Една личност пише - макар с много правописни грешки - съвременната българска история в брой 165

Една личност пише - макар с много правописни грешки - съвременната българска история
Категория: Сърцето, душата

Стефан Цанев - писател, драматург и поет

- Г-н Цанев, как се отразява коронакризата на обществото - ще ни направи повече отшелници или повече социопати?

- По-вероятно е второто. За да бъдеш отшелник, трябва душевно да си самодостатъчен, тоест или да си луд, или да си духовно извисен високо над тълпата и тя да не ти е нужна.

- Какво показа карантината за същността на българския характер?

- Показа две еднакво неприят­ни неща. Първо, че лесно се плашим – и тогава покорно съблюдаваме заповедите, от страх, а не от разум. Второ, че като мине страхът ни, ставаме безотговорни, както е в момента. Първият извод е, че обществото ни може лесно да се манипулира чрез страх, вторият – че показната ни храброст е плод на глупост.

- Какво мотивира съвременния човек да търси усамотение?

- Разочарованието от колективното безсилие, ядът, че няколко хиляди тарикати присвоиха повече богатства, отколкото останаха за целия български народ.

- А на вас какво ви дава отдалечеността от глъчката на големия град?

- При мен това е професионален дефект, писателят е професионален самотник, буквичките изискват да не делиш любовта си с другиго.

- Кога най-сетне ще се измъкнем от българските небивалици?

- Човек, като умре, всички болести му минават. Така и от българските небивалици ще се измъкнем, след като бъде извършена някоя голяма непоправима небивалица. От някой надут тщеславен пуяк, подкокоросван от своята балканска Лейди Макбет.

- Как според вас българинът реагира на обществените скандали?

- Гледа сеир, като се заблуждава, че тези скандали не го засягат.

- Каква психологическа нагласа има за приемането на различни събития, свързани с управлението на държавата?

- Наблюдава се нещо странно. Държавата поради миналата диктатура беше писнала на всички, всички гледаха да се освободят от нея и проблемите на управлението й не вълнуваха никого освен участващите в управлението. Сега пред опасността от наближаващата тотална криза всички изведнъж затъгуваха за държавата като пилета за квачката си пред настъпваща буря, търсят, надяват се на нейната закрила и интересът към управлението на държавата се изостря. Затова последните скандали във властта, за разлика от предишните, оттекват дълбоко и широко в обществото.

- Описахте миналото в „българските хроники“. А как ви изглежда бъдещето? Кои биха били трите основни сюжетни линии, които ще бъдат водещи?

- Основната сюжетна линия всъщност е една. Пишейки „Български хроники“, ровейки се из нашата и чуждите истории, все повече се убеждавах, че това, което сме учили: че историята се твори от народите – не е вярно. Без водачи народите са аморфна маса, тяло без глава, те могат да вдигат гневни протести, яростни бунтове, спонтанни въстания, които обаче не водят до нищо освен до разруха. Без водачи народите могат само да рушат. За да съградят нещо, за да тръгнат към някаква цел, към някаква национална или световна кауза и да я постигнат, народите трябва да бъдат водени от личности - историята се прави от личности, а народите викат ура или ууу.

И в момента, дали ни харесва или не, една личност пише, макар с много правописни грешки, съвременната българска история, половината народ, както чувате, вика ура, другата половина вика ууу. И той ще продължи да я пише, докато на ринга не се появи друга по-силна личност.

Единоборство. А на нас ни остава свободният избор как да викаме: ура или ууу.

Шегувам се, разбира се. Това всъщност е реплика на един персонаж (отрицателен) в новата ми комедия „Убийството на Богородица“.

Източник: clubz.bg

Статията е прочетена 522 пъти
Назад към брой 165Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2020