Царската реч на Шипка в брой 166

Царската реч на Шипка
Категория: История

В речта на царя,  преливаща от  признателност и любов към братята руси, не се мяркат  румънци, финландци, или каквито е да е други народности от безбрежната руска империя, за  които днешните русофоби толкова се тръшкат.

Може би затова  тя е в "дълбока нелегалност" и малцина са я чели. Прeдлагаме ви пълния текст на това слово,  публикувано  във в. "Мир" (26.08.1934 г.) - един от водещите  вестници в България тогава.

На 26 август, преди 86 години Борис III, цар на българите, открива тържествено един от най-величествените ни паметници – на връх Шипка.

Политически боричкания, финансови проблеми, три войни и претенциите на съседните държави забавят строителството. Замислен още през 1879 г. мемориалът е готов през 1934 г.

Датата не е избрана случайно. Битката при Шипка е решителна за изхода на Руско-турската освободителна война и затова е наричана Шипченската епопея. Руските войни и българските опълченци не позволяват на основните османски части, предвождани от Сюлейман паша, да преминат Стара планина и да се съединят с обсадените в Плевен части на Осман паша. Малобройният отряд българи и руси, наброяващ едва 7500 души, спира 30-хилядната османска армия.

Заради героизма на българските опълченци и руските войни още по време на Учредителното събрание на 13 април 1879 г. възниква идеята да се издигне такъв монумент. Дават я народните представители Петко Каравелов, Петър Берон и Петко Р. Славейков.

Политически боричкания, финансови проблеми, три войни и претенциите на съседните държави забавят строителството.  Замислен още през 1879 г. мемориалът е готов през 1934 г.

Когато най-сетне паметникът е издигнат, към него се стичат над сто хиляди души. Присъстват и 80 живи опълченци.

В речта на царя ни,  преливаща от  признателност и любов към братята руси, не се мяркат  румънци, финландци, или каквито е да е други народности от безбрежната руска империя, за  които днешните русофоби толкова се тръшкат. Обаче.  Да напомним, че царят произнася словото си на Шипка само три месеца след преврата, установил на власт монархо-фашистко правителство и един месец  след възстановяването на дипломатическите ни отношения със  СССР (дипломацията ни с Русия е прекъсвана неколкократно след 1886 г.) Легендарно е царското двуличие. За същите негови думи на Шипка, писани или изречени, само след пет-шест години, Соболевата акция например, в Негово име бият, арестуват и хвърлят в затвора. Така че сложни са обратите в историята, господа отчаяни русофоби. Явно, няма да ви се се понрави и царската реч през 1934 г. 

Може би затова  тя е в "дълбока нелегалност" и малцина са я чели. Прeдлагаме ви пълния текст на това слово,  публикувано на следващия ден след произнасянето му във в. "Мир" - един от водещите  вестници в България тогава. 

 

Царската реч на Шипка

26.08.1934 г.

Царската реч на Шипка

Ваши Високопреосвещенства, господа, братя българи!

Освобождението на българския народ е най-величавия момент, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеоза на сбъднатите най-съкровени въжделения, хранени с векове в българската душа.

На това място преди 57 години българската съдба се беше спрела в колебание. По тия върхове руси и българи водиха три дни страшните боеве, от които зависеше изхода на освободителната война. Старинната доблест на руското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалника на нашата храбра армия, извърши своя легендарен подвиг. И пред удивените погледи на света тук възсия славата на българското оръжие, възкръснала след пет векове. От "Орлово гнездо" блесна първия сияен лъч на българската свобода.

Шипка е героичният образ на българското възраждане. Тя събра в един епически устрем мъжеството и духовните сили на българския народ.

Но пътя до Шипка бе далечен път. По него е килията на Паисий, българската църква във "Фенер", лобното място на Левски, на Ботев, и черешовото топче, които символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ. Народните будители и апостоли на революцията, борците за българска църква и борците за  българска  държава работиха, всеки със средствата на своето време, но с еднакъв полет и със същата светла надежда за българското освобождение.

Победоносната освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие без друг пример в историята на народите.

 

Господа,

На тая светла епоха от борби, на това велико дело за Освобождението и на техните дейци и герои, народната признателност издигна тук, на това място, тоя величествен паметник. Всеки паметник, обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем  и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите потомци.

Пред  лицето на ратниците, героите и доблестните опълченци, живи между нас, и пред невидимите гробове на славно загиналите, нека кажем, че свето ще пазим техния спомен. На живите нека кажем: "Бъдете горди: вашият пример вечно ще въодушевева българските сърца". А на падналите в борбата да кажем: "Спете спокойно. Вашите завети няма да бъдат забравени!"

С тия чувства на развълнувана почит, с които у всеки българин е свързана неделимо и почитта към братския руски народ и към руските герои и ветерани от Освободителната война, аз се прекланям дълбоко пред светлото дело на нашето Освобождение и, от името на българския народ, откривам тоя паметник и го предавам на грядущите поколения за назидание, вечна слава и признателност.

Да живее България! Ура!

В. "Мир",  понеделник, 27 август 1934 год.

Архивна колекция на Централната библиотека на БАН

Статията е прочетена 974 пъти
Назад към брой 166Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2020