Обръщение на Свободните пари
Нека предположим, че банкнота от Свободните пари е попаднала в притежание на спестител, търговец или банкер. Какво ще направят с нея? И в техните ръце паричният знак се измъква. Те встъпват във владение на Свободни пари, разменяйки ги за предишните златни монети. Законът не им забранява да правят размяната. Те могат да запазят златото, но държавата е обявила, че след известна дата би отказала да дава Свободни пари срещу злато, и тогава какво ще правят те със своето злато? Биха го преработили в златни украшения, но кой би купил тези украшения и на каква цена? И с какво биха им заплащали златните украшения? Със Свободни пари!
Така те намират за препоръчително да не позволят срокът за размяна да изтече. А сега се съобразяват с новите пари, тяхна собственост. Безполезността на демонетизираното злато ги принуждава да се съгласят да го обменят със Свободни пари, а загубата, неотделима от притежаването на нови пари, ги заставя да се стараят да се освободят от тях, за да прехвърлят колкото може по-бързо загубата върху други.
Но тъй като спестителите и капиталистите нямат лично търсене на блага, сега те търсят пазар за парите си при хората, които искат да купуват блага, но нямат пари. Т.е. предлагат пари на заем, точно както често са го правели в случая със златото. Обаче има и разлика. Преди бяха свободни дали да заемат пари или не, и те ги заемаха, докато бяха удовлетворени от условията на заемането. Сега са принудени за заемат пари, независимо от условията на заемане. Сега те действат под принуда. От природата на своята собственост (стоки) те са заставени да приемат Свободните пари, а от природата на Свободните пари са принудени да ги заемат. Ако не са удовлетворени от предлаганата лихва, оставете ги да изкупят обратно своето злато, позволете им да купуват блага, позволете им да купуват вино, за което се казва, че става по-добро и по-скъпо с течение на времето, позволете им да купуват държавни застрахователни полици, позволете им да станат работодатели и да строят жилища, позволете им да навлязат в търговията, позволете им да правят всичко, каквото им харесва, което може да се направи с пари - само едно нещо не бива да правят: сега не могат определят условията, при които желаят да предават от ръка на ръка парите си.
Тъй като са заставени да разполагат с парите си, за тях няма разлика дали са удовлетворени от лихвата, предлагана от длъжника, или от добива, обещан от проектираната къща, дали държавните ценни книжа се котират благоприятно, дали цената на виното и скъпоценните камъни, които възнамеряват да скътат, е наложена крайно висока от големия брой купувачи със същата находчива идея, дали продажната цена на узрялото вино ще покрие разходите за складиране и грижите за него. И всичко незабавно - днес, а не утре. Колкото повече се спират, за да обмислят, толкова по-големи са загубите им. Да предположим обаче, че намерят някого, желаещ да вземе парите, някой вземащ заем, който има само едно намерение, а именно, да вложи парите наведнъж в блага, в предприятия или в нещо друго, понеже никой не заема пари, за да ги сложи в кутия, когато те се обезценяват. Той ще се стреми да прехвърли загубата, свързана с притежаването на пари, предавайки ги на друг.
По какъвто и начин да са инвестирани парите, те веднага ще създават търсене. Пряко, чрез покупки, и непряко, чрез заемане, като притежателят на пари ще бъде задължен да създаде търсене на стоки точно пропорционално на количеството пари, които притежава.
Следва, че търсенето вече не зависи от успеха на притежателя на пари, че формирането на цената чрез търсенето и предлагането вече не се влияе от желанието да се реализира печалба, че търсенето сега е независимо от изгледите и очакванията на бизнеса за вдигане и падане на цените, независимо и от политическите събития и от оценките за реколтата, от способността на управниците или от страха от икономически смущения.
Предлагането на пари, подобно на предлагането на картофи, сено, въглища и т. н. ще бъде оценяемо, измеряемо и без живот и воля. Парите, чрез присъщата им естествена сила, устойчиво ще се стремят към ограничаване на скоростта на обръщение за времевото битие или по-скоро при всички мислими обстоятелства ще се стреми да надскочи тази граница. Точно както Луната, спокойна и неповлияна от това, което става тук долу, се движи по орбитата си, така Свободните пари ще се откъснат от желанията на своите държатели и ще се движат през пазара.
При всички мислими обстоятелства, при хубаво и лошо време, търсенето ще бъде точно равно на
1.количеството на парите, циркулиращи и контролирани от държавата,
умножено от
2.максималната скорост на обръщение, възможна при съществуващата търговска организация.
Какво е въздействието върху икономическия живот?
Въздействието е, че сега ние доминираме колебанията на пазара; че Паричната служба, чрез издаване и изземване на пари, е способна да настройва изискванията на нуждите на пазара, че изискванията вече не се контролират от държателите на пари, от страховете на средната класа, от хазарта на спекулантите или от духа на Стоковата борса, а че тяхното количество се определя абсолютно от Паричната служба. Сега Паричната служба създава търсене, точно както държавата произвежда пощенски марки или както работниците създават предлагане.
Когато цените падат, Паричната служба създава пари и ги пуска в обръщение. А тези пари са търсене, материализирано търсене. Когато цените растат, Паричната служба унищожава парите, а това унищожава търсенето.
Така Паричната служба контролира духа на пазара, а това значи, че ние трябва поне да преодолеем икономическите кризи и безработицата. Без наше съгласие равнището на цените не може нито да се вдига, нито да пада. Всяко движение нагоре или надолу е проява на волята на Паричната служба, за което тя трябва да се държи отговорна.
На търсенето като произволен акт на държателите на пари е попречено да причинява колебание на цените, периодична стагнация, безработица, измама. Свободните пари правят нивото на цените зависимо от волята на Паричната служба, която използва властта си съобразно целта на парите, за предотвратяване на колебанията.
Противопоставил се на новите пари, всеки ще бъде принуден да заключи, че традиционният навик за натрупване на запаси от пари трябва да бъде изоставен, тъй като натрупаните пари устойчиво се обезценяват. Затова новите пари анулират всички парични спестявания на грижливите глави на семейства, на търговците и на лихварите, стоящи в засада за плячката си.
Какво означава тази промяна за икономическия живот занапред?
Означава, че занапред населението никога няма да притежава повече от точното количество на средствата за размяна, необходими за непосредствените изисквания на пазара - количество, регулирано така, че да отстрани флуктуацията на цените, причинена от твърде многото или твърде малкото пари. Означава, чезанапред никой не може да разстройва политиката на Паричната служба, наводнявайки пазара с пари, извадени от частните резерви, по времето, когато Паричната служба счита източването на пазара за уместно, или източването на парите от частните резерви, когато Паричната служба иска да попълни запасите от пари. Означава, следователно, че за да подсили политиката си, Паричната служба има нужда да издаде или оттегли незначителни количества от пари.
Но с новата форма на парите никой няма нужда да мисли за паричен резерв, тъй като редовността в обръщението прави резервите излишни. Резервите са били резервоар, т.е. просто съдинка, докато редовността на циркулирането на новите пари ги прави постоянно действаща пружина.
При Свободните пари търсенето е неразделно от парите и вече няма проява на волята на притежателите на пари. Свободните пари не са инструмент за търсене, а самото търсене, търсене материализирано и срещащо с еднакво отношение предлагането, каквото има винаги и понякога остава материално. Духът на стоковата борса, спекулата, паниката и сриването отсега престават да влияят върху търсенето. Количеството на издадените пари, умножено с максималната скорост на възможното обръщение, заедно със съществуващата търговска организация, при всякакви обстоятелства е границата, максимумът, но и минимумът на търсенето.
Парите, проклятието на вековете, няма да бъдат премахнати със Свободните пари, но ще бъдат доведени до хармония с реалните нужди на икономическия живот. Свободните пари оставят незасегнат фундаменталния икономически закон, който показахме, че е лихварството, но те ще накарат лихварството да действа като сила, която търси зло, но върши добро. С отстраняването на лихвата Свободните пари ще премахнат подлата шарения от принцове, рентиери и пролетарии, оставяйки пространство за израстване на горда, свободна и разчитаща на себе си раса от хора.
Превод от английски:
Георги Е. Андреев