Преди войната беше социална катастрофа. Днес социалната катастрофа стана война. Преди се стремяха да представят гражданската война като световна. Сега световната война ще бъде институционализирана като гражданска. Но самата тази война под формата на народни бунтове и антитерористични операции ще бъде просто прикритие за борбата в съвършено различни пространства.
Ето че поредната световна война е при нас. Вече Четвърта. Ще кажете, че не вярвате в това. „Къде са взривовете, свистенето на падащите бомби? Къде е грохотът на канонадата? Къде е кръвта на загиналия другар върху моята бойна униформа?
***
Къде са нападенията с крилати ракети на нашите градове?
Къде са епицентровете на ядрените взривове и зоните на радиоактивно заразяване?“ – ще възкликне всеки читател. Няма ги. Поне засега. Главното във войната е да се съкруши страната - жертва на агресия или даже цяла група страни. Без значение с какви методи и начини. От опита на недалечната история ни е известно, че за това съвсем не е задължително да се преминава „границата на реката“ с милионни маси танкови и механизирани части, сривайки в предутринния мрак спящите летища. Не се налага да натискаме „червеното копче“, за да се изстрелят в небето стотици балистични „Minuteman” и “Trident” с ядрени бойни глави. В ядрено-ракетната схватка победител няма да има.
***
Каква война се разразява днес?
Войната като социален институт изпълнява няколко функции: отхвърляне на нежизнеспособните общности, преразпределение на активите, разпалване на пасионарността (масовата готовност за саможертва, по Л. Гумильов – б.пр.), привеждане в действие на „социалните лифтове“, „първичното опростяване“ на управлението и т.н. Може би е правилно да се каже в минало време – някога войната изпълняваше тези функции.
***
Очертанията на глобалната схватка
Значи, война няма да има? Разбира се, че ще има! Но съвършено различна.
Не Първата – с пехотни атаки против картечници. Не Втората – с танкови удари и стратегически бомбардировки. Не Третата – с политико-икономическо противопоставяне, блокада и подривни операции. Всичко това впрочем ще бъде използвано, но в качеството му на фон, а не като съдържание.
На ниво държави актьорите в новата война, при това единствените, са Съединените американски щати. Основната задача, стояща пред САЩ, е преформатирането на националната икономика. Става дума най-вече за водещата позиция в 6-тия технологичен ред, а в идеалния случай – за преход към посттехнологично развитие. На Америка ще е нужно да оздрави финансовата си система, да преразпредели активите в полза на промишления капитал и да извади от играта, в краен случай временно, повярвалите в себе си Китай, Русия и ЕС.
„Преразпределние на активите“ означава рязко отслабване в 5-ти технологичен ред, тоест конфискация на финансовия капитал, преди всичко банковия. Това не може да се направи без насилствени мерки, затова става дума за „правилна“ или „съдържателна“ гражданска война. Гражданска война в държавата-хегемон, при това в условията на глобален мир, непременно ще стане глобална. „Гореща“ гражданска война американците вече са опитвали във втория цикъл от своята история (1861-1865) и нямат особено желание да повтарят този кървав експеримент. Следователно, на първо място, гражданската война трябва да бъде експортирана от „града на хълма“ (по думите на Дж. Уинтроп за месианската роля на американците – б.пр.) в световната периферия и, на второ място, самата война трябва да бъде по възможност студена.
Имаме глобална студена гражданска война. И това, уви, не е бъдещето на света, това е неговото тъжно настояще. Преди около пет години изнесох доклад „Глобалната катастрофа като оптимално решение“. Там беше формулирана една част от приведените по-горе съображения и беше направен извод, че глобалната деструкция на икономиката сега е по-удобно да се решава не чрез война, а чрез глобална катастрофа. Или с други думи, глобалната катастрофа е съвременната форма на война.
И първо започва епидемията от коронавирус. Отначало с помощта на медиите й се придават черти не толкова като на чумата от XIV столетие, колкото на някакъв невидим зомби-апокалипсис. А след това всемирната катастрофа действително се случва. Парализа на световните търговски пътища, тотално затваряне на границите, всеобща карантина, фантастичен „режим на самоизолация“ – всичко това разрушава световната икономика доста по-бързо и ефективно, от стратегическите бомбардировки, подводната блокада или ядреното съперничество на свръхдържавите от предишните велики войни. Още повече, че глобализацията свърши своята работа и икономиката на практически всички държави е прекомерно открита.
Ето че пред очите ни се късат икономически връзки. Рязко се съкращава дължината на технологичните вериги. Вследствие срива на пшеницата над света надвисва призракът на глада. Брутният вътрешен продукт, чието падане с единици от процента се възприемаше от всяка страна като национална трагедия, пада веднага с 15%, прогнозите достигат до 50 % и повече. Няпомням, че крайните показатели на Великата депресия от 1929 година бяха едва около 30% спадане на БВП.
Понеже хората са лишени от възможността да работят (това се отнася за малкия бизнес, самонаетите и много други), техните спестявания горят в пламъка на карантината. Практически всчики кредити, дадени от банките на частни лица, стават невъзвратими. Ето ви и саниране на икономиката, и ликвидиране на „финансовите балони“, и главното – преливане на активите от банковите във финансовите фондове и от тях частично към промишлеността на новия технологичен ред.
Съединените щати разбира се също страдат, но те имат план за действие, има разбиране за съдържанието на случващото се, има светлина в края на тунела. Всички ще платят, но само те ще се ползват от плодовете. Изобщо – идеална стратегия!
А къде е гражданската война? Тя ще започне малко по-късно, когато нивото на разорение, постигнало страните, ще бъде окончателно осъзнато. И не толкова от народните маси, колкото от дребната буржоазия, която попадна под ножа във война без война. И да отбележим, американските финансови елити, чиито интереси изразява кланът Клинтън. Те сами ще започнат война за изгубеното имущество, за изгорелите пари – за съществуването си.
***
Пространство на ожесточена борба
Задачата на тези елити, които ще спечелят от катастрофата, ще бъде да удържат войната в рамките на „хладна“. Тоест, да я водят в юридическото пространство, в семантиката, във виртуалната и допълнената реалности. Но не бива и напълно да се игнорира реалният свят, затова отново, както и в Третата световна война, ще има политическа опера, където на преден план ариите си ще пеят протагонистът и антагонистът, а на заден – Троя гори и мъртвите погребват своите мъртъвци.
Да направим изводи. Преди войната беше социална катастрофа. Днес социалната катастрофа стана война. Преди се стремяха да представят гражданската война като световна. Сега световната война ще бъде институционализирана като гражданска. Но самата тази война под формата на народни бунтове и антитерористични операции ще бъде просто прикритие за борбата в съвършено различни пространства.
Да ги изброим. Преди всичко това е юридическото пространство. Опитът с коронавируса показа, че всички конституционни гаранции на гражданите, а следователно и всички членове на законите, опиращи се на тези гаранции, не струват и хартията, на която са напечатани. Това се отнася и за международното право, и за националните закони. От една страна това означава, че елитите се канят да управляват, опрайки се на грубата сила, тоест нас ни заплашва информационен фашизъм, медицински фашизъм, или даже обикновен фашизъм. От друга страна, силата като единствен инструмент на властта е недълговечна. Рано или късно „законът на джунглата“ ще се смени с една или друга форма на легитимност. “Новият закон“ ще определи победителите и загубилите в глобалната гражданска война. Да отделим отделно място на информационното право, правото на медиата, правото, действащо в различните виртуални светове. Защитата на информацията. Управлението на информацията. Трансформацията на информацията.
Главното е контролът над мрежите, над мрежовите протоколи, програмните форми и работните програми. Физически контрол над сървърите, центровете за обработка на данни, мрежовите възли и интермодалните портали, свързващи виртуалното с реалността.
По-нататък ще изброим концептуалното пространство и свързаните с него семантично и онтологично пространства. И разбира се лингвистичното пространство. Според мен, медийната епидемия от коронавирус нанесе удар не само по китайската икономика, макар и нейните дългосрочни загуби да се считат по-големи, отколкото при останалите участници в играта, но и по китайския език, който постепенно започна да се възприема в света като конкурент на английския. Така че, ако САЩ постигнат своите цели в тази война, на Земята ще остане само един концептуален език – английският.
Някрая, макар и на последно място, „войната без война“ ще обеме технологичното пространство, преди всичко критическите и закриващите технологии. Въоръжените сили, в обичайния смисъл на тази дума, тоест действащите в дадено географско пространство, разбира се също ще бъдат използвани, но само за една цел – за да се отбие желанието на губещата страна несанкционирано да превърне студената война в гореща.
източник: glasove.com
(със съкращения)