Икономиката на знанието е голямото предизвикателство за Източна Европа в брой 167

Икономиката на знанието е голямото предизвикателство за Източна Европа
Категория: Реформа „СВОБОДНА ЗЕМЯ”

Кризата с коронавируса прекъсна глобалните производствени мрежи, но от гледна точка на Централна, Източна и Югоизточна Европа това донесе надежда, че западноевропейските производители ще докарат доставчиците си от Източна Азия по-близо - например в тези региони.

За западноевропейски производители Централна, Източна и Югоизточна Европа биха били естествен избор за преместване на производството заради географската близост, а държавите там биха спечелили повече инвестиции и това би ускорило икономическото им възстановяване.

Картината е по-различна - западните страни са свили значително (с 35% към април 2020 г.) вноса си от централноевропейските, докато по същото време този от Китай се е възстановил до нивата отпреди коронавируса (от 2019 г.). Спадът на вноса от ЦИЕ е по-голям и от този на стоки от САЩ и Япония.

Няма как да се замени Китай

Бързото възстановяване сочи, че проблемите с източноазиатския доставчик са били краткосрочни и ако тази верига на доставки работи, няма причина за прехвърляне на производства в Европа.

Нужен е преход към икономика на знанието

Оценката на ЕС за иновациите сочи, че представянето по този критерий между 2012 и 2019 г. на Чехия, Унгария, България и Словакия е под средното за ЕС, а в Румъния и Словения се е стигнало до заден ход в иновациите. Сред 155 държави в оценката за способност за иновации на Световния икономически форум има немалко държави от ЦИЕ около или под 50-о място - Латвия е 54-а, Румъния 55-а, Хърватия 73-а (България е 48-а).

Предвид относително ниските нива на публичен дълг на страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа и очаквания им по-бърз икономически растеж отколкото в Западна Европа е изненадващо, че тези страни не отделят повече ресурси за образование и изследвания."

Затова държавите трябва да направят преход към икономика, базирана на знанието - по-добро образование и изследователска дейност, с повече бюджетни разходи в тези направления (например в Централна, Източна и Югоизточна Европа делът на разходите за висше или професионално образование е под 1% от брутния национален доход, на север или запад - 1.5% или повече).

Статията е прочетена 113 пъти
Назад към брой 167Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2020