183 години от рождението на Апостола в брой 166

183 години от рождението на Апостола
Категория: Сърцето, душата

Той ще продължава да се ражда отново и отново в сърцата ни

Тази е Божията воля, вашата святост

Светостта на Любовта е движещата сила на неговата отдаденост

Васил Левски е събирателен образ на най-високите духовни и нравствени достижения на българската нация. Затова животът му  изразява нейното цялостно предназначение. Затова беше на висотата и на държавническото, и на духовното, и на политическото, и социалното мислене. Затова времето осъществи чрез него нуждата си от мисия и мисионер.

Всеизвестна е мисълта на Левски за времето, че то е в нас и ние сме в него, но по-малко познато е неговото желание да излезе преди него.

Знаел е, че времето е за всички еднакво, но и че ние се проектираме, изявяваме се в него рлазлично чрез личния си избор. Че му придаваме  своята енергия и с мислите, с чувствата, с действията си,  нюансираме неговата неутралност със своята специфичност.

Апостолът на свободата избра да остави в аналите на времето своя оброк и жертвоготовността в името на народа си. Остави ни и завета си за чиста и свята република, за справедливост и за единение.

Едва ли можем в пълна степен да осъзнаем и осмислим онаследеното от Апостола на нашата свобода. Но с всяка година ще се доближаваме все повече и все по-близко до неговата същност.

И той ще продължава да се ражда отново и отново в сърцата ни. 

А един ден, когато станем готови да пожертваме личното в името на общото, да служим безрезервно на Бога и на ближния, ще прозрем и ще приложим движещата сила на неговата отдаденост - Светостта на Любовта. Тази, която слива всички и всичко в едно.

За нея Левски е казвал: „Тази е Божията воля, вашата святост.” Чрез нея той разкри на дело целта и смисъла на живота - да бъде осветен от Светлината на Духа, да достигне до извличането на духовната субстанция във всичко земно. Знаел е, че до нея се достига най-вече чрез Любовта, особено към страдащите, беззащитните, бедстващите хора. Но също и това, че трябва постоянно да бдим, да будуваме, да молителстваме пред нейния олтар в  нашия най- вътрешен храм. Защото порядъкът тръгва тъкмо оттам, от нашата вътрешна будност и от осъзнаването силата на духовността.

Лияна Фероли,

Общински комитет „Васил Левски”, Кърджали

Статията е прочетена 523 пъти
Назад към брой 166Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2020