космическото пространство. След изсушаване на колонии от дейнококи с различна дебелина, те ги поставят на външния панел на японския модул на Международната космическа станция (МКС), която обикаля на около 400 км над повърхността на Земята за период от три години.
След трите години пробите са тествани, за да се види дали са оцелели в космоса. Невероятно, но изследователите откриват, че всички проби, по-големи от 0,5 милиметра, частично са оцелели през тригодишното пътуване в космоса. Бактериите, образували горния слой, загиват, в резултат на което се създава своеобразна защитна „черупка“ за микробите, които са вътре, благодарение на което те оцеляват.
Според изчисленията на изследователите, агрегатите с дебелина над 0,5 милиметра могат да съществуват на МКС в този „режим“ от 15 до 45 години, а колония от един милиметър може потенциално да живее в открития космос до осем години.
Тригодишният експеримент на борда на МКС стана силен аргумент в полза на хипотезата за панспермията, която предполага, че животът на Земята може да е донесен от друга планета, например от Марс.
„Някои смятат, че животът е много рядко явление, което се е случило в нашия свят само веднъж, въпреки че други вярват, че той може да се зароди на всяка подходяща планета. Ако панспермията е възможна, тогава животът трябва да се среща много по-често, отколкото мислехме“, коментира водещият изследовател професор Акихико Ямагиши (Akihiko Yamagishi) от Университета в Токио.
Според резултатите от тези изследвания учените заключават, че дейнококите могат да оцелеят по време на пътешествие от Земята до Марс и обратно. Такъв преход може да се случи от няколко месеца до няколко години при най-къси разстояния.
Много бактериални спори са невероятно издръжливи и такива като Bacillus subtilis могат да останат в състояние на хибернация в продължение на години. Отчасти това е причината, заради която са използвани за доказване на осъществимостта на панспермията.
Ако спори, подобни на бактериалните, изследвани досега, по някакъв начин намерят своя път в космоса, в космически прах, астероиди, комети или метеорити, те теоретично биха могли да изминат огромни разстояния и да оцелеят, навлизайки в земната атмосфера.
Предишно проучване показва, че бактериите могат да оцелеят в космоса, когато са защитени от скала - концепция, наречена литопанспермия - но новото изследване предполага, че тези спори могат да оцелеят и като са в плътни колонии, изграждайки си „ноев ковчег за междупланетно пътуване“ на живота - концепция, която авторите наричат „масапанспермия“ („massapanspermia“).
Необходими са повече изследвания, преди да можем да кажем със сигурност дали е възможна панспермията като бактериална капсула или като спори, защитени от скала. Но ако бактериите наистина могат да оцелеят в междупланетното пространство, самата Земя би могла да действа като глухарче, разпръсквайки живот в необятната космическа шир, може би дори и до Марс. Въпреки че може да се наложи да го транспортираме с нас.