Сергей Караганов: С кого да спасяваме света - с Китай или със САЩ? в брой 164

Сергей Караганов: С кого да спасяваме света - с Китай или със САЩ?
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

Какво е намислило световното задкулисие, поставяйки населението на Земята под арест, лишавайки ни от работа и средства за съществуване? Ще отиде ли Югоизточна Европа заедно с Италия, Франция, Испания и страните от бившия Варшавски договор в сферата на влияние на Русия и Китай? И какво ще остане за Америка в резултат на идващото преразпределение на света? И накрая, кога ще се разсее мъглата за цифровизацията и властта ще помогне по съвест на руските покрайнини, които в условията на тотална карантина вече дишат свободно и започват забележимо да укрепват? За всичко това Андрей Угланов разговаря със Сергей Караганов - основател на клуба на интелектуалците – Съвета по Външна и Отбранителна Политика (СВОП), декан на Факултета по световна икономика и политика на Висшето Училище по Икономика.

- Сергей Александрович, вместо световна война, получихме от световното задкулисие тази „пандемия“. Така СЗО нарече обичайната грипна епидемия. Макар че по определение пандемия е заразяването на не по-малко от 5% от населението на Земята. Това представлява 350 милиона души. На 23. април станаха общо 2 655 287 – със 170 пъти по-малко, отколко трябва да е при пандемия. Явно на някого това е удобно. По-скоро някой се готви отново да подели световните пазари. Какви противоречия са назрели днес, така че да не може да се разрешат без война? Атомната война не устройва никого, страшна е и всички ще изгубят, но противоречията трябва да се отстранят, въпросът е – кой и защо?

- Да, част от световния елит се опитва да използва тази епидемия, за да реши или да прикрие своите проблеми. Но ако някой се е опитал да разпали пандемия, да зарази някого, то засега губят всички. И както при всяка подобна полу-военна ситуация, нещата са непредсказуеми. Действително, вече няколко години обстановката в света е предвоенна, поради огромното количество натрупани противоречия. В обичайната ситуация те биха се решили с война. Но, слава Богу, има ядрено оръжие.

Какви са тези противоречия. Първото и, разбира се, главното – съвременният модел на капитализма, основан на безкрайния ръст на потребление, вече не работи. А друг модел на капитализма засега няма. Или тези, които създадоха този модел и са негови бенефициенти, засега не искат друг. Да допълним към това и катастрофалното от гледна точка на политическата стабилност съкращаване на средната класа в повечето западни страни. Глобалният проект на САЩ, според който тази страна се намира в центъра на целия проект, вече рухна. Включително и благодарение на това, че Русия, без да го разбира, подкопа основите на 500-годишното господство на Запада, основано на военно превъзходство. Него вече го няма. А на него се основаваше доминирането в политиката, икономиката, културно-идеологическата сфера. Всичко това в съвкупност позволяваше да се накланя световният брутен продукт в полза на Запада. Сега всичко това пропадна.

Пропадаше и в 70-те и 80-те години на миналия век, но тогава се разруши и Съветският Съюз. Изглеждаше, че тази тенденция върви назад, но отново се възобнови, щом Русия възстанови силите си и показа, че военно превъзходство повече няма да има.

 Същевременно в пълния си мащаб се надигна огромният проблем със замърсяването на околната среда и най-вече – с изменението на климата. Той се решава много слабо. По-нататък. Западната финансова система практически не се модифицира след кризата от 2008 година, която до голяма степен и провокира. Плюс кризата на Евросъюза, кризата на атлантическите отношения, кризата в американската управляваща класа. В резултат някои съзнателно, някои – не, търсеха предлог да отпишат своите провали.

 Епидемията е голям проблем. Но той очевидно беше умножен на квадрат поради упоменатите стремежи да се прикрият провалите и недееспособността. И на куб - от съвременната информационна среда. Говори се единствено за коронавируса. Докато има множество по-сериозни проблеми.

 Боя се, че сегашното отвличане на вниманието с епидемията е временно решение. Проблемите се отлагат. Не е известно дали повсеместният ръст на авторитарните тенденции на управление, в това число и на Запад, ще помогне за решаването им. Мен доста ме озадачава, защо изпаднахме в такава паника. От една страна, прекрасно разбирам, че започна доста силна епидемия. Взимайки предвид днешната информационна среда, е много трудно да кажем, че епидемия няма. Чичо Лукашенко може да каже това, но на ръководителите на гигантската ядрена страна, с нейното открито информационно пространство,  им е много трудно.

 Не съм готов да споря за цифрите, аз не съм специалист. Но че това е в значителна степен опит за малка изкуствена „победоносна война“, на която може да се опита да се припишат провалите, некомпетентността, нежеланието да се промени старият модел на развитие и главното – да се променят старите елити, такова подозрение действително има.

Подобни промени никога не стават без революция. Затова е и този чудовищен спазъм. Няма да описвам опасността от коронавируса. Преди, когато умираха милиони и десетки милиони хора, имаше друга информационна ситуация. Сега такава епидемия, при възможностите на информационната среда, изглежда по-заплашително.

***

- През последните години, при Тръмп, американците тормозят целия свят – и китайците, и европейците. Защо европейците не спрат санкциите против нас и Тръмп с неговите проблеми? Защо не възродят идеята за създаване на единно икономическо пространство от Лисабон до Владивосток? В началото на 2000-та се обсъждаше активно, но неочаквано залиня. Сега е точното време да се заемем и да върнем тази идея. Защо това не се случва? 

- Причините, от моя гледна точка, са няколко. Първо, европейският елит с удоволствие се хвана за тази криза, за да прикрие проблемите, за които вече говорихме. Второ, и по-важно. Системата, която беше създадена след войната, беше много изгодна за европейците. Те свободно се развиваха, без да се занимават с въпроса за безопасността заслонени зад гърба на САЩ и даже отчасти и на Съветския Съюз. Двете страни обезпечаваха тяхната безопасност. Сега с нея на първо място се занимават САЩ, а европейците не искат да се лишат от това.

Третият съществен проблем. За годините достатъчно ефективна политика на американската управляваща класа и правителствата на Европа беше създадена „пета колона“. По-точно – огромна класа хора, които са кръвно заинтересовани – някои поради политически убеждения, а в значителна степен на материална и даже на корупционна основа – от системата на полузависимост на Европа от САЩ.

Прекрасно знаем, че журналистите масово се купуват и са се купували. Помните ли фантастичните публикации в италианската преса за нашата помощ в Бергамо? Те бяха очевидно платени. Но има по-дълбок въпрос и причина. Европейците създадоха доста странна постевропейска система от ценности и отношения. Тя се пука по шевовете, защото по шевовете се пука и европейският капитализъм, и европейският проект, и още много други неща.

 Русия се опитва да даде жизнеспособен европейски отговор на тези проблеми. Ние сме по-европейска страна в традиционния смисъл от повечето страни в Западна Европа и това предизвиква дълбока идейна неприязън. Това трябва да се разбере. И накрая, води се борба за посоката, в която ще се движи Европа. В сегашното си състояние тя ще отслабва, ще се върне до равнището на европейското икономическо общество от 80те години на миналия век. И вече никога няма да играе световна роля. Това е резултат от грешките на европейците, от стремежа им към свободи.

- В чия посока ще дрейфува Европа? Светът е така устроен, че страните имат тежнение към източниците на сила.

- Моят отговор е, че югът и центърът на Европа ще се движат по посока на Евразия. Германия виси, тя още не знае какво да прави, това е най-сложната ситуация. Франция също, по-скоро тя ще дойде насам след пет години. Води се гигантска борба вътре в тези страни и борба за Европа от страна на САЩ. Американският елит, към който във висша степен принадлежи и Тръмп, видя, че изпуска господстващата позиция в света и пусна в ход последните ресурси. Използва всички натрупани инструменти, които имат останали от старата система – финансови, икономически, информационни. И всичко, само за да не допуснат по-нататъшно извисяване и победа на Китай. Това е главната причина.

- А ще успеят ли те да спечелят тази последна и решителна битка?

- Изглежда, че вече е късно. Основната причина е, че те позволиха на Китай да се освободи. Китай сега е много мощна, все по-независима икономико-технологична машина. И второ. Това е безумна грешка, че те позволиха, за наше удоволствие, сближаването между Русия и Китай.

 Мога да назова няколко подобни исторически грешки. Например, войната на Хитлер на два фронта. Втората – походът на Наполеон към Москва, която му беше съвършено ненужна. Така и днешната стратегическа грешка обезателно ще се върне на Америка. Тя няма да може да победи Китай, защото Китай се опира на стратегическата мощ на Русия. А Русия – на Китай.

 ***

...подозирам, че ние влизаме в гигантска икономическа криза. Изглежда, че ще е от мащаба на Голямата депресия от 1929 година, която все още не е приключила към началото на Втората световна война. Тази криза силно ще подкопае и вярата в цифровата икономика.  

Със съкращения 

Автор на интервюто: Андрей Угланов, argumenti.ru

Статията е прочетена 716 пъти
Назад към брой 164Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2020