9 септември 1944-а - въстание, революция или преврат? в брой 167

9 септември 1944-а - въстание, революция или преврат?
Категория: История

Българите отдавна вече гледат на празниците като на почивни дни. Само дето вече 9-и септември не е нито празник, а пък вече не е и почивен ден. Жените не си шият нови костюмчета за манифестацията, мъжете не водят синовете и внуците си да гледат военния парад, защото армия няма, но ще имаме F-16, а повечето от живите, които помнят "онези мрачни 45 години" след "онзи" Девети септември, изпитват неистова носталгия по времето след него. Парадоксално, нали?! Като живота ни.

Преди си знаехме, че Девети септември е Денят на социалистическата революция, а сега като отворите всичкознаещата Уикипедия, ще прочетете, че "революцията", "народното въстание" и прочее героични названия, не са били нищо друго, освен "Деветосептемврийски преврат". Всъщност, той и Левски за мнозина от младите е "отбор", турското робство - "културно присъствие", а Денят над победата над хитлерофашизма - "репресия на Червената армия". Сменяме лексиката така, че да "уйдисва" на новите времена и новите ни господари. И така, каква е новата дефиниция:

"Деветосептемврийският преврат е успешно насилствено завземане на държавната и местната власт в България с въоръжени сили, организирано от опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт и извършено през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година. Превратът е осъществен при положение на частична окупация на територията на страната от части на Червената армия. В резултат на преврата е свалено законното правителство на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт (ОФ), начело с Кимон Георгиев.

ОФ завзема властта в България с помощта на въоръжени сили - формирования на Българската армия начело с поддържащи го офицери и силите на българската партизанска Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Страната сключва примирие със Съюзниците и променя геополитическата си ориентация, като започва участие на тяхна страна във Втората световна война. След това важно събитие България попада в съветската сфера на влия­ние и настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в обществото", пише в справочника днес.

И още: "Паметна плоча в Банкя за заседание на ОФ на 8 септември 1944 г., взело решение за завземане на властта".

Очевидно Банкя и преди е играела огромна роля в историята на България.

"Държавният преврат" на практика се осъществява не в една нощ, а чак до 12-и септември. Най-късно от българските градове - в Хасково. Намеренията на новото правителство за възстановяване на демократичния режим и на Търновската конституция, така и не се реализират. По-късно това се отчита като грешка, създаваща условия за възникването и утвърждаването на тоталитаризма. Управлението, в разрез с Конституцията, продължава.

Забележката е важна, защото същото се случи и след Десети ноември. Намеренията не се сбъднаха, и грешките се повториха...

 

В края на 1944-а се провежда Народният съд. Обвиняемите са над 11 000, а осъдените - 9 000, една-трета от които - на смърт. На 20-и декември са създадени т.нар. трудово-възпитателни лагери. По официална статистика броят на убитите и безследно изчезналите за един кратък период от време е близо 40 000 души.

След Десети ноември, за останалите живи "врагове" и наследниците им се проведе реституция, а за роднините на лошите партизани - приватизация. Но, за мъртвите - нито добро, нито лошо, освен статистика: В настъплението срещу немската армия, България дава близо 13 000 жертви и голям брой ранени. Тези хора са цената, срещу която Парижкият мирен договор ни опрощава греховете и ни признава заслугата, че обявяваме война на Германия, и така ни намаляват част от репарациите.

Ако направим разбор на всички тези събития пред децата си, ще ги побъркаме от парадокси: България е имала цар, който е бил на страната на Хитлер, но Хитлер май го е отровил?... България първо е с Германия, после й обявява война, под влияние на "тиранина СССР". Така страната попаднала под "съветска репресия". Героят от Лайпциг Георги Димитров само за кратко е бил национална гордост, след което се разбира, че е "диктатор". И той май е бил отровен, а мавзолеят му е съборен с бомби в мирно време, по демократичен начин.

Девети септември престава да бъде празник, за сметка на Десети ноември. През 1989-а настава демокрация, която отрича всички предишни празници и герои, и създава свои такива. И сега, най-важното, мили наши деца, е да запомните, че дори в училище да почнат отново да наричат "турското културно присъствие" робство, и ромите отново да станат цигани, то Девети септември по никакъв начин не бива да бъде честван, защото не е редно да се чества държавен преврат. Това е равносилно на разврат. Десети ноември, за разлика от Девети септември, е "тиха революция" - културна работа. И затова е празник, макар и все по-"тих".

Остава само да обясним, защо на 8-и срещу 9-и септември в много градове в страната от балконите ежегодно се чува пукот от китайски пиратки, тук-там проблясва и заря.

Какво празнуваме, ще ни питат децата ни? Ами, преврата, е верният отговор. Останалото е написано в Уикипедия.

Статията е прочетена 214 пъти
Назад към брой 167Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2020